За тази прочута драма на Виктор Юго се сетих, докато наблюдавах политическия кич, който заля родината ни през последната седмица. За съжаление, както в произведението на френския класик, трагично потърпевш, подобно кралския шут Трибуле, възкръснал в операта на Верди като Риголето, ние виждаме пак съсипания и оскотял български народ. Не стига, че е вече на дъното, не стига, че изнемощява от бедност и безперспективност, но като връх на всичко сега му сервират плоски и тъпи зрелища, след като, за разлика от римските императори, му отнеха и хляба.
Върхът на айсберга беше рожденият ден на премиера Бойко Борисов. То беше чудо невиждано! Само дето нямаше кой да извика „Кралят е гол!” както в оная Андерсенова приказка
за да се спука розовия балон на суетата. Бойко, който и без това неуморно се надува пред медии и преса, сега беше ласкаво погъделичкан не само от благоговеещите пред него и обжествяващи го министри и депутати, но и от италианския премиер Берлускони, известен с мафиотските си връзки и слабостта си към проститутките, както и с несметните си богатства. Двете политически маринотеки представиха рядък и изключително просташки спектакъл, една жалка панайрджийска шумотевица, една комедия дел арте* от най-низша проба. А за да придадат известна тежест на олекотелите си реномета, откриха и паметник на великия Гарибалди в центъра на София, който тутакси беше „подарен” от кметицата Фандъкова на премиера-рожденик. И тогава се сетих за провъзгласяването на политическото недоразумение Петър Стоянов за „Българин на ХХ век”. Този някогашен, потресващ с наглостта си, кич възкръсна днес „със страшна сила”. При положение, че в същия век са живели хора като Вазов и Яворов, да се говори за някакъв си пловдивски адвокат, прочут със своята сервилност и лицемерен антикомунизъм, е не само нелепо. Нещо повече – това е безумие! След като се изредиха министрите и слугинажът да облажават неземните телеса на премиера, изведнъж на сцената лавнаха и пуделът на Борисов – неизменният Волен Сидеров, залепен за него като гербова марка, заедно с алчната си и ненаситна половинка Капка, която щом уреди синчето си за евродепутат, сега гледа да изкрънка каквото може от кожата на благоверния си съпруг. И тук не липсваше, естествено, хубавата Калинка Крумова („на всяка манджа мерудия”), която в някаква стилизирана „народна носия” почерпи италианския премиер, чиито очи се впиха в кръшната й снага, подобно и очите на Ердоган.
И така, Бойко и Берлускони се забавляваха като кралете на комедията. Вярно е, че преди това доста по-жестоко и ограбващо с българския народ се „позабавляваха” учителите на Бойко: мадридският мошеник Симеон Сакскобурготски, опоскал като листна въшка всички нашенски гори, и правешкият хитрец, „човекът от народа” Тодор Живков. Телохранителят им не само, че не можа да ги надмине по тарикатлъци и лустро, но доста очевадно изостана от високото им ниво. Затова пък ентусиазмът му беше сто пъти повече от техния. И така, кралят се забавлява! Един незабравим „пир по време на чума”! Във време, когато трябва да се спасява държавата, надвесена над пропастта на икономическия си срив, когато народът ни се топи, измирайки от недоимък и глад, от невежество и опростачване, премиерът ни се хихоти като недорасъл юноша. И защо пък не! Нали му е широко около врата. Бог да пази България! А примерът му е заразителен. Няколко дни преди неговия рожден ден – на фаталния 9 юни, известен като ден на най-кървавия преврат в българската история, бележещ настъплението на фашистката реакция у нас, пред храм-паметника „Александър Невски” (забележете мястото!) „Пайнер” студио си спретна честването на 20-годишнината от своята чалгаджийска дейност, допринесла за шеметното подивяване и варваризиране на голяма част от младежта у нас. Тази „високохуманна” мисия беше прехвалвана неведнъж и от Първанов, и от Борисов, и от цялата ни изфирясала и късогледа политическа класа. И тази мутризирана тълпа на големия площад пред храма, и силиконовите певачки, и подивелите конферансиета отпразнуваха годишнината си не с ектении, акатисти, кондаци и тропари*, а с диви ориенталиски ритми, с цигански песни, с гюбеци и маанета. Казано накратко, проведе се една сатанинска Валпургиева нощ пред очите на всички християнски светии и пред лика на великия воин Александър Невски. Е, питам аз, къде е била госпожа Фандъкова, за да позволи подобна диващина? Вероятно е изработвала нотариалния акт за градинката с паметника на Гарибалди, които подари на рождения ден на Бойко. Къде е бил Светият Синод на Православната ни Църква, та не е протестирал пред този парад на глупостта и първобитните инстинкти? Къде са били най-накрая нашите президент, премиер и депутати? Къде са били всички тия хубостници, когато дрогирани и пияни мутрагони и силиконови курвентии са припикавали гроба на народния поет Иван Вазов дни преди 160 годишния юбилей от неговото рождение? Същата участ е постигнала паметника на Незнайния воин, паметника на Иларион Макариополски, храма „Света София”. Този шутовски карнавал всъщност се превръща в една школа за национален нихилизъм и гавра с родната ни история и велики личности. Защо и кой го допуска? Кой се крие зад гърба на Митко Димитров – Пайнера, този своеобразен Ван дер Любе, и неговите безмозъчни изпълнителки и фенове? Както пише във „Фейсбук” един възмутен гражданин: „За съжаление, живеем в ЧАЛГАрия”. Ето лаконично цялата нашенска драма и падение през последните 20 години на преход под егидата на кръчмарската чалга-халтура и кич. Историческата памет на младите българи се изтрива за сметка на цигански кълчотения и азиатски напеви. Те забравят вече кой е Вазов, но помнят със сигурност, поне докато са трезви, коя е Емилия, коя е Галена, коя е Глория други тем подобни чалгаджийски звезди. И коя е била с бельо, коя – без, коя каква стойка е направила и на коя са се видели прашките. И коя е имала порноклип в интернет. Ето това вълнува нашата младеж. А от хора с такива вълнения и интереси е ясно какво може да се очаква. Мисли на пилета, дух на мишки и смелост на зайци. В съзнанието ми изплуват онези страшни и винаги актуални вопли на народния ни поет Иван Вазов: Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш? Недей, оставя, мили Боже, без лампа твоя свет олтар, без химна твоето подножье, без вяра живата си твар! Недей оставя без звездица моряка, в нощний мрак остал, без утро маничката птица, народите – без идеал. Ако останем без идеали, какво ще завещаем на идните поколения, скъпи съотечественици! Един грухтящ прагматизъм! Тогава наистина ще бъдем свършени като народ!
