С тях написахме историята за 40 години мускетарско движение у нас От „Щурците” нищо ново напоследък, но ние пак ги обичаме. Абсолютно всеки българин на средна възраст, който не щрака с пръсти, качен върху маса в потна чалгарница, има любима песен на „Щурците”.
Историята, всъщност, започва през 1966-та година, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците” срещат Веселин Кисьов и Петър Гюзелев от „Слънчевите братя”.
Автор: Веселин Максимов
Свирят се парчета на Бийтълс и Ролинг стоунс, а първите сцени са
абитуриентски балове и студентски купони. Всъщност, най-първата изява
пред публика е на бал в тогавашния ВИТИЗ по повод 8 декември.
През 1967-ма идват и първите записи в БНР, но групата все още си няма име. По радиото е обявен конкурс за име, а четиримата са принудени да отсяват сред стотици причудливи предложения, като СЕКС, например, което било абревиатура от „Студентски-Естрадно-Китарен-Състав”.
„Щурците” най се харесва на членовете на бандата и въоръжени с това име тръгват да печелят сърца и награди. Първият им голям хит е с Георги Минчев (за него ще четете в следващите броеве на „Десант”), това е песента „Бяла тишина”, по музика на Борис Карадимчев. Тя взима „Златният Орфей”, става и Мелодия на годината, а с участието на струнния квартет „Димов” в нея, младата група показва, че не знае граници пред своите музикални фантазии.
1968- ма година е паметна за „Щурците”, защото тогава излиза първата им малка плоча с изящните „Веселина”, „Звън”, „Малкият светъл прозорец” и „Изпращане”.
Едва ли е нужно да проследяваме цялата история на легендарната група, а и всички страници на любимия ви вестник няма да стигнат за това. През 70-те години на миналия век тя претърпява промяна в състава, който и до ден-днешен е същия – към Кирчо и Пепи се присъединяват Жоро Марков (ударни) и Валди Тотев (пиано, китара, беквокали). Тогавашните циментови глави от О`Бозе почившото Държавно предприятие ОД „Музика” ги спират от участия в чужбина, народни милиционери ги притискат да подстригват дългите си коси. Хората, обаче, ги Обичат!
Въпреки, че имат два албума (навремето се казваше „дългосвирещи плочи”, побългарено от съкращението LP – long play) истинският удар е издаденият през 1980- та година „ХХ век”. Единадесет бисера, всичките авторски, по текстове на популярни и способни поети, този хит с мотоциклет на обложката беше задължителен за всички истински фенове на рока.
Изключителни попадения от него са едноименната „ХХ век”, „Две следи”, „Сватбен ден”, „Зов” и „Жулиета”. На концертите цялата публика пее в един глас, заедно с Кирил Маричков, всички текстове се знаят наизуст, а всички билети са разпроданени предварително и отдавна. Истерия, напълно приличаща на тази по грамадните рок-групи по света. В нашенски мащаби, разбира се.
Макар, че в своите парчета „Щурците” показват стилово разнообразие в ритмика, мелодия и пеене, стилът им, все пак, се оформя като здрав рок. Положението се втвърдява още по-сериозно с излезлия през 1982- ра „Вкусът на времето”. Запалена свещ под задника на всеки „изи лисънър”, готов да преглътне „кво да е, само да е диско”. Бандата устоява на соления вкус на времето и през 1985- та вади „Конникът” с атомното „Рок в минало време”, прекрасната „Хамлет” и размазващата балада „Не умирай” („...няма вече двуколка, няма шеметен бяг...само черната болка върху белия сняг...”).
В 1987- ма пускат „Мускетарски марш”, а в следващата – големия концертен „20 години по-късно”. Междувременно, басистът и основен вокал Кирил Маричков, инженер по образование, завършва специалност „Саксофон” в Консерваторията. Просто ей така, за майтап.
Тук нашите герои замлъкват за цели 10 години, ако не броим политическата песен „Аз съм просто човек” и депутатстването на Кирил Маричков. Време, през което Жоро и Пеци забиват в „Стари муцуни”, а Валди Тотев се отдава на самостоятелна кариера.
Завръщането е отново с концертен албум с шест нови песни. „30 години „Щурците” трябва да ви подскаже, че годината е 1998- ма. Но става ясно, че енергията от миналото се е поизчерпала, пък и, макар, че залите са пълни, съвременните млади изпитват неистово удоволстсвие от някакво ново подобие на музика. Такава, на която се танцува на маса, потен и затъпял.
Антологията, излязла през 2004- та е в четири части и стои във фонотеката на всеки верен фен на рока в България. А „Щурците” се смилиха над нас с издадения през 2008-ма „На прага на сърцето”. Дванадесет зрели, изпипани до последната въздишка пирони, които не остават на прага на сърцето, а се забиват дълбоко, дълбоко в него.
„Щурците”...нищо ново от тях...но безумно ги обичаме. С цялото си сърце.
