Освен че е полезно за фармацевтиката, блатното кокиче е и много красиво растение
02 Юни 2010, Сряда
Частната днес фармацевтична компания „Софарма“ спечели престиж и просперитет за сметка на родната ни природа, унищожавайки находищата от ценна билка Преди по-малко от месец, в края на април, „Софарма“ АД регистрира във Федералната служба за безопасност в здравеопазването на Австрия търговската марка „Nivaject“, зад която се крие добре познатото у нас лекарство „Нивалин“. Така то стана първия оригинален български медикамент, пробил в друга европейска страна, и то на един от най-консервативните пазари, каквито са тези в Австрия и Германия. „Нивалинът“ е и първото оригинално българско лекарство от растителен произход, създадено преди повече от половин век – през 1956 г.
Автор: Диана Славчева
Перманентното си първо място препаратът отстъпи само в класацията на БНТ за най-големите български научни постижения, където се класира на втора позиция. Всичко това е много, ама много похвално. Повод за гордост, както се казва. Но ако нагазим в тресавищата, в които расте блатното кокиче – основна суровина за производството на илача, ще затънем в дълбоката тиня на лепкавата корпоративна безпардонност на реномираната фармацефтичната компания, довела до почти пълното унищожаване на едно природно богатство, следствие на половинвековната му безобразна експлоатация.
Преди 50 години, когато започва арогантното проскубване на естествените находища на блатното кокиче, то се е радвало на големи популации в българската природа, най-вече в Югоизточна България, Пловдивско, Хасковско и Шуменско. За да си осигури достатъчно количества от него за производството на култовия „Нивалин“, тогавашното държавно предприятие „Фармахим“, днес приватизирано от „Софарма“, предприема масово изваждане на грудки от растението, с цел създаването на изкуствени плантации от него.
Безжалостното разсаждане довежда през 1984 г. до решението видът да бъде включен в „Червената книга на България“ като застрашен от изчезване. Това обаче не спира изтреблението на ценния представител на българската флора. Правителствата продължават да си затварят очите пред нанесените щети, печалбите на компанията растат необезпокоявано, докато в същото време природата ни обеднява. Любопитен е фактът, че самият Огнян Дойнов е работил по изобретяването на „Нивалина“, което обяснява очевидните протекции към това начинание от страна на политическата ни върхушка от времето на социализма.
Когато след настъпването на демокрацията се усещаме, че нещата са почти безвъзвратно заблатени, вече е късно. През 2007 г. се стига до забрана в цялата страна на събирането и използването на свежа маса от блатното кокиче. Такава забранителна заповед се издаде и в началото на май тази година, след като експертите на РИОСВ прецениха, че „ресурсните възможности на естествените находища са напълно недостатъчни“.
В отчаяни опити да се спаси редкия растителен вид сега се разработват проекти за внос на луковици от чужбина. На човек просто му иде да си заскубе косите от ужас като осъзнае какъв сме безстопанствен до мазохизъм народ. Дал ни е Господ – пък бил той българин, или не, великолепна природа, щедро надарена с естествени популации от лечебни растения. Дал ни е уникален климат, в който маслодайната роза се чувства като в рая. И откъде се пръкна у българина генът на самоунищожението, след като е успял да оцелее през тежките изпитания на многовековно робство и хилядолетни неволи, май и Бог не може да каже.
Цяла Розова долина бе затрита от картата на България и стигнахме дотам да внасяме розово масло от други страни. От пет години правителствата ни се напъват отново да възродят 300-годишната традиция на отглеждането на ароматната българска роза. Аналогично, след като почти ликвидирахме блатното кокиче, сега се чудим как да го възстановим.
Ликвидаторите му от „Софарма“ също вече разработват алтернативни начини за синтетично производство на алкалоида галантамин, който се съдържа в дефицитното, застрашено от изчезване растение.
Както се казва, след дъжд качулка. И след като вече белгийско-швейцарската компания „Янсен-Цилаг“ успя да направи преди нея това, за да използва съставката в лекарството си срещу Алцхаймер.
Дори НАТО се включи в цялата тази суетня, като спонсорира по програмата си „Наука за мир“ създаването на биотехнологична лаборатория към Института по ботаника при БАН, в която да се отглежда... блатно кокиче. При изкуствени условия, естествено. Господата от НАТО хич не са прости и добре са си направили сметката, отчитайки непрекъснатото повишаване в световен мащаб на търсенето на лекарствени продукти, създадени на базата на галантамина. Ръководителката на проекта д-р Марина Станилова сподели с нас, че проектът е завършил успешно през 2006 г. „Живата колекция – допълни тя – продължава да съществува. Поддържаме и селектирани ин витро клонове с високо съдържание на галантамин. Но връзката между научните колективи и производството се осъществява много трудно“.
А ние за пореден път се разминахме с шанса да припечелим нещо от природните си дадености. Имам предвид целия български народ, а не отделни частни компании като „Софарма“. Защото при едно разумно използване на природните ни ресурси, популацията на блатното кокиче можеше естествено да си се разшири и при щадящото експлоатиране на находищата му да се радваме и занапред на неговото богатство – и в пряк, и в преносен смисъл.
Текстове към снимките: Снимка 1: Д-р Марина Станилова, ръководител на натовския проект за създаване на ин витро популация на ценното кокиче
Снимка 2: Нивалиновата продукция на „Софарма“ АД и една от лабораториите на компанията
