Вторият Левски днес

Автор: Стоян Георгиев

Взирайки се обаче във все по-налудничавото и опростачващо се битие на нашия народ, започвам да си мисля, че енигматичното обръщение на Левски всъщност е един скръбен възглас за българина, който и днес не знае на кой бог да служи, няма никакво чувство за самосъхранение и национално достойнство. Доскоро псевдопатриотът Волен Сидеров се кълнеше пред паметника на Апостола в София, че няма да предаде никога своите съратници. Не мина много време и той не само ги предаде, но най-подло и користно ги обвърза с финансови задължения, които осигуряват благоденствието на него и съпругата му до края на земните им дни. Наскоро Сидеров и Яне Янев пък ни спретнаха един нещастен скандал за смях на цяла България. В едно свое интервю набеденият български патриот ни убеждава, че някога искал да стане сводник. Като го гледам  как тича като послушно кутре след лукавия шоп Бойко Борисов, премятайки 600 000 доверчиви българи, си мисля, че той вече е постигнал юношеската си мечта. Сякаш за него беше възкликнал Алековият Бай Ганьо: „Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун*! Браво!” Тежко и болно ми е да срещам по улиците на Бургас бившите си другари от ПП „Атака”, които останаха в нейните редици, прелъстени от златния телец, който Сидеров щедро им изсипва в треперещите ръчици. Така някога библейският Исав за една паница леща е продал първородството на брат си Яков, а Юда – Спасителя Иисус за 30 сребърника. Същият Сидеров, когото простодушните хора наричаха „Вторият Левски”. Но ако отворим тефтерите на Апостола, ще видим каква скромност и каква съвест, какъв хуманизъм и високо чувство за отговорност е притежавал той и как лидерът на „Атака” е негова жалка карикатура с фирмичката си не Сейшелските острови, чието финанасиране е  гаранитрано със записите на заповед за 150 000 евро, подписавани от кандидат депутатите на залязващата му днес партийка. Тези тефтери на Левски покойният  писател Йордан Радичков не се посвени да ги сравни по чистота със сметките на международния спекулант Джордж Сорос, доказвайки за пореден път, че може да си голям творец, но жалък човечец.
Много шум вдигнаха Волен Сидеров и неговият господар Бойко Борисов около референдума за новините на турски по БНТ. Сега чакаме резултатите. Но още дълго ще ги чакаме, защото на Бойко му скръцна със зъби Реджеп Ердоган, нахален и изкукуригал политически плъх, и великият Бойко се скри като мишка в трици, прилагайки короннния номер на учителя си Тодор Живков да се сниши, докато мине бурята. Само че правешкия хитрец бурята не го подмина, защото снишаването не винаги е най-добрата тактика. Знае се, че най-печелившата защита обикновено е атаката. За да си поизлъска имиджа след този гаф, Бойко си спретна един конгрес на ГЕРБ, където останах с чувството, че самият Зевс е слязъл от Олимп да благослови простосмъртните си подмазвачи в София. Смешно, жалко... и страшно. Винаги съм твърдял, че ГЕРБ е най-неадекватната политическа формация у нас и тя го доказва ежедневно и ежесекундно. Последните скандали около Божидар Димитров и кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева са доста показателни в това отношение. Максимата на Левски, че „Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме” явно не важи за развихрелите се активисти на ГЕРБ.
Бойко Борисов се надява, че с розови облаци и мазни лъжи пак ще преметне народа, но на народа вече му трябват и дела. Нека нашето прословуто дуче* да вземе да попрелисти писмата на Левски, защото там  ще се натъкне на много интересни мисли, които ще му бъдат само от полза. Като например: „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината глупаво и най-просто нещо.” И още: „Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели – страшно ще бъде народното отмъщние! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек!... Черно робство ли искате или златна свобода.”
Аз смятам, че днешните политици не само, че са далеч от заветите на Апостола на българската свобода, но са и негови тайни врагове. Ето защо и нацията ни отива отново „към пропаст”. Пресата ежедневно гърми с нечувани новини за показни убийства и разстрели; чалгаджийките, повечето от които проституират, за да увеличат доходите си, зачеват родната ни „култура”; празноглавци като Иван и Андрей разговарят на „дълбоки” теми, от които нищо не разбират; интелигенцията вече явно презира народа си и бленува само за чужбина; празноглави миски и манекенки, водещи на телевизионни предавания, се готвят за депутатки; турските сериали възпитават подрастващите в „истински” национализъм, за който помагат и пишман патриотите Слави Трифонов и Росен Петров; сексът на живо в четири дискотеки в страната възпитава в морал нашата младеж, чиято агресия расте с часове и избива в безсмислени престъпления; магове и шарлатани ни вещаят земетресения и други природни бедствия; родни певци като Борис Годжунов мизерстват, а държавата плаща 150 000 евро за няколко часа на подпийналия Горан Брегович в новогодишната нощ за вмирисан коктейл от сръбска чалга и кръчмарски хитове.
Но за целия този Вавилон на глупостта най-голяма е вината на управляващата ни върхушка. Неслучайно някога Петко Каравелов беше казал следното на княз Батенберг: „Ваше Величество, в нашето Народно събрание повечето депутати са нагли, груби и прости хора, келеши и вагабонти”. Май няма кой знае каква промяна в манталитета на народните ни избраници днес, на разрушителите на съвременна България.
Накрая искам да поздравя цялата ни политическа сган, сампровъзгласила се за елит, с началните редове от недовършения опит за автобиография в стихотворна форма на Васил Левски:
Аз, Васил Лъвский в Карлово роден
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.
Запомнете тези думи, господа политици, и не тикайте толкова чевръсто народа ни към бездната на новото робство!


В категории: Анализи