Национолният съвет за тристранно сътрудничество заседава по мерките срещу кризата, 24 март 2010 г.
26 Март 2010, Петък
Синдикатите адвокатстват на кабинета, а държавата обслужва чуждия бизнес – това е България днес България е най-екзотичната държава в Европейския съюз, в която социалните роли са тотално разменени. Докато във Франция и Гърция синдикатите са на улицата, увличайки милиони онеправдани, у нас синдикалните водачи дефилират по червените килими на властта.
Автор: Велизар Енчев
Вече цяла седмица КНСБ и КТ „Подкрепа” преговарят в Съвета за тристранно
сътрудничество с правителството и работодателите за антикризисната
програма на кабинета. И не само преговарят с министрите, но вече
триумфално обявиха, че са постигнали почти пълно единомислие с
работодателските организации за замразените заплати, ДДС-то и цените на
електроенергията, парното и водата. На пръв поглед единомислието между
труда и капитала е добро. Даже прекалено добро.
Което поражда някои съмнения за тайно съглашение между двете синдикални организации и дузината работодателски формации.
Първото съмнение се поражда от направеното на 24 март изявление на Съвета за тристранно сътрудничество, според което било „постигнато пълно единодушие между работодатели и синдикати, ако може цените на природния газ и парното да бъдат замразени до края на годината...”
В нито една европейска страна със силно синдикално движение лидерите на профсъюзите не използват словосъчетанието „ако може”, когато настояват за замразяване на цените. А когато го правят, това означава само едно – че бранят не интересите на синдикалните си членове, а печалбата на частните монополи.
Кой синдикат се договаря с работодателя да молят правителството да замрази цените на принципа „ако може”? Веднага отговарям – това става само в държави, където синдикалните организации са послушен придатък към правителството.
Нека припомня как КНСБ и КТ „Подкрепа” реагираха на категоричния отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да замрази цените. По време на заседанието председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев бил затрупан с въпроси и критики към дейността на комисията. Недоволството на синдикатите било свързано с искането на „Булгаргаз" за повишаване цената на природния газ от 1 април с 15 процента. На срещата на съвета вицепремиерът Дянков останал неутрален и деликатно мълчал...
Вместо да насочат своите критики към правителството, чийто оперативен орган е ДКЕВР, синдикатите смело се опълчват на лицето Семерджиев, забравяйки, че той е само изпълнител на волята на Симеон Дянков. Същият Дянков, който бил „неутрален и деликатно мълчал”. Но само ден преди срещата на Съвета за тристранно сътрудничество правителството поиска замразяване на цените на енергоносителите.
Без съмнение тук прозира коварното поведение на премиера Бойко Борисов, използващ пионките „Семерджиев” и ”Дянков” за отклоняване на обществения гняв от свещената си особа. Само слепец не вижда бездарната пиеса „Синдикати на война с кабинета”, която е в три части. Първо се вдига медийна пушилка с правителственото заявление, че цените трябва да се замразят. Така Борисов изгрява като защитник на бедните, болните и социално онеправданите. След това шефът на ДКЕВР театрално отхвърля правителственото становище за цените, макар че е пряко подчинен на премиера. За да е убедителен пред нацията, Семерджиев драматично се провиква, че „цените на тока, газа и парното не могат да се замразят, защото няма законово основание за това”. Все в духа на предварително написаната му роля, Семерджиев хуманно проплаква, че комисията-регулатор ще направи всичко възможно да омекоти ценовия удар и повишението да не е голямо. В трето действие на зле режисирания спектакъл вицепремиерът играе пасивен наблюдател, сякаш цените на енергията, парното и водата са извън неговия ресор.
Гледаме покъртителния двубой между „лошия Семерджиев” и „смелите синдикати” и оплакваме горката съдба на тези страдалци за народни правдини - Бойко Борисов и подопечният му Симеон Дянков. Които не могат да надвият чиновника Семерджиев.
Ето къде било заровено кучето. Ето кои са виновниците за убийствените цени на тока, парното и водата. Това са бездушните чиновници от ранга на Ангел Семерджиев. Те са екзекуторите на милионите потребители на ток, парно и вода. Не правителството на Бойко Борисов!
Атанас Семерджиев показа високия си административен капацитет, когато в края на миналата година равнодушно наблюдаваше как ЧЕЗ нагло отказва да премахне тримесечното отчитате на тока и върне едномесечните сметки. Вместо да удари по масата и сезира Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за погазване на приватизационния договор от чехите, той благо увещаваше ЧЕЗ да отстъпят. Тези дни Семерджиев така отговори на новинарския въпрос възможно ли е въвеждане на такса електромер: „Няма забрана да бъде въведена т.нар. такса електромер, която електроразпределителните дружества искат от няколко години. В момента обаче считам, че за нея няма условия...”
Вместо да застане на страната на потребителите (защото е на държавна служба, а не на хонорар към ЧЕЗ, Е.OН и EVN), шефът на ДКЕВР лобира за частните монополи. И дори не се срамува да го прави публично. И защо да се срамува, след като в неговата комисия е пълно с бивши служители на трите чуждестранни дружества. Което си е откровен конфликт на интереси. Но след като министърът на икономиката Трайчо Трайков бе катапултиран в правителството от поста прокурист на „EVN България Топлофикация“ и „EVN Електроразпределение”, нищо не бива да ни изненадва.
Впрочем министерстването на Трайков започна именно с този конфликт на интереси, но парламентарната комисия реши, че министърът е чист. Сиреч, не е зависим от предишния си работодател. В ЕС обаче има специална директива по въпроса, която гласи, че преминаването от частния бизнес във високите етажи на изпълнителната власт става при пълна обществена прозрачност. У нас тази прозрачност дойде от контролираната от ГЕРБ парламентарна комисия.
Преди месец ЧЕЗ, Е.OН и ЕVN поискаха увеличение на цената на електроенергията от 2 до 10 процента. "Е.ON България", доставчик на електроенергията в Североизточна България, пожела най-голямо увеличение - между 5 и 10%. "ЧЕЗ България", обслужваща Западна България, настоя за повишение с около 9%. Желанието на ЕVN бе тарифите да са по-високи с до 5%.
Вместо това да се обяви от трите дружества, потребителите бяха информирани за претенциите на чешката, австрийската и германската компании от Ангел Семерджиев. Което е пълен абсурд. Защото правителственият служител не е говорител на частните компании, а държавен арбитър между частниците и гражданите.
Така стигаме до три печални заключения: В България синдикалните водачи адвокатстват не на народа, а на правителството. Работодателите демонстрират почти любовни връзки със синдикатите, поради което вече 20 години не избухна нито една национална стачка. Държавните чиновници публично лобират за чужди компании. Всичко това се нарича „национално отговорна политика”.
Колко още народът ще търпи това издевателство?
