Падението на Волен Сидеров

Автор: Велизар Енчев

Вече седми месец лидерът на АТАКА подкрепя безрезервно правителството на ГЕРБ и величае премиера Бойко Борисов като най-успешния политик на прехода. Волен Сидеров анатемосва всеки критик на премиера, дори го квалифицира като „съюзник на БСП и ДПС”. Само защото си е позволил волността да мисли със собствената си глава и да остане верен на своите идеали.
   Хайката на Сидеров срещу атакистите, които не измениха на програмата на АТАКА, е прецедент в новата ни политическа история. Едва ли има такъв случай: Лидерът на партия да обругава нейните членове и симпатизанти, защото те не са съгласни с измяната на предизборната програма и съюзяването с политическите противници. Това е уникална ситуация, която донякъде е бледо копие на вакханалиите на Сталин и Хитлер. Те също сурово преследват партийните си другари. Първият изпраща на смърт и сибирско заточение милиони вярващи в болшевишката идея, вторият на бърза ръка елиминира конкурентите си в нацистката партия.
   Слава богу, че български Вожд не разполага с тоталната власт на Джуагашвили и Адолф! Концлагерите в Белене и Ловеч отново биха заработили, а неудобните другари отдавна  ще търкат затворническите нарове.
   Говорим ли за идеалите на АТАКА, неизбежно стигаме до програмата на тази партия. За да открием с ужас, че те вече са поругани. А хората, които скандираха по площадите името на АТАКА, днес масово се отдръпват от тази партия. Последните социологически изследвания за рейтинга на АТАКА са убийствена оценка за прогерберската политика на Сидеров и послушните му депутати. Още през декември 2010 г. Агенция „МБМД” би камбаната”: Партия АТАКА има съкрушително нисък рейтинг – 3,6 на сто. Два месеца по-късно „Алфа рисърч” бе още по-категорична: Ако изборите са в средата на февруари 2010 г., АТАКА ще получи гласовете само на 3 процента от избирателите!
   Гневната реакция на Сидеров бе показателна за паниката, обзела елита на тази партия. Под заглавията „Голямата лъжа на „Алфа рисърч – Социолози и медии се оплетоха в пипалата на Октопода”, атакисткият официоз си позволи нещо нечувано в европейската практика – да настоява за публичен линч на социолозите. „Трябва да се смъкне маската на т.нар.социолози... Смятам, че НАП и ДАНС трябва да проверят финансите на т. нар. социологически агенции. Аз лично ще сигнализирам за това”, коментира Сидеров...
    Социолозите в България нито са благородници със синя кръв, нито са безпогрешни пророци. Това се видя и на последните парламентарни избори, когато прогнозните данни на някои агенции сериозно се разминаха с действителността. Но досега никой не е обличал униформата на политически полицай и не е призовавал за подобни гонения. Само защото социологическите сондажи показват тотален срив на общественото доверие в ръководената от теб партия.
    Да сезираш публично Националната агенция за приходите, за да си отмъстиш финансово на неудобните социолози, това е чиста проба донос. Донос, разкриващ истинските морални хоризонти на човека, който се кълнеше пред Паметника на Апостола. Но да вкарваш в мръсната игра и Държавната агенция за национална сигурност, това е открита политическа репресия, която трябва да бъде осъдена от цялото общество.
   Вместо аргументирано да опровергае данните на социолозите Мира Янова и Боряна Димитрова, Сидеров посяга към оръжието на слабите и уплашените за политическото си бъдеще. Защото си дава сметка:  И трите процента обществено одобрение за АТАКА не са дъното, към което стремително лети семейната партия.
    Войната на Сидеров срещу ТВ СКАТ е опасна за публичния морал. Та не е ли развращаващо за подрастващите и за прохождащите в политиката да гледат как партиен лидер хули телевизията, която го създаде като политик и го вкара в парламента? Не е ли противопоказно за публичния морал и добрите нрави да слушаш личните обиди на Сидеров към Валери Симеонов? Обиди, излизащи от устата на човек, който довчера сипеше елейни слова към своя благодетел и дори го предлагаше за министър-председател? Подобна подлост пред очите на милиони е нещо нечувано и невиждано дори за балканската политическа джунгла.
     Ако обаче трезво анализираме поведението на Волен Сидеров в последните седмици, неизбежно стигаме до един железен извод: Лидерът на АТАКА играе този спектакъл, за да покрие с димна завеса грандиозния си личен провал в аферата „Луфтханза”. Сценарият е елементарен, но е доста практичен. Отместваш вниманието на нацията от предстоящия съдебен процес във Франкфурт на Майн заради хулиганско поведение на борда на чужд самолет и погазване на германския Закон за въздушното движение, хвърляйки скандални обвинения във всички посоки – срещу „мафиотската ТВ СКАТ”, срещу „социолозите-октоподи”, срещу „октоподите в печата”, срещу „хомосексуалистите в политиката”...
     Стратегията за заплашване и обругаване на несъгласните с Волен Сидеров не е никак безобидна. Това е неприкрит рекет в действие, извършван от парламентарно представена партия, претендираща да е националистическа. Ако това е разбирането за българския национализъм, той все повече ми прилича на нацизъм. Съчетан с болезнен нарцисизъм, това е ужасяваща комбинация, която окончателно ще довърши и без това крехката ни демокрация.
      Впрочем трябва ли ни демокрация, принуждаваща ни да избираме между Волен Сидеров, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и прочие самопровъзгласили се за спасители на нацията?
     Ако това е изборът, по-добре е да отиваме на нови избори.

В категории: Анализи