Знаех, че политиците на прехода са с две лица: фалшивото - за плебса, истинското – за патрициите. Нямах и илюзии за площадните герои с черни ризи и подковани кубинки, денем размахващи юмруци, а нощем пиещи с мутрите. След което олигарси ставаха депутати, а местни бандити – общински съветници. Още по-малко вярвах на гологлавия Робин Худ с генералски пагони, който с едната ръка хваща крадците, а с другата депозира окраденото в своята банка.
Вярвал съм в много измами, ала никога не съм вярвал, че Волен Сидеров и Бойко Борисов ще станат коалиционни партньори и ще
управляват в името на народа. Ако през лято 2090-а някой бе казал, че само след месец вестник „Атака” ще величае Борисов като спасител на Отечеството, бих го пратил на лекар. Даже бих го съжалил. През лято 2010-а 400 хиляди измамени гласоподаватели си говорят сами и се питат в несвяст: „Луди ли бяхме”?
Днес чета някога бунтовния лист и не вярвам на очите си. Незнаен автор клейми особата ми с гнусни епитети и ме праща в Ада. Понеже съм съгрешил – охулил съм честната банкерка Цветелина Бориславова и нагло съм питал откъде са й милионите. Същият вестник, поместил десетките ми коментари за съмнителното богатство на клана „Борисов-Бориславова”, ме анатемосва като народен враг. И е готов да ме прати на кладата, ако сме във времената на Светата инквизиция.
Емоционалните наричат това предателство. Рационалните – политическа целесъобразност. Философите - че личният егоизъм е баща на подлостта. В Библията пък дефицитът на морал е квалифициран великодушно: „Господи, прости им. Не знаят какво правят”...
Понеже Сидеров е дипломиран богослов, а Борисов – квалифициран пожарникар, нямам шанс да избегна анатемата на атакиста и кладата на гербера.
Но да се върна на темата и запитам сериозно: Какво накара Бойко Борисов да поеме по пътя на Волен Сидеров? В понеделник премиерът повтаря клетвите на атакиста пред Паметника на Апостола и клейми крадците на народа. Във вторник плаща на французите 300 милиона за ненужни хеликоптери и праща на прокурор същата сделка. В сряда кабинетът пее в хор антикорупционната балада на министър-председателя, а на сладникава пресконференция обожаващи Го репортерки величаят народния герой. В четвъртък Героят е в Брюксел и лее приспивни песни на еврокомисарите. В петък е в пленарна зала и лъже депутатите на парламентарния контрол. В събота лениво чука тенис с комисионера на хеликоптерната сделка Николай Гигов, прибрал (разбирай откраднал) от хазната десет милиона. В неделя – дава пресконференция с шефа на ДКЕВР Семерджиев за новите цени на тока и за крадливите ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН...
Тук идва втората изненада, шокираща и гласувалите за ГЕРБ. Те вече знаят, че са измамени от своя кумир, оказал се талантлив последовател на крещящия срещу олигархията Сидеров. Талантът пламенно да говориш едно, потайно да мислиш друго и коварно да правиш нещо трето, не е даден всекиму. Като мрежата на смъртоносен паяк, този талант облада политиците на прехода. В зловещата му мрежа влезе и Бойко Борисов и от народозащитника Вилхелм Тел се прероди в неговия антипод – оялият се изедник Геслер.
Та във въпросната неделя Борисов даде извънредна пресконференция в Министерския съвет. От дясната му страна бе председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. С малко думи и много патос премиерът обяви: Вдигаме цените на тока само с 2 процента!
Гледащите го с възхита репортерки не попитаха защо преди месец каза точно обратното – че ще свали цените на електроенергията. Таквиз неудобни въпроси не се задават на премиера-слънце от обгрижващите го жрици на свободното слово. Забравиха да го питат и за персоната Семерджиев, назначена на този пост от ГЕРБ, за да брани интересите на потребителите. Въпреки че вестник „Труд” откри нещо нечувано, заради което в цивилизовани държави се подава оставка начаса, а прокуратурата повдига обвинение за престъпление по служба.
Трудоваците разкриха, че на 29 ноември 2006 г. редовият член на ДКЕВР Ангел Семерджиев гласувал за изнасянето (аутсорсинга) на дейности от електроразпределителни дружества към електроснабдителните фирми или към холдингови структури на компаниите-майки. Чрез тази операция станало източването на печалби от енергото към други фирми на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, които не подлежат на контрол от ДКЕВР. Освен това имало основателни съмнения и за укриване на данъци, включително на ДДС.
Семерджиев кротко стоеше до премиера, докато той клеймеше енергийните акули. Мълчеше и гледаше умно, даже почтено. Подобна перверзия наблюдавахме, когато парламентът гласува изпращането на ново пушечно месо в Афганистан, а довчерашни пацифисти-атакисти пасуваха или отсъстваха от залата. За да угодят на герберския премиер, на когото дадоха безрезервната си подкрепа в първия ден на управлението му.
Като истински атакист, Борисов си затвори очите за внедрения в ДКЕВР агент на електроразпределителните дружества. И за още един агент си замълча премиерът. Довчерашният прокурист на ЕВН, днес министър на икономиката и енергетиката, излезе от нелегалност и публично защити бившите си работодатели. Без никакви угризения на съвестта, министър Трайчо Трайков заяви на висок глас: „Смятам за прибързани обвиненията към електроразпределителните предприятия, че са нарушили закона, като са плащали за външни услуги на свои дъщерни дружества. Сключването на договори за предоставяне на общи услуги в ЕРП-та е начинът да се свърши повече работа с по-малко хора”.
Медиите обаче направиха потресаващи разкрития: че ЧЕЗ е плащала най-много за т. нар. "регулаторни услуги" – по 4 800 лв. на ден. За миналата година разходите й само за външни услуги в перо “Администрация и управление” били 12 млн. лева. За консултантски услуги ЕВН плащала на дъщерни дружества по 3 360 лева на ден. Между две от тях общо за миналата година са прелети 38 млн. лева за административни услуги. Разходите за външни услуги на E.OН “България” за 2009 г. били 57 млн. лева, от които 6 милиона за “Администрация и управление”.
Ако боготворящите Борисов очакват Семерджиев и Трайков да бъдат уволнени за „конфликт на интереси”, значи са болезнено наивни. Ако някой все още вярва в предизборните обещания на ГЕРБ за високи пенсии и заплати, значи е безнадеждно оглупял и не вижда крещящата истина: премиерът върви по пътя на Волен Сидеров, усвоявайки до съвършенство политическото верую на атакист №1: Опърничав в опозиция, опитомен във властта.
Има ли бедни и богати, прости и умни, болни и здрави, които да не знаят новата тайна на софийския политически бардак: Пожарникарят Борисов е ученик на богослова Сидеров. Ако ученикът е като учителят, Господ да ни е на помощ!
