разстрела с автомат „Калашников” отпреди дни, двете животоспасяващи операции и последвалия ги инфаркт.
Иначе, след като колата се обърна вътрешното ведомство естествено започна сериозна работа по разследването на наглия опит за покушение. И, за да бъде обществото сигурно в това, МВР шефът Цветан Цветанов в типичния си стил заобиколи елементарните правила на следствената тайна и разгласи пред медиите една от възможните версии за стрелбата – неуредени сметки в дървената мафия. И дори внесе уточнението, че тази хипотеза се подкрепяла косвено от скорошното убийство на близък приятел и съсед на Галев – Стоян Стоянов, който застрелян в двора на къщата си в село Бели Искър. Връзката е, че той също имал сериозни интереси в дърводобива и е възможно длъжник на двамата приятели и съседи да е поръчал ликвидирането им.
На пръв поглед тази версия е издържана, или поне е подходяща за един средно добър криминален сценарий. Но фактът, че самият вътрешен министър я оповестява говори, че тя е основана най-малкото на сериозни оперативни данни. А това поставя и някои важни въпроси.
Ако МВР наистина толкова добре е запознато с играчите и процесите, които протичат в дървената мафия, защо не предприема никакви действия? Защо близо година след началото на мандата на правителството на ГЕРБ, Цветанов не е обърнал внимание на добрите си парламентарни приятели от „Атака”, че в една от местните им структури важна роля играе мафиот? Защо няма акции, показни арести и полицейско реалити в Самоковско? Нима борбата с незаконното изсичане на горите в Рила не е държавен приоритет? Или става такъв едва, след като разстрелят Юри Галев? Все въпроси, които са повече риторични, отколкото сложни.
Друг интересен момент от тази последна кримка, която естествено получи широк отзвук в българските медии, е изказването на Цветанов, че „Атака” се били разграничили от Галев още през февруари. Когато той и няколко негови авери пребиха двама служители на лифта в „Боровец”, защото не пуснаха синчето му Юри-младши да се вози безплатно.
Нещо повече – МВР шефът задълбочено отбеляза, че “това е уродливият начин да влезеш в политиката - прикривайки се, през дадени партии да станеш общински съветник”. Странно, че Цветанов изобщо се е впечатлил от това явление, при положение, че почти всеки важен проекто закон на ГЕРБ в момента минава безпроблемно на гласуване в НС само заради безусловната любов на партията на Волен Сидеров към управляващите.
Странно е също, защо вътрешният министър забелязва „уродливата” практика на събиране на активисти в „Атака” само спрямо самоковския юнак. Дали Цветанов някога ще види проблем в политическата същност на хора като легендарния собственик на столичния чалга-храм „Биад” Слави Бинев – архонтът евродепутат, който в миналото влизаше в ръкопашни схватки с покойния шеф на ВИС-2 Георги Илиев? Или в друг евродепутат – Десислав Чуколов, който през септември 2007 обеща да „е.. п...... м......” на двама русенски полицаи, отзовали се на сигнала му за побой в нощно заведение.
Интересно е и как министърът оценява фактът, че в момента срещу двама негови подчинени от СДВР се води наказателно дело за нанасяне на средна телесна повреда на трети евродепутат от партията на Сидеров – доведения му син Димитър Стоянов. Повод за делото стана арестът на Стоянов след партиен митинг, след като той изсипа куп заплахи и обиди върху двамата униформени, защото задържали няколко негови бръснати активисти.
Все събития, „лица и хора”, които досега не са дразнили тънкото чувство за справедливост на Цветанов, макар че в един от случаите и до днес потърпевши са негови редови подчинени, зад чиито гръб той твърди, че стои. В същото време, когато в публичното пространство се появи новината за показния разстрел на една доста печално известна и съмнителна фигура, министърът реши, че е необходимо сам да я разграничи от политическото битие на своите партньори от „Атака”. Малко, след като спомена пред широката аудитория думите „дървена мафия”.
Всъщност в една нормална държава наслагването на подобни събития и изказвания биха довели до едно елементарно действие от страна на МВР – проверка на финансирането на местната структура на „Атака” в Самоков, а оттам и на партийната централа. Дори може да се стигне и по-далеч – изваждане на светло и на други „уродливи” случаи на влизане в политиката, подобни на Галев. Но точно сега, точно тук това не може да се случи. Защото това би означавало идеите на ГЕРБ за Специализирани съдилища, нови промени в НК и НПК, Изборния кодекс и т. н. никога да не се случат.
