Кои са фарисеите в живота

Автор: Десислава Главева

Те били по-образовани от другите хора, изпълнявали стриктно всички външни правила и обреди, внимавали каква храна ядат и как я ядат, кога да постят и как да постят, какви дарове да принасят Богу, знаели подробно какво е позволено, какво е забранено.
Давали съвестно десятък от всичките си доходи. Молели се дълго и навсякъде – в храма, по синагогите, у дома и по кръстопътищата. Но фарисеите били лицемери и тяхното благочестие било външно. Вършели всичко главно с цел да бъдат забелязани и похвалявани от хората. Харесвало им да бъдат на почит и да привличат всеобщото уважение. Обичали предни места по гощавките и хората да им казват „учителю, учителю”. Считали се за по-праведни от другите и се отличавали със своята гордост и надменност. Грижейки се за външните неща, за буквата на Закона, те често забравяли за духа на същия този Закон, който изисквал да проявяват към ближните си милост, любов, милосърдие и справедливост. Сърцата им били студени и те презирали останалите хора и най-вече грешниците. Често спорели с Христос, защото Той силно ги изобличавал за тяхното лицемерие и гордост, като не пестял острите думи, наричайки ги „варосани гробници”, „змии” и „водачи слепи”. Фарисеите смятали, че всичко знаят и поради това не било лесно да приемат новото учение на Любовта, което проповядвал Христос. Те се възмущавали, че Той лекува във всички дни и най-вече в събота, когато било забранено да се работи, не разбирайки че съботата е за човека, а не човека за съботата. Обвинявали Христос в богохулство, защото прощавал грехове и наричал себе си Син Божий. Твърдели, че Той гонел злите духове от хората не със силата Божия, а с бесовска сила. Държали му сметка защо яде и пие с митари и грешници и го укорявали, че не спазвал правилата, които техните предци наложили в противовес на Мойсеевия закон.
Митарите пък били грешници, презирани от сънародниците си ( за тях разказахме в миналия брой). Те били оръдия на римската власт, събирайки данъците на Империята-поробител. Злоупотребявали със своите митнически права и ограбвали хората, налагайки им непосилни данъци. Поради това били мразени и всички се бояли от тях. Христос обаче гледал на митарите като на болни от греха люде, затова по-често беседвал с тях, вместо с гордите фарисеи, които смятали, че всичко знаят. И какво се получавало? Митарите, блудниците и другите грешници уважавали Христос и Го слушали на драго сърце, мнозина от тях се покайвали за делата си и ставали примерни граждани на своята родина. Излекували се от греха, защото добре съзнавали своята греховност. И тъкмо в това изпреварили праведните фарисеи, които смятали себе си, че са без грях. Човек, който се счита за праведен, трудно ще се остави друг да го учи или ще тръгне да се променя? Тъкмо обратното – той ще поучава другите и ще размахва отвисоко пръст. Но нека видим какво гласяла притчата, която Христос разказал и от нея ще разберем как Бог гледа на едните и на другите.
В храма влезли двама човека да се помолят. Фарисеин и митар. Фарисеят застанал сред храма и почнал да се моли така:
- Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци грабител, неправедник, прелюбодеец, или пък като този митар там. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.
Митарят пък стоял надалеч и не смеел да подигне очи към небето, но само се удрял в гърдите и казвал: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Трябва да се отбележи, че Христос не порицал фарисея за добрите му дела, както не оправдал митаря заради лошите. Но въпреки това Той казал, че митарят си отишъл по-оправдан, отколкото фарисея, защото който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. Това означава, че дори да имаме добри дела, ако те не са покрити с воала на скромността и смирението, а постоянно ги вадим на показ, за да се изтъкнем пред Бога или пред хората, тези добри дела няма да ни принесат никаква полза. Мнозина от нас често си мислят: „Не съм убил, не съм откраднал, не съм направил нищо лошо. Я колко по-лоши от мен хора има на света!” Но точно такива мисли не са угодни Богу, защото те издават горделив ум, който е особено отблъскващ както за Бог, така и за хората. Един грешен човек, който се кае за греховете си, съжалява заради тях и не мисли високо за себе си е много по-приятен Богу, отколкото горделивият и надменен праведник. Защото и дяволът не е убил никого в Рая, нито откраднал, нито сторил нещо лошо. Единственото, с което прегрешил било, че се възгордял и превъзнесъл дори над Бога и тъкмо тази негова гордост го низвергнала в дън преизподнята. Така че, дори да не сме извършили особено тежки грехове, нека знаем, че един горделив помисъл може да ни доведе до голямо падение. Защото именно гордостта е най-гнусният грях пред Бога. Убиецът, крадецът, лъжецът могат да се покаят и променят. Но как ще се промени горделивецът, който счита себе си за праведен? Разбира се, трябва да се пазим и от грях. Но най-вече трябва да се пазим да не нарушаваме именно този духовен закон за гордостта и смирението, защото той не закъснява да влиза в действие. Винаги, който превъзнася себе си бива унизен, а който се смирява – въздигнат. Затова ще завършим с една случка от ранните векове на християнството, която добре илюстрира какво се случва с онези, които се имат за праведни:
В Иерусалим живеела една монахиня, която в продължение на шест години пребивавала в своята монашеска килия, водейки строг аскетичен живот. Тя носела груба дреха и се отрекла заради Христос от всички земни удоволствия. Но, не щеш ли, бесът на тщеславието възбудил в нея желание да осъжда другите хора и да се превъзнася над тях. И тогава благодатта Божия, която до този момент й помагала в аскетическите трудове, я напуснала заради огромната й гордост и тя паднала в блуд, тоест извършила блуден грях. Това се случило, защото се подвизавала не от любов към Бога, а заради човешка слава. И когато се оставила главата й да бъде замаяна от демона на гордостта, светият ангел, който бил страж на нейното целомъдрие, я напуснал.
Затова и светите отци предупреждават: Гордостта е най-големият враг на нашето спасение! Защото смирението и най-грешните издига до съвършенство, а гордостта и съвършените низвежда до порока.
 


В категории: Вяра