Имаше такъв филм, Майкъл Нури беше съдия, отчаян от пълната липса на правосъдие и абсурдните присъди, които му се налагаше да чете. С падането на нощта хвърляше тогата, обличаше кожени дрехи и на черен мотоциклет обикаляше мрачните улици, за да раздава възмездие на изродите, промъкнали се с подигравка през съдебната система. И това, представете си, в онази Америка, която постоянно цитираме настървено и където съдят кино- и музикални звезди до 101 и обратно.
Аз не съм етнограф, нито социолог,
но и без подобни дипломи съм сигурен, че всеки народ има своя собствена легенда, за свой си черен отмъстител, който наказва лошите и сочи на всички корумпираните. Но колкото повече се вглеждам в тези легенди, толкова по-ярко впечатление ми прави, че в по-младите страни те са повече комиксообразни, хората по-скоро ги използват за дъвка за очите и ушите, отколкото вярват, че наистина някой смелчага ще дойде, за да отмъсти.
В старо, старо господарство, като нашето например (още през 1981-ва чествахме „1300 години България”, ей!), народът масово вярва, че вече е крайно наложително да дойде Големия брат, да въздаде навсъде справедливост, да прибере в кауша всички мръсници и да засвети ярка правда над земята, колкото една човешка длан. Защото от поколение на поколение, с приглушен шепот се предава истината, че законът е врата в полето, която всички заобикалят.
Да сложим ръка на сърцето обаче и да признаем, че е така. Моите уважения към абсолютно всички защитници и приятели на животните, но не ви ли прави ярко впечатление, че малката бабичка Гена от ловешкото село Лисец си умря, а кучетата, които изядоха нейните крака, докато жива отиваше до фурната за хляб, са здрави и крепнат под дружески взор. Не са виновни животните, те са безсловесни, виновни са ония, които ги отглеждат или са ги зарязали, така е. Ама поне можеше злобните полудиви хайвани да ги евтаназират, а? Като наказание...
Хайде, примерът е неособено адекватен, съгласен съм. Ами какво ще кажете за висшите магистрати, чиито отрочета бяха получили парцели с отстъпено право на строеж на първа линия, направо до морето, в Приморско? Да не би да сте забравили, че магистратите бяха уволнени от системата, но не и осъдени! Което май по закон се полага на граждани на Република България, извършили документна или друга измама. Може ли това безобразие може да се нарече по друг начин, освен „гарван гарвану око не вади”?
Приключи преди дни процесът срещу двама изключително видни български братя от началото на първоначалното натрупване на капитала. Докато траеше натрупването, никой не си и помисляше, че може да им се случи нещо в съда, но през последните години, когато хората в черни тоги взеха да бият камбаната „Ще им видим сметката!”, целокупният народ впери поглед натам. И остана смаян от страшния цирк, който ежедневно му предоставяха новините от палатата. То не беше изкривени от мъка физиономии, то не беше носене в залата в одеяло, то не бяха дископатии и уртикарии. А един професор, на който се беше паднало да освидетелства единият от братята, най-невъзмутимо заяви тогава пред пресата: „Ако искате вярвайте, обаче Него много го боли!” Прочее процесът завърши, оказа се, че Въпросният за нищо не бил виновен и никого не бил планирал да убива. И брата му може да се върне от доброволно изгнаничество пак у нас. Където ще му постелят.
Други двама братя по оръжие, поставили под феодална власт цял край, излизат от ареста, за да правят предизборна кампания, понеже законът позволява. За тях певици с тлъсти бедра песни пеят, а че са изтормозили до полуда местна журналистка, не е доказано и следователно съдът няма никакви претенции над тях.
Министри, крали и открали до забрава, парадно арестувани с коляно в гърба, след 10 дни излизат от ареста с насмешливата прокоба: „България ще разбере истината, че аз съм невинен, а работа на съдът е да каже кой е такъв и кой не!” И съдът казва. Казва, че няма нужда да се занимава с бивша министърка на бедствията, която нагло лъже, че е била на служебно посещение на другия край на Земята, в Япония, а вестник доказва, че там изобщо и не са чували, че съществува такава министърка.
Съдът мълчи и вдига рамене с мрънкането „трябва чисто техническо процесуално време”, докато президентът на една република най-нагло разперва чадър над свои спонсори, откраднали милиони евро по европейски програми. Съдът не казва нищо, когато недвусмислено става ясно, че същият президент-авджия е утрепал животно, защитено от Червената книга в една държава, но лицемерно размахва перчем „не съм стрелял, не съм!”
Та да има ли у нас такива отмъстители, като „Юмрукът на Бог” в Бразилия, например? Отряди от бивши елитни служители в армията и полицията, събрали се анонимно, за да дават възмездие на недостижими за съдебната система? Народът масово казва „да”. А това ли е ХХІ век, Европейския съюз, разцветът на европейската демокрация, към която преди три години се присъединихме? Това по-скоро напомня за едни времена, за които е била написана най-старата книга, която твърди „Око за око, зъб за зъб”. Правосъдие в мрака.
