Някак незабелязана остава една трогателна и вълнуваща дата в националния ни календар – 28 юни 1858 г. На този ден в бесарабския Болград е създадена първата българска гимназия от времената на Възраждането – Болградската гимназия.
Идеята за нейното създаване възниква след поредната масова преселническа вълна през двадесетте години на ХІХ в. През 1830 г. в селата с български заселници започва подем в строителството на църкви и училища. Украинският българофил съставя проект за превръщането на Болград в център на българското образование и разкриването в него на Национален български музей. След като се създава цяла
мрежа от начални български учебни заведения, на преден план излиза необходимостта от откриването на Централно училище, което да предоставя възможност за завършване на средно образование. Тази идея е подкрепена и от руските власти.
През 1858 г. молдовския княз Николай Богориди приема делегация, упълномощена от българските преселници, в чийто състав влизат Георги Раковски, бесарабските посланици Панайот Греков, Георги Минков, Николай Парушев и др. В молбата си до княза те изтъкват: „Ние, долуподписаните колонисти, единодушно желаем да учредим в Болград училище, в което науките да се изучават на български език”. Нека да отбележим, че княз Богориди бил българин по произход, внук на Софроний Врачански и близък приятел на Г. С. Раковски, с когото някога е учил заедно, така че не е изненадваща неговата благосклонна реакция на това прошение: „Аз съм българин – отвърнал той. – И затова сега на часа ще удовлетворя молбата и желанието на бесарабските българи”, след което поставя резолюция: „Възлагам това дело на Департамента по църковните дела и народното образование за незабавно осъществяване в пълен обем”. Радостта на всички е неописуема, а Раковски драматично възкликва: „Най-накрая за нашия народ засия слънцето на надеждата за образование”. Така се стига до 10 юни (28 юни нов стил) 1858 г., когато най-сетне е подписан хрисовул (грамота) за създаването на първото българско средно учебно заведение.
Обучението в Централното училище, както е наречена първата българска гимназия, е било достъпно абсолютно за всички заселници, независимо от тяхното материално положение и обществен статус, като единственото условие било те да са православни християни.
Националният характер на гимназията се подчертава и от факта, че първите учители в нея дошли от България. Това били учителят по български език Васил Стоянов, учителят по физика Димитър Ямболов, математиците Иван Салабашев и Александър Попович, учителят по философия и немски език Богдан Горанов, учителя по химия и хигиен Михаил Сотиров, както и преподавателят по немски език Кирияк Цанков. По-късно в преподавателския състав на училището влизат и бесарабски българи, получили образование във висши учебни заведения в Москва, Киев, Прага и Виена – Василий Попович, Теодосий Икономов, Василий Христов, Иван Филипов и др. Някои от випусниците на гимназията също стават учители в нея – Сава Беров (преподавател по Закон Божи), Димитър Начев (учител по всемирна история), Павел Калянджи (инспректор на българските училища в Бесарабия), Иван Иванов (даскал по история на България), Павел Евтушенко, Никола Николаев, Христо Камбурав, Неделчо Попов, Иван Гошев, Димитър Греков и др. След първите учители се отличават и няколко чужденци. Така например по френски език е преподавал поляк, а по фехтофка – италианец. От всичките 55 преподаватели, работили в гимназията от 1858 до 1876 г., 40 са били българи.
Важна роля в живота на училището е играл неговият първи директор. Това е Сава Радулов, роден през 1917 г. в Панагюрище. Учил в Смирна и в Ришельовския лицей в Одеса, той създава едно от първите класни училища в България. Той превежда и написва 18 учебници и се явява един от основателите на Книжовното дружество, поставило началото на Българската академия на науките. Кандидатурата на Г. С. Раковски също е била разглеждана за длъжността първи директор на Централното училище в Болград, но избирането му е било невъзможно, тъй като по това време той е разследван от австрийските и румънски власти за обществено-политическа дейност.
Някои от випусниците, завършили първа гимназиална степен, стават учители и писари в българските колонии. По този повод в. «Дунавска звезда» пише: «Целият български народ гледа на Централното училище в Болград, като на лъчиста звезда, която осенява с благотворните си лъчи българската младеж, която се стреми към обучение».
От 1859 г. до началото на 1864 г. директор на училището е първият български "доктор по философия" Димитър Мутев. През 1960 г. той замисля създаването на общенствена училищна библиотека, като първи внася в нея свои лични книги. А на следващата година гимназията оборудва своя собствена печатна база, която обслужва не само учебното заведение, но и цяла Бесарабия. В нея се печатат учебницици като «Български буквар», «Българска граматика», «Немско-българска граматика», «Френско-български буквар», «Световна история», «Естествена история», «Свещена история» и пр. Тази типография има огромно патриотично и просветителско значение. За периода на своето съществуване до 1878 г. в нея са напечатани повече от 70 книги, 65 от които на български език. През 1863 г. в училището е създаден ученически хор и оркестър, както и театрална група, която подготвя постановки по произведения на български автори като «Райна княгиня», «Изгубена Станка», «Иванко, убиеца на Асеня» и пр. Тези спектакли оказват невероятно емоционално въздействие върху българското национално самосъзнание на зрителите им и се превръщат в истински културни събития за времето си. По този начин гимназията се превръща в център на българския националин дух в цяла Бесарабия и оказва яростна съпротива на опитите за румънизация на местното население от страна на властите. Особено важно значение тя има за всичси българи, живеещи в пределите на Османската империя, които не разполагат със средни училища. Нйните възпитаници, получаващи български дипломи за средно образование, активно се включвали в просветителското движение, освободителната борба, а в последствие и в изграждането на новата Българска държава. Един от първите нейни степендианти, продължили образованието си зад граница е Димитър Греков – първият български министър на правосъдието.
Още от самото начало на своето създаване огромно внимание в гимназията се отделяло на националното и патриотично възпитание на младежите, с цел подготовката на българска интелигенция. Нейни възпитаници стават такива личности от родната ни история като Александър Тодоров – Балан, генерал-полковник Данаил Николаев, финансовият министър Иван Салабашев, българските премиер-министри Димитър Греков (1899 г.) и Александър Малинов (1908-1910), основателят на българската опера Иван Вулпе, Ангел Кънчев, Олимпи Панов, а също и множество други общественици, политически и културни деятели, чиито имена и до днес заемат важно място в бългаскт история, военно дело, наука и култура. Всички те дават своя ярък принос за възраждането, установяването и развитието на скъпата си родина България.
За своята повече от век и половина история, това уникално учебно заведение 9 пъти сменя през години своя статут, минавайки през Румънски лицей, Руска осемгодишна гимназия, Гимназия на император Александър ІІІ, Румънски лицей «Карл ІІ»,
Румынский лицей, средно училище № 1 и т. н., докато през 2007 г. е преобразувано в Областно заведение «Специализирано общообразователно училище-интернат «Болграска гимназия Г. С. Раковски». Днес в него се обучават 353 гимназисти, като и учениците, и учениците постъпват в него чрез конкурс. Всички те се стремят да съхранят славните традиции на това водещо учебно заведение, играло голяма роля в различните исторически времена. Но независимо от това под каква власт се е намирала Болградската гимназия, тя неизменно винаги се е опитвала да съхрани българския национален дух и да подготвя висококвалифицирани кадри. Неслучайно мнозина сравняват нивото на образованието в нея с университетското образование и я определят като свято за целия български народ училище.
Макар и с двегодишно закъснение, тази година нашето образователно министерство предостави безвъзмездна помощ по повод отбелязаната през 2008 г. 150-годишнина на тази историческа гимназия, изразяваща се в оборудване за мултимедиен център и компютърен кабинет, народни музикални инструменти и народни костюми на обща стойност 201 604,20 лв. Капка в морето наистина, предвид изключителния принос в развитието на просветителското дело сред сънародниците ни в Бесарабия, но да се надяваме, че занапред помощта на държавата към тази българска твърдина ще бъде доста по-сериозна.
