Страшният Съд, на който праведните ще застанат отдясно, а грешниците отляво на Бога
06 Февруари 2010, Събота
На 6 февруари е Вселенска задушница, а на 7 - Неделя Месопустна тогава Христос разказва за края на времената над всички хора, живяли на земята На Неделя Месопустна - 7 февруари заговяваме с месо и от 8 февруари – понеделник спираме консумацията на месни продукти, защото иде ред за големите Великденски пости.
За Задушница подробно говорехме в брой 29 от 12 ноември, 2009 г. - това е денят, в който споменаваме нашите починали близки, сродници и приятели.
Автор: Десислава Главева
Най-хубавото, което можем и трябва да сторим за тях е, ако са били кръстени православни християни, да запишем имената им за поменаване в църква и да участваме в общата панихида, която се извършва в петък следобед или събота сутринта там, където се служи. Това е много важно за душите на починалите, защото им носи голямо утешение. Другото, с което можем да ги подпомогнем е да раздадем милостиня, което може да се прави и за некръстени. (За некръстени можем да се молим само в частните си молитви, но нямаме право да записваме имената им в църква). Милостиня представлява всякаква материална помощ за бедни и безимотни хора, които особено много страдат сега през зимата заради студа и снега. Ако имаме възможност, хубаво е в памет на нашите близки да окажем помощ именно на такива хора - болни, самотни или изоставени от всички, защото помагайки тям, по този начин помагаме и на скъпите ни покойници. Тези, които желаят да присъстват на панихидата, трябва да запишат в храма имената на починалите християни. Могат също да си приготвят подавки от варено жито, хляб и червено вино. Разбира се, могат да подадат и друго, но житото, хлябът и виното носят конкретна символика, свързана с Христос и Всеобщото Възкресение. На другия ден, на самата Задушница се отива на гробищата и се преливат гробовете с вода и вино от панихидата с думите: „Бог да прости нашия починал близък, сродник, приятел (името)! Гробът се прелива кръстообразно отгоре надолу и отляво надясно. Ако има възможност може да се прекади (пак по същия начин - кръстообразно) или да се запалят свещи. Хубаво би било също да повикаме свещеник, който да се помоли за душите на покойниците ни, защото заупокойните молитви, които той ще прочете, са осветени от Църковната практика и са писани от свети люде, които знаят как най-добре да се помолим за душите на мъртвите.
В Евангелието на Неделя Месопустна Христос предупреждава за наближаващия Страшен Съд, който ще се извърши в края на времената над всички хора, живяли на земята. Разбира се, никой не знае кога ще бъде това, но Господ ни е оставил определени признаци, по които да разпознаваме времената и тези признаци ясно говорят, че това време вече не е далеч. Трябва да се знае, че на Страшния Съд всеки един от нас ще даде отговор за всичко, що е сторил в дните на своя земен живот. Ако не сме успели навреме да се покаем за злините, които сме извършили, тогава Съдът ще бъде строг към нас. Затова не бива покаянието да се отлага!
Често ни се струва, че на тази земя сякаш няма праведно въздаяние. Че добрите страдат, а злите - благоденстват. Това не е съвсем така, но наистина пълно въздаяние ще има едва при Второто Христово Пришествие и тогава всички ще получат заслуженото според делата си в пълна мяра. На Страшния Съд Христос ще раздели праведните от грешните, така както пастир разлъчва овци от кози. И тогава праведните ще застанат отдясно, а неразкаяните грешници - отляво. Ето какво ще каже Господ на праведните: „Дойдете, (...) наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте... Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя (сиреч на бедни, гладните, голите, страдащите), Мене сте го сторили”. А след това Господ ще се обърне и ще изобличи грешниците, че не са вършили тези дела на милосърдие, заради което ще получат и справедливо осъждане. Разбира се, дори да върши дела на милосърдие, човек не бива да се възгордява от това. Нека си спомним за фарисея, който поради гордостта си, също не бил оправдан за добрите си дела. На Страшния Съд няма да има оправдани! На Страшния Съд ще има помилвани, защото ако Господ реши да отсъди справедливо за делата ни, тогава кой може да се спаси?! Та нима има безгрешни хора на света? Всички ние ще разчитаме на Божията милост, затова трябва сами да проявяваме милост към своите ближни и да не затваряме сърцата си, когато чуем зов за помощ.
За това колко е важно човек да проявява милосърдие нека видим от следната случка: В 7 век в Александрия живял св. Иоан Милостиви, архиепископ Александрийски. Негов подчинен бил някой си епископ Троил, който бил много голям скъперник. Св. Иоан го взел веднъж със себе си на посещение на една болница, където имало множество болни и бедни. Като разбрал, че Троил носи със себе си пари, св. Иоан му казал да ги раздаде на бедните. На Троил му се свило сърцето, но от срам и страх да не го нарекат скъперник ги раздал. Не след дълго толкова го заболяло сърцето за раздадената сума, че чак се разболял. Св. Иоан разбрал за това, както и за причината на болестта, отишъл при Троил и му върнал раздадената сума с думите: „Напиши ми с твоята ръка една разписка, че на мене трябва да се даде от Господа тази награда, която ти се падаше за раздадените от теб пари”. Троил с голяма радост направил това, получил обратно златото си и оздравял. А св. Иоан взел разписката, отишъл си и тайно започнал да се моли Богу да излекува епископ Троил от жестокосърдието му към бедните.
Една нощ Троил видял чуден сън. Намирал се в рая, където застанал пред неизказано красив дворец, над който стоял златен надпис: „Вечен дом на епископ Троил”. Зарадвал се Троил на небесното си жилище. Но внезапно се явил някакъв властен разпоредител, който заповядал на слугите си да махнат този надпис и да поставят друг: „Вечен дом на архиепископ Иоан, който си го купи от епископ Троил, като му върна парите”. Троил се събудил изпълнен със страх и скръб. Той започнал да се укорява за своето сребролюбие, поради което загубил небесната си награда, станал и отишъл при св. Иоан, комуто разказал своя сън. Тогава св. Иоан Милостиви дълго му говорил за милосърдието и го съветвал да не бъде безразличен към бедните. И наистина, от този ден епископ Троил се променил и започнал да проявява милосърдие към по-малките Христови братя, като на никого повече не отказвал помощта си.
Затова нека не забравяме, че блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилувани, Матея. 5:7.
На 7 февруари заговяваме с месо и от 8 февруари – понеделник спираме консумацията му. В периода 8 февруари-14 февруари (вкл.) до започването на същинския Великденски пост можем да ядем яйца, мляко, масло, (но не мас), сирене, кашкавал, риба. Затова и тази неделя се нарича месопустна, сиреч, неделя след която се спира месото.
