Раждането на Спасителя станало тихо и незабележимо за света
27 Декември 2009, Неделя
Светът се заблуждава, че почита Иисус Христос, докато с всяка изминала година се готви да посрещне неговия фалшив двойник
Как светът превърна въплъщението на Иисус Христос в нехристиянски празник
Автор: Десислава Главева
На 25 декември по нов (7 януари по стар стил) е станало едно от най-великите събития в човешката история – раждането на Божия Син от девическа утроба. Събитие, което променя световната история, култура, човешки мироглед. След Христовото въплъщение светът вече не е същият. Той сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество, за да облече новата и ефирна дреха на Божествения дух в Христа. Там, където преди това царял непрогледният мрак на богоотдалечеността, блеснала ярката светлина на общението с Бога. Където преди това омразата била двигател в човешките отношения, се появила любовта като регулатор на същите тези отношения. Призивът „око за око и зъб за зъб” бил пометен от „обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят”. Христовата апостолска проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Тези, които преди това живеели като животни, с поглед забит в земята, вдигнали очи към небето. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в непорочна чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички негови аспекти. Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Боговъплъщението сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
Какво обаче се случва сега, в края на времената
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново e изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езическите идоли в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. „Обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят” е пометено от „око за око, зъб за зъб”. Новите христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново се валя в тинята и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят. Постната и скромна трапеза на въздържанието e прекатурена от тежките блюда на чревоугодието, над които остава да се носи възкиселият мирис на бълвотина. Милосърдието, благородството, великодушието и добрата воля все повече напускат човешките отношения, прогонени от злобата, отмъстителността, гнева и егоизма. Изкуството, образованието, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, изобщо целият социален климат претърпяват коренна промяна, а християнските ценности отново са подменени от езическите. Божият закон на свой ред също е сменен от човешкия и новата ера на нашата цивилизация свършва, отбелязвайки началото на последния етап в човешката история – подготовката и идването на Антихриста.
Именно това ще отпразнува днешния човек, заблуждавайки се, че празнува Рождеството на Христа, докато всъщност с всяка изминала година се готви да посрещне Неговия двойник.
С идването Си на тази земя Христос ни научи как да се покланяме Богу и да Му служим с дух и истина, в чистота и правда. Даде ни Своята Църква за земно небе, откъдето да поглеждаме нагоре, помнейки че имаме и небесно, освен земно отечество. Даде ни Своята плът и кръв за храна, която би ни донесла вечен живот. Научи ни как да празнуваме и Рождението и Възкресението Му. И чрез Своите светии ясно ни показа какви трябва да се опитват да бъдат онези, които Го почитат. Променяйки обаче начина си на живот, човек променя съответно и начина си на празнуване. И макар да се заблуждава, че все така чества Христовото Рождество, всъщност почва да почита празник, който няма нищо общо с него.
Как почитат Боговъплъщението православните християни
По начините, които ни е дала Църквата – с пост, който е по силите на повечето от нас, с очистване на съвестта от натрупаните грехове, с искането и даването на прошка на тези, с които сме във вражда, с причастяването с Тялото и Кръв Христови. С чест прочит на Свещеното Писание или църковна литература. С целомъдрие и чистота, с умереност в храна, облекло и развлечения. С милосърдие и грижа към по-бедните от нас. Или казано само с три думи: с дух, истина и любов.
Как почитат Боговъплъщението останалите хора
С дванадесет вида ястия на Бъдни вечер според модерния принцип „колкото повече, толкова по-добре”, с разточителни трапези, от които после не могат да станат, с идиотски коледни песнички, една от друга по-малоумни и с произход католическия и протестантски Запад. С някакви дебели чичковци, яхнали дузина елени, които имат нездравия навик да влизат през комина, за да носят подаръци, които никога не са такива, каквито ги искаме. С кукери, които канят вместо да плашат злите сили. Със сурвакари, които събират парса, която после изяждат и изпиват сами, забравяйки, че първоначално коледуването е било за събиране на помощ за бедните. С обезлесяване на цели хектари млади гори. С изтощителен шопинг, където се изсипват толкова пари, колкото биха стигнали на други да преживеят една година. С модни ревюта, шумни купони и хепънинги, един от друг по-големи панаири на суетата. Да не забравя и телевизията с безвкусните си и ужасно пошли предавания, филми и забави. Или казано само с три думи: с плът, лицемерие и себелюбие.
Следователно за всички нас остават следните два въпроса. Единият е: „Кого празнуваме?”. Онзи, Който тихо се роди в пещера и бе положен в скромни ясли, Когото светът не позна и до ден днешен постоянно отхвърля? Който дойде, за да ни избави от греха, смъртта и дявола и да ни посочи пътя към вечния живот. Или онзи, който е Негов фалшив двойник и който има скоро да дойде на земята, комуто вторият начин на празнуване би бил несравнимо по-приятен от първия, (защото ще почита него самия) и който ще ни направи свои роби, лишавайки ни от небесното отечество.
И чак когато честно си отговорим на първия въпрос, ще можем да намерим отговора и на втория: „Как да празнуваме?”, защото това е дилемата на нашето време – с Христа или без Него.
