Много българи, когато се разболеят, хукват по врачки, баячки, екстрасенси, контактьори и други. Там така ги „лекуват”, че после мнозина стават клиенти на Психодиспансера, както съм имала случай неведнъж да се убедя. Защото преди човек да тръгне по врачки и баячки, трябва да знае, че болестта се допуска поради конкретно нещо, най-често поради греха. И това не се случва съвсем случайно, както си вървим безгрижно на улицата, а я допуска или я праща Сам Бог. А след като я допусне, значи пък иска нещо от нас. Например да се замислим за живота си и ако равносметката не е добра, да се опитаме да го променим.
Християните обаче, когато се разболеят, не бива да търсят помощта на служителите на бесовете. Защото помощ могат да получат в Православната църква, където има светци, носещи
наименованието безсребреници, чудотворци и лечители. Тоест такива, които помагат за изцеряване на нашите душевни и телесни недъзи. Техният брой е голям, но по-известните са св. Пантелеймон, св. Трифон, св. Диомид Лекар, свв. Кир и Иоан, свв. Козма и Дамян и други. В Православната църква има три двойки братя, познати като свети Козма и Дамян. Първите по време са братята свети Козма и Дамян Асийски, вторите са римски братя, а третите са християни от арабските страни.
На 1/14 юли честваме светите Козма и Дамян Римски
Те били еднокръвни братя, родени в Рим през 3 век и възпитани като християни още от детинство. От младини изучавали медицина и с успех лекували различни болести, защото им помагал Сам Бог. Лекували не само телата, но и душите на своите пациенти. Като лекували казвали: „Ние само възлагаме ръце на тебе, но сами не можем да направим нищо, ако не помогне Христос. Ако обещаеш да повярваш в Него ще оздравееш!” По този начин болните езичници оздравявали, но заедно с това се присъединявали към Христовата Църква. Най-интересното е, че светите братя не вземали от никого пари, за да го излекуват. Действали според Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте!” И тогава винаги имало резултат. Нека нашите читатели сравнят тези лечители с практиката на сегашните „лечители” екстрасенси, врачки и баячки, които добре заработват от човешкото нещастие и сами да преценят, чии служители са вторите. Разбира се, тук никой не оспорва честния и почтен труд на лекарското съсловие, защото както пише в Свещеното Писание Синко, дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, тоест трудът на здравните работници е напълно законен и благословен труд. Ние имаме предвид онези самозвани „лечители”, които си твърдят, че общуват с духовни същества от Космоса, с Бога, със Св. Богородица и светиите, а всъщност са в контакт с бесовете. Такива хора обикновено вземат доста пари, за да лекуват своите жертви, а това ясно показва, от какви мотиви са движени. Най-лошото обаче е, че тези самозванци винаги вредят, а не помагат, дори привидно да изглежда, че са излекували някого. Най-често просто прехвърлят болестта от едно място на друго или с бесовска сила създават илюзорно усещане за здраве. Впоследствие обаче болестта или се връща или поразява други органи с нова сила и необратими последствия.
В България има много манастири посветени на светите Козма и Дамян
Един такъв е Кукленският манастир „Свети Козма и Дамян” вдясно от пътя Пловдив-Асеновград, на около 15 км южно от Пловдив и на 4 км от градчето Куклен. В тази изключително красива обител има няколко големи светини. В храма се съхранява частица от ръката на свети Козма. Иконостасната икона на светите братя също върши множеството чудеса за прибятващите с вяра, а в притвора на самия храм в каменния под има прикрепени две вериги. С тях били оковавани бесновати, които след молитва към светите Козма и Дамян се освобождавали от мъчещите ги бесове.
Точно до манастира се намира и аязмото, бликнало по молитвите на светите безсребреници. То е с изключително голям дебит, а водата е сладка, студена и много вкусна. Пишещата тези редове е била на поклонение в този манастир, където сама се убеди в благотворното действие на светената вода. Поклонници на манастира споделиха, че водата от аязмото изцерява всякакви болести, а най-много помага на душевно болни хора. От самия игумен на манастира, който преди години беше иеромонах Иоан, научихме за множество чудеса, извършени в наше време от светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Най-поразителното чудо станало с шест годишно момиченце от гр. Русе. То било сляпо и майката като последна надежда го завела в манастира, за да търси помощта на светите братя. За радост и почуда на околните, след обливане със светената вода от аязмото и молебен пред иконата на светите Козма и Дамян, момиченцето прогледнало!
Зимата тук пада много сняг, а през лятото манастирският двор е като чудна райска градина. Има различни плодни дръвчета, множество цветя и прекрасни мимози, които разнасят благоухание из целия манастир. Наоколо цари неповторимо спокойствие и тишина, нарушавана единствено от сладките песни на пойните птици. Дори само след еднодневен престой човек се връща обновен и изпълнен с нови сили. Наистина чуден Божи дар са християнските храмове и манастири по цялата българска земя!
До манастира може да се стигне с кола, тъй като дотам има изграден път. В светата обител може да се отседне, защото разполага с неголяма леглова база на съвсем прилични цени.
Понастоящем манастирът е женски и е на подчинение на Пловдивската Света Митрополия. Храмовите празници са на 1/14 юли и на 1/14 ноември, когато се извършват литийни шествия с иконата на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян.
