Тези дни официалният премиер Бойко Борисов направи най-скъпия подарък на министър-председателя в сянка Валентин Златев. Едноличното решение на Борисов България да не участва в проекта за петролопровода Бургас-Александропулис е колкото радостна новина за цялата страна, толкова и очакван жест към Златев. Вярно е, че по този начин ГЕРБ изпълнява едно от предизборните си обещания. Което, особено на фона на случващото се в Мексиканския залив, би трябвало да удовлетвори всички жители в страната и особено тези, които населяват крайбрежието. Но би било несправедливо, ако не се посочат истинските мотиви, задвижили официалния премиер да направи тази важна стъпка.
Погледнато най-общо, България взима смело решение,
което е срещу руските стратегически интереси. А те са да се държи в икономическо подчинение по-голямата част от Европа като й се предлагат енергоресурси без алтернатива за доставка от друга държава. В изявленията си, последвали отказа от тръбата, Борисов дълбае именно в тази плоскост. “Имаме прагматични и нормални отношения с Русия”, каза през седмицата Борисов, отговаряйки на въпрос дали страната ни не прави рязък завой към САЩ. "Ние сме евроатлантическа държава. Този завой сме го направили, като сме влезли в НАТО, Европейския съюз и сме излезли от бившия Съветски съюз. Нашият път е евроатлантически”, коментира премиерът. Думите му звучат смело и убедително. И биха били пълната истина, ако не се знаеше, че около Борисов се е подредил един приятелски кръг “Хелиос”, където руските интереси са толкова силно застъпени, че е чак срамно за държава, член на ЕС. Вярно,
това са интереси на частни руски компании,
но все пак руски.
Кръгът “Хелиос” е кръстен на едноименния хотел в Обзор. По документи той е собственост на бившия кмет на Правец от комунистическо време Васил Златев, но за целия му персонал, пък и за жителите на Обзор не е никаква тайна, че реалният господар там е синът му Валентин Златев – президент на “ЛУКойл България”. Борисов не пропуска сгоден случай, за да пренощува в този хотел винаги, когато е край морето. А телевизия “Скат” дори успя да заснеме премиера след едно от гостуванията му.
Връзката на Борисов и Златев датира още от началото на века - времената, когато първия бе главен секретар на МВР. Тогава той се опитваше да намери сигурен бизнес за охранителната си фирма “Ипон” за периода, когато ще е на държавна служба и няма да има време да се занимава с нея. А Златев услужливо му предложи най-изгодната възможна сделка – да охранява всички тръбопроводи, петролни бази (които са около десетина) и офиси на “ЛУКойл” в България, без петролната рафинерия край Бургас.
По това време
Златев бе почти пълновластен господар на “ЛУКойл”
у нас. Руснаците му се доверяваха във всичко и му бяха възложили две много важни неща – контрола над търговската дейност на “Нефтохим” и политическата връзка с актуалната власт в страната. Така Златев разполагаше с почти неограничен финансов ресурс и свобода да го използва за взимането на решения. “Ипон” се сдоби с договор, по който получаваше годишно милиони левове за охрана, докато Борисов официално твърдеше, че тя му била бедна фирма и вървяла към фалит. Трябва човек да е наистина извън времето и пространството, за да мисли, че този жест на Златев е направен просто така – от приятелски чувства.
Преди пет години палачинката почти се преобърна за Златев. Тогава в централата на “ЛУКойл” в Москва се усъмниха, че някой краде здравата горива от “Нефтохим”. Само за месец руснаците успяха да разплетат доста стройна схема – канал за източване на рафинерията, организиран от ръководни фигури в охранителната фирма “ЛУКома”, която уж трябваше да следи в самия “Нефтохим” именно за кражби.
“ЛУКома”, макар и да носи абревиатурата на “ЛУКойл” по онова време бе всъщност изцяло българска фирма, собственост на 100% на Петър Василев. Той бе едновременно дясна ръка на Златев, но и близък приятел на Борисов, с когото се познават от годините, когато и двамата са охранявали Тодор Живков.
Почти през вечер, под прикритието на служителите на “ЛУКома” от “Нефтохим” са излизали цистерни с петролни продукти, които не са били вписвани в нито един отчетен документ, открито разказваха тогава руските собственици на комбината. Макар никога да не назоваха поименно лично Златев,
руснаците дадоха ясно да се разбере кого подозират
за това престъпление. Още повече, че под сурдинка насочваха репортерите да проверяват с какви точно пари са били строени хотелите на Златеви в Обзор, Слънчев бряг и особено тузарския им комплекс за голф в Правец. Не че някой репортер тръгна да го проверява. Българските медии винаги са вървели след силните на деня и след този, който дава парите. А по онова време Златев щедро плащаше рекламни карета на “ЛУКойл България” навред в печата и електронните средства за информация.
Дясната ръка на Златев - Петър Василев бе така жестоко изритан от “Нефтохим”, че сигурно ще го помни до края на живота си. В първите дни след случката Василев, все още афектиран, дори разказа пред репортери, че е бил привикан от руснаците, които безцеремонно му заявили, че на секундата пред тях трябва да подпише документ, че им прехвърля стоте процента от собствеността в “ЛУКома”. “Срещу руснаци не се рита”, каза тогава Василев, обяснявайки защо се е съгласил.
След него от Москва се насочиха и към самия Златев. Те му заповядаха веднага да върне обратно от офиса си в София в Бургас всички служители на търговската дирекция на комбината, които Златев бе взел при себе си, за да ги контролира. Едновременно с това Валентин Златев бе изтласкан и от останалите лостове за управление на “Нефтохим”.
И когато се очакваше руснаците изцяло да го извадят от играта, те все пак го запазиха, оставяйки му бензиностанциите на “ЛУКойл”. А в бензиностанции, които са твоя собственост, просто няма какво да откраднеш, защото все едно крадеш от джоба си. Точно във времето, когато се разрази скандала със схемата за източване на “Нефтохим”, “ЛУКойл” имаше проблем с руското правителство.
До този момент компанията бе част от проекта за петролопровода Бургас – Александруполис. Но Владимир Путин реши да ги извади оттам, без никога да са били давани ясни обяснения защо го прави. Това обаче
превърна “ЛУКойл” в задкулисен противник на тръбопровода.
Лица, запознати с нрава на руснаците, обясняват именно с тази случка решението Златев да бъде запазен под някаква форма като техен довереник в България, заради добрите му връзки с всички правителства. Той се имаше както с царя, където топлата връзка бе Борисов, така и със Станишев, покрай приятелските чувства на бащите им от комунистическата епоха.
В момент, когато настроенията в България срещу петролопровода съвпадат с тези на ръководството на “ЛУКойл”, Златев би било идеално средство за лобиране пред властите, за да се прокарват определени политически решения. Макар и доста дискретно за несведущите, “ЛУКойл” успя да подпомогне както можа, и трите референдума срещу тръбопровода в Бургас, Созопол и Поморие.
Един от лидерите на протестите бе Евтим Цинцарски – бивш рководен кадър в “ЛУКойл”, който и след пенсионирането си продължи да работи по някакъв начин за компанията като влезе в така наречения Клуб на ветераните-нефтохимици. Това е организация, изцяло контролирана от “ЛУКойл”, която сбира някогашните шефове и служители, раздава им подаръчета и им устройва забавления.
Хора от Клуба разказват, че Цинцарски се ползва почти с правата на шеф там. Всеки, запознат с нрава на руснаците, знае, че няма как човек, който се намира под тяхна опека, да върши самостоятелни обществени занимания, особено по чувствителни теми като руските интереси, без да е получил санкцията им. Отговорът на въпроса дали бурната дейност на Цинцарски срещу тръбата не е била договаряна в нечии руски кабинети, той сигурно ще даде един ден сам пред съвестта си. Факт е, че Цинцарски по всички спонтанни народни митинги, прояви и изказвания бе начело. И ако руснаците не са го подтиквали км тези изяви, то и не му пречеха да ги провежда, което пак обяснява, че те са били доволни от тях.
За тези, които следят отблизо случващото се в “ЛУКойл”, бе ясно, че бъдещето на Златев като представител на компанията у нас, макар и със силно орязани правомощия, зависи от това доколко ще успее да прокара тайните им желания да се разплатят с Путин. Макар официално, разбира се, “ЛУКойл” горещо да подкрепя властта в Русия. Затова бе въпрос на време Борисов да заяви това, което обяви преди броени дни – България къса с проекта Бургас-Александруполис. За премиер, който дълги години е бил на хранилка при Златев чрез фирмата си “Ипон” и за руски наемник, чиято съдба виси на косъм, просто нямаше друг изход, освен да прокарат интереса на частната компания. Радостното е поне, че в случая той съвпадна и с националния интерес на всички българи.
