Слизането на Светия Дух над апостолите във вид на огнени езици
22 Май 2010, Събота
Съботата преди Петдесетница винаги е посветена на покойниците, а понеделникът след нея – на Светия Дух
Не веднъж във в. „Десант” сме говорили за това, как се почитат нашите
починали близки и приятели. Ето че отново дойде време да споменем
тяхната памет. Тази Задушница по простонародному се нарича „Черешова”,
защото се пада обикновено в сезона на черешите, но това въобще не
означава, че трябва непременно да носим на панихидата череши.
Най-важните неща, които трябва да присъстват на панихидната маса са
варено жито, червено вино и хляб. И трите имат конкретна християнска
символика.
Автор: Десислава Главева
Останалите ни подавки могат да бъдат всякакви, защото сме в непостен период. Но все пак можем да внесем в църквата само растителни продукти. По канон месо изобщо не бива да носим там! Ако решите да подадете нещо извън задължителните неща, направете го вън от храма или на гробищата, но в църква не внасяйте нечисти продукти от животински произход. Не забравяйте също така да запишете за помен имената на близките си и с виното и водата от панихидата да прелеете кръстообразно гробовете с думите: „Бог да прости моя починал сродник/приятел (...името...)!” Също така, подайте каквото можете да си позволите на някой беден човек, а не на познати, приятели и роднини. Защото подавката е „приета от Бога”, само когато се раздава на нуждаещи се, а не по лична симпатия или по родствена линия.
Петдесетница е един от дванадесетте Господски празници. Денят, когато Свети Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици. Името Петдесетница този празник получава, защото е бил петдесетия ден след излизането на евреите от Египет в старозаветната Църква, като на този ден Моисей получава от Бога синайските заповеди, известни като Десетте Божи заповеди. В Новозаветната Църква това е петдесетия ден след Христовото Възкресение. На този ден със слизането на Светия Дух се извършва сключването на Новия вечен завет на Бога с човека.
Много хора казват: „Защо трябва да ходя на църква, когато мога да се моля в къщи? Нали Бог е навсякъде?!” Необходимо е да поясним, че именно затова Бог създаде Своята Църква. За да не се молим сами у дома, когато и както ни скимне, за каквото на нас ни се ще, без да държим сметка за съдържанието на молитвите си към Бога, а да сме заедно в Неговия Дом, където невидимо присъстват Неговите светии – нашите братя и сестри в Христа и Майката Божия – Неуморната Застъпница за целия човешки род. Как децата се научават на „а” и „б”? Като си седят у дома? Или като ходят на училище, когато „почувстват, че имат нужда”? Същото е и с Църквата. Отиваме в храма, когато има служба, защото така ни е заповядал Господ. Там научаваме каква е Божията воля и се учим как да я изпълняваме. В храма получаваме нещо, което не можем да получим у дома - благодатни сили да живеем живота си правилно, според както Бог иска това от нас, а не според собствените си егоистични прищявки, които често пъти са откровено безумни. След като Бог е наш Създател, ясно е, че Той най-добре знае, какво трябва да правим и как. От нас се иска просто да се подчиним от синовна почит и любов и тогава животът ни ще придобие истински смисъл. Защото живот, който не е воден по Божиите заповеди, е живот на безсловесно. Живот, който не ни спечелва вечността е напразен, дори да сме покорили всички земни върхове. Живот, в който Бог не присъства е безмислен, измамен и болезнен и задължително носи разочарования и скръб.
В храма се извършва Христовата жертва на всяка литургия. В храма се изповядваме за освобождаване от греховете, в храма се молят за нас и нашите живи и починали близки, в храма намираме сродни души, с които споделяме общ опит. В храма Бог присъства най-осезателно и в храма молитвата ни бива чута повече, отколкото у дома. Затова всеки християнин трябва да посещава неделните и празнични богослужения, (които обикновено започват в 9 часа сутринта), да се научи да се моли, да почне борба с егоизма и страстите си, да изповядва греховете си и да се съединява с Христос. Получената благодат ще се разлее в целия му живот вън от храма, ще го осмисли и ще му придаде верните смисъл и цел.
След Петдесетница Свети Дух вече не слиза явно, нито раздава дарбата да се говорят езици, както е било преди две хиляди години. Така че, ако някъде ви кажат, че някъде говорят на чужди езици – пазете се! Това съвсем не е Христовата Църква! Само на апостолите е била дадена видимо благодатта на Светия Дух, след което те се разпръсват по света, за да разнесат Христовото благовестие. А за извършване на тайнствата и проповедта, те ръкоположили епископи, свещеници и дякони. Тази благодат, която била явно и видимо преподадена на апостолите във вид на огнени езици, сега се подава в Светата Православна Църква невидимо – в светите й тайнства чрез приемниците на апостолите – пастирите на Църквата – епископи и свещеници.
На Петдесетница в храма се хвърлят орехови листа, защото символизират огнените езици. Тях отнасяме за благословение у дома, където грижливо пазим в молитвения кът при светите икони, а старите листа – изгаряме или занасяме в храма.
Денят след голям празник винаги е посветен на причината на празника. Така след Петдесетница, когато възпоменаваме Светата Троица и слизането на огнените езици върху апостолите, в понеделник пък честваме причината - Светият Животворящ и Освещаващ Божи Дух, научил и облагодатил Христовите ученици, учещ, освещаващ и облагодатяващ и нас – техните последователи.
На 24 май празнуваме най-скъпият за всяко българско сърце празник на светите равноапостоли – Братята Кирил и Методий. Поради приемането на новия календар Българската Православна Църква е изместила техния празник на 11 май, но с това си предателство - смяната на календара през 1968 г., тя се е откъснала от своя народ, който и до днес е останал верен на традицията да празнува по стар стил много църковни празници, в това число и този. На 24 май празнуват и останалите православни по света с изключение на гърците и румънците. Затова, за да се поправи поне частично тази си грешка, на този ден в българските храмове се служи Благодарствен молебен.
Светите братя Кирил и Методий не са просто някакви герои-книжовници, изобретили славянската писменост. Нека се знае, че това те не са направили просто, защото са искали да положат началото на славянската писменост и култура. Тяхното дело е свързано именно с Църквата и поради това то е свято, защото с изобретяването на нашата писменост, са целяли разпространяването на Словото Божие на разбираем език сред всички славяни. Затова и веднага, след като св. Кирил измисля азбуката, светите Братя заминават на мисионерско пътешествие, за да разпространяват Христовото благовестие сред славяните на родния им език. Това е единствената цел и смисъл на техния труд, така както те са го виждали, а не както сега ние го тълкуваме. За проповед на Христовото благовестие. След това превеждат част от Свещеното Писание за нуждите на богослужението, а след смъртта на свети Кирил, свети Методий със своите ученици превежда почти цялата Библия и други богослужебни книги.
Текст под снимка 1: Светите Братя Кирил и Методий, чийто празник си остава един от най-скъпите за всяко българско сърце
