Великденският фестивал с водосвет от отец Йоан. Босилеград, април 2009
03 Април 2010, Събота
Скандално е мълчанието на нашата дипломация към издевателствата на сръбските власти Вече 20 години българската дипломация търси формулата на българо-сръбското добросъседство, в която казусът „Западни покрайнини” е доведеното дете на външната ни политика. От 10 ноември 1989 г. до април 1995 г.(когато Жан Виденов стана премиер), МВнР възприе критичен тон към погазването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини.
Автор: Велизар Енчев
Социалистическото правителство на Виденов обаче извърши рязък завой в полза на сръбските интереси, след като самият премиер публично обяви, че „истинското име на Западните покрайнини е Източна Сърбия”.
Това бе първото национално предателство във външната политика след 1989 г., което повлече след себе си серия от грешни ходове. През май 1995 г. Жан Виденов лично нареди уволнението ми от БНТ. Защото си позволих във воденото от мен предаване „Международен коментар” да порицая просръбската позиция на премиера за Западните покрайнини. Тази репресивна политика се пренесе и в МВнР, където радетелите за интернационализиране на въпроса за Западните покрайнини бяха пратени в десета глуха. За да не хвърлят сянка върху дружбата между българските и сръбските социалисти, оглавявани от Слободан Милошевич.
Правителството на Иван Костов промени дипломатическата активност към Западните покрайнини, като първата стъпка бе доста показателна - решение на Народното събрание от юли 1996 г., с което българската държава реши официално да финансира изграждането на Български културно-информационен център в Цариброд. 10 години по-късно България откри втори подобен център в Босилеград, ръководен и до днес от апостола на българската кауза в Западните покрайнини Иван Николов.
Ако някой обаче живее с илюзията, че днес двата културно-информационни центъра се подкрепят морално и финансово от България, той е в огромна заблуда. Вече трета година тези средища на българската духовност в Западните покрайнини са изоставени от софийската дипломация. И съществуват, само благодарение на идеализма на шепа българи, които не се страхуват от терора на сръбските власти. Терор, довел до прогонването от Босилеград на българския свещеник отец Йоан. Понеже сръбският митрополит в Ниш вижда в негово лице проповедник на българския национализъм. „Вината” на отец Йоан е, че служи на български език и не следва инструкциите на Светия синод на Сръбската православна църква.
Но нека видим какво се случи на българо-сръбската граница, в навечерието на Великденските празници. За да се убедим окончателно, че родната дипломация абдикира от своята мисия на бранител на българските интереси в Западните покрайнини:
На 24 март сръбските митнически власти на ГКПП „Олтоманци-Рибарци” спряха 40 пакетчета-подаръци от Българско национално радио за „ХVІІ детски международен Великденски фестивал – Босилеград 2010”, който се организира от българския Културно-информационен център в Босилеград. Общата стойност на пакетчета е около 50 лева и те съдържат флумастри, пътна карта на България, детско списание, вафла и минерална вода. Сръбските власти обискирали и буквално разглобили двете коли на петимата пътници /активисти на Демократичния съюз на българите в Босилеград/, които пренасяли пакетчетата. При това сърбите се държали изключително грубо.
Българите в Босилеград са убедени, че това поведение е пряко мотивирано от парламентарния въпрос на депутат от Сръбската радикална партия Драган Стеванович. От трибуната на Сръбската скупщина той поиска държавните органи на Сърбия да предприемат бързи мерки, за да спрат „подривните действия на българския Културно-информационен център в Босилеград”.
От друга страна, в близкия до Босилеград град Сурдулица, в двора на професионалната гимназия „Никола Тесла”, е изградена паметна костница. Според сръбския официоз „Вечерни Новости” „костницата ще пази паметта на жертвите на българските фашистки окупатори, избили над 4000 сърби в Сурдулица през Първата световна война”. В края на април известният с антибългарските си изказвания владика Пахомий ще извърши опело на жертвите и ще ги препогребе. Този случай има пряко отношение към граничния инцидент, защото подобни „исторически инициативи” на сръбските власти раздухват огъня на антибългарската кампания. Която впрочем не е спирала в последните 20 години.
Описваме ли драмата на Българите в Босилеград, длъжни сме да уточним, че няма нищо случайно в изброените дотук събития. На 28 март сръбските митнически власти на ГКПП „Олтоманци-Рибарци” отново спряха пратка с български книги – този път 45 „Библии за деца”, дарение от министър Божидар Димитров. Книгите били предназначени за Културно-информационния център, който е трябвало да ги раздаде като награди на децата-участници в международния детски фестивал.
И за да няма съмнение коя е целта на поредния сръбски удар, нека уточним: Библиите се намирали в колата на Димитър Димитров - член на Главния съвет на Демократичния съюз на българите, който ден преди това се появи в „Дискусионно студио” на Национална телевизия СКАТ, в Българското национално радио и Българската национална телевизия, където разказа за конфискуваните на 24 март подаръци.
Но да видим как реагира българската дипломация на този акт на враждебност към българите в Западните покрайнини. На пресконференцията в МВнР на 29 март репортерът на СКАТ Венцислав Тоцев зададе серия от въпроси на говорителя на дипломатическото ведомство Весела Чернева: Защо МВнР не реагира на неправомерните действия на сръбските митнически власти? Кога ще връчим протестна нота на сръбското външно министерство? Какво още трябва да се случи, за да реагираме остро на системното нарушаване на човешките права на българите в Западните покрайнини?
Какво отговори дипломатическият говорител на тези нормални новинарски въпроси? Ето реакцията на Весела Чернева:
„...МВнР е информирано за случаите на задържане на българска литература на българо-сръбската граница постфактум, а не по официалните пътища. Изпратилите двете пратки с книги не са потърсили съдействие от българското посолство в Белград. Въпреки това посолството се е обърнало към сръбските власти...”
На уточняващия въпрос кога ще връчим нота на сръбската страна, за да протестираме срещу погазването на международните норми, Чернева реагира лаконично:
„...Не споделям вашата оценка. Това са неща, които се случват. Не придаваме на тези събития друг характер, освен чисто административен...”
Слушам и гледам Весела Чернева и се питам: Сега 2010 година ли е, или е 1980-а? На власт в България е демократично правителство, или отново ни управляват васалите на Кремъл? България днес е член на Европейския съюз, или членува в ретрограден Балкански съюз? В който Сърбия има главната дума.
Трябва обаче да призная с тъга: Въпросите ми са повече от наивни. Даже глупави. Защото на 1 януари 2010 г. българският посланик в Белград Георги Димитров даде интервю за „Дойче веле”, в което обяви новогодишния български подарък за Белград. Димитров декларира, че София безрезервно подкрепя членството на Сърбия в ЕС. И нито дума за българите в Западните покрайнини, подложени на системна асимилация след 1919 г. Поради което от 100 000 българи в Западните покрайнини в края на Първата световна война, днес там живеят само 25 000.
Но да не пропусна – посланик Димитров все пак постави българското условие за сръбското еврочленство. Молбата на премиера Бойко Борисов била сърбите да не повдигат въпроса за българското дипломатическо признаване на държавната независимост на Косово...
Нека сложа точката тук. И оставя на уважаемия читател сам да прецени българско ли е българското външно министерство. И европейска ли е нашата външна политика.
какво има да коментираме?когато субектът Югославия се разпадаше всички си взеха своето,че даже както албанците, и чуждото.Само ние гледахме ст страни,макар да се знае че мирният договор от "19 година не важи поради липса на посоченият субект кралство Югославия.
и това е вече завинаги,25 000 българи или до 10 г ще се приберат в родината щото са вече колкото едно село,или ще драснат и те по света,като нас....
