Винаги сме знаели, че в балканската политика на Русия и САЩ България заема важно място. Но малцина вярваха, че ще дойде ден, когато Москва и Вашингтон ще приемат София като стратегически партньор. Балканската фаворитка на американците винаги е била Турция, а най-верните руски съюзници са Сърбия и Гърция. Ала в последните 20 години Балканите бяха разтърсени от драматични събития, които разбъркаха геополитическите карти. Довчерашните съюзници станаха противници, а враговете ни се преродиха в приятели.
Балканското протеже на Изтока и Запада с името „Югославия” се разпадна след кървава гражданска
война. 22-милионната федерация, с комунистическа политическа система, но с капиталистическа икономика, се разпадна на седем държави – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Черна гора, Македония, Косово. Със скърцане на зъбите териториално осакатената Сърбия имитира великодържавие, люшкайки се между Москва и Брюксел. Останалите югорепублики и покрайнини са вече в западната орбита.
След години на фалшив стандарт, Гърция фалира и само европейските милиарди държат над водата гръцката финансово-икономическа система. За сметка на това турската икономика расте с бързи темпове и подхранва имперските амбиции на неоосманистите. Турското членство в Г-20 е признание за новия икономически гигант, готов да погълне територии във всички географски посоки. Турция е фактор не само на Балканите, но и в Близкия изток, особено след спряната от израелските командоси „Флотилия на свободата”. Така довчерашният стратегически съюзник на САЩ стана конкурент на американската политика на Балканите и в Близкия изток. Конкурент, който без идеологически и верски се прегърна с Кремъл. За да строи атомна централа и контролира газовите и петролните тръби от Русия и Каспийския басейн.
Възходът на Турция, провалът на Гърция и разпадът на Югославия може да се окаже историческият шанс на България. Без да е желала това, малка и бедна България, е на път да стане геополитически фактор. Ето фактите за тази смела хипотеза:
На 7 юли т.г. американският посланик Джеймс Уорлик предприе необичаен дипломатически ход, издаващ неприсъща за американците припряност. Уорлик призова за публичност на споразуменията с “Газпром“ по енергийните проекти, а при срещата си с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви: „Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите пет или шест години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни”...
Какво стана с диверсификацията, попита американският посланик преди срещата с енергийния министър и почти заканително обяви, че ще зададе същия въпрос и на Трайков. Уорлик изрази опасения дали обявените от Борисов планове за намиране на стратегически инвеститор и икономическата обоснованост на проекта ще се изпълнят. Дипломатът натъртено подчерта, че разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона. И за да не остави съмнение, че думите му са ултимативни, той припомни обещаната от ГЕРБ прозрачност в енергийната тематика.
Самият Трайков на няколко пъти обясни, че в договорите с Русия има клауза за търговска тайна и от “Газпром“ са отговорили отрицателно на исканото от София разрешение за обявяване на условията в контракта. Министърът обаче поясни, че при сключването на нови договори, ще настоява в тях да няма клауза за конфиденциалност и те да са публични.
Казаното от Джеймс Уорлик трудно може да се оспори. В интерес на България е да разнообрази енергийните си доставки и да не зависи само от една държава при покупката на природен газ и нефт. Но протоколната опаковка на американския демарш е обидна, тъй като показва унизителната ни зависимост от новия господар на света. Не е нормално посланик да чете публични лекции на страната-домакин и оспорва търговско-икономическите отношения с друга страна. Ако това все пак се прави, то не бива да е под светлините на медийните прожектори.
Американската реакция бе провокирана от продължаващите мъчителни преговори между България и Русия за АЕЦ „Белене”, газопровода „Южен поток” и нефтопровода „Бургас-Александруполис”. След твърдия отказ на премиера Борисов да участваме в екологично опасния нефтопровод, Москва втвърди тона. И заплаши, че при отказ само на един от трите енергийни проекта, ще анулира целия пакет от договори. За да ни извие ръцете, „Газпром” започна официални преговори с Румъния с една коварна цел – промяна на черноморското трасе на „Южен поток”, заобикаляне на България и влизане на газовата тръба на румънска територия. При вече сключени договори за газовия транзит със Сърбия и Македония, Москва намекна: Румънците, сърбите и македонците ще спечелят от елиминирането на българското газово трасе! Затова побързайте да приемете нашите условия!
Руският ултиматум е също унизителен за българското правителство, тъй като издава неизживени господарски комплекси, каквито демонстрира и американският посланик.
Нека се взрем в някои знакови публикации в московските медии, изстреляни след софийската визита на руския вицепремиер Виктор Зубков. За да се убедим, че България се превръща в ябълката на раздора между руските и западните интереси.
Във вестник „Комерсант” Валерий Нестеров смята, че рязката промяна на българската позиция по “Южен поток“ е свързана с демонстративното започване на преговори от страна на “Газпром“ с Румъния за включването й в газопровода. Затова София е решила да не отстъпва проекта на конкурентите, ръководейки се от логиката на транзитна страна, че колкото повече тръби минават през нейна територия, толкова по-добре, отбелязва експертът.
Освен явно политически разногласия по “Южен поток“, Русия и България имаха и немалко икономически, пише “Комерсант“. И сочи желанието на руската страна да получи земята под газопровода, а България – да запази собствеността си. Освен това София искаше да запази за себе си контрола в смесеното предприятия с “Газпром“ за “Южен поток“, за да определя транзитната такса за транспорта на газа.
"Русия днес е в изгодно положение: ако се откаже от АЕЦ „Белене”, България ще плати значителна неустойка. Освен това Русия спечели два други важни търга - за изграждане на АЕЦ в Румъния и в Турция", обяснява за „Газета.Ру” Екатерина Трипотен от руската компания "Совлинк".
Електронното издание "Взгляд" коментира така българо - руските преговори: „България няма да се отдръпне от Русия, защото все едно няма къде да ходи. Въпросът е само колко струва лоялността на София. Затова, докато още не се работи по проектите, България полага усилия да се спазари така, че да извлече възможно най-много за себе си”.
"И да е заявявала, че се отказва от проекта, това е българска хитрина. Всяка страна с транзитен потенциал ще използва тези възможности, за да спечели от тях", коментира Вадим Митрошин от руската финансова компания "Откритие". Според него България няма да успее да намали енергийната си зависимост от Русия и изявленията, че къса сътрудничеството си с федерацията, са политическа риторика, чрез която София се пазари с Москва. "Всички европейски държави заявяват същото през последните 15 години, а в крайна сметка консумират руски петрол и газ. Това се отнася и за България", казва аналитикът, цитиран от "Взгляд"...
Руската позиция е недвусмислена: България е в ръцете ни, защото само ние можем да й осигурим петрол и газ. Но и американските амбиции не са по-различни. След влизането ни в НАТО, САЩ веднага разположиха четири военни бази, демонстрирайки военното си надмощие над руския съперник. Готвената покупка на американски бойни изтребители за българските ВВС ще довърши руското оръжейно влияние в довчера верния руски съюзник на Балканите.
Впрочем, американските бази в България са предизвикателство не само към Русия. При новосъздалата се ситуация в Турция, управлявана от ислямиста Ердоган, американският десант в България е опит да се компенсират отслабените позиции на Вашингтон в Анкара. Ако обаче ислямизацията на Турция се изроди във фундаменталистки режим от ирански тип, геополитическата тежест на християнска България ще се увеличи. Превръщането ни в гранична европейска държава - бариера пред фундаментализма е един от вариантите, описван от американски стратези. А всяка цивилизационна бариера има своята висока цена, която в конкретния случай ще се плаща от заинтересованите сили – Русия, ЕС и САЩ. По ирония на съдбата днес православна Русия залага икономически и енергийно на мюсюлманска Турция, докато САЩ смутено наблюдават турската експанзия на Балканите и в арабския свят. В сложния триъгълник „САЩ – Русия - ЕС” България може да извлече немислими довчера изгоди. Но и може да се превърне и в географско понятие със затихващи държавни функции.
Големият въпрос за всеки българин е дали Турция ще влезе в ЕС, или ще остане само добър съсед, но отвъд европейската бариера? И тук идваме до големия парадокс в балканската политика на ЕС. Докато Русия и САЩ воюват за нови позиции в балканския регион, за да гарантират енергийното и военното си надмощие, Брюксел преговаря за членството на Турция в Европейския съюз. Заслепени от илюзиите на глобализма, протурски настроените Италия, Испания и Скандинавските страни омаловажават опасните икономически и демографски последици за Балканите от турското еврочленство. За тях България е удобна транзитна територия, призвана да произвежда евтина работна ръка и скъпи купувачи в никнещите като гъби търговски вериги.
Полемиката между Русия и САЩ за българските енергийни коридори е добра новина, но само ако съумеем да спечелим от апетитите на големите играчи. Сега или никога от мислещите български политици зависи да запазим целостта на българската държава и етническата й хомогенност и изтъргуваме по най-добрия начин ключовото геополитическо място на Отечеството ни. Тогава ще има полза да бъдем ябълка на раздора между великите сили. Иначе ставаме гнилата ябълка на Балканите.
