Ако си Пенчо от село и си укрил данъци, ще те гонят до дупка, а може би ще лежиш в затвора. Но когато си милионер, който е крал милионите си от държавата, се радваш на топла дружеска подкрепа от премиера. Тази максима, характерна за балканските ширини, ни бе демонстрирана отново най-нахално от правителството. На първи септември в покоите на Министерството на икономиката се състоя мила среща между един подсъдим за укриване на данъци и двама министри. Христо Ковачки, от когото, докато е клиент на правосъдието, правителството би трябвало да стои на
огромна дистанция, не само бе галено посрещнат от Трайчо Трайков и Нона Караджова, ами държавата даде да се разбере, че всячески харесва и ще подпомага този човек. По-ясен сигнал към съдебната система, че трябва да е снизходителна към Ковачки, надали би могло да има. Остава съответните съдии да приведат тази повеля в дела при предстоящите си произнасяния. Ако се опънат, те си знаят – ще има сересета с Красьо Черния, заловени с рушвети и така нататък. Полицейските мерки нямат чет.
Макар срещата да бе само с отделни министри, не трябва да има никакви съмнения, че точно при кабинета Борисов някой негов член може да си позволи да предприеме каквато и да е стъпка, без да е получил най-височайша санкция. Така че дори и за момента премиерът лично да не се ангажира с покровителство над Ковачки, достатъчен е само фактът, че двама министри го правят. А като се има предвид, че целият цирк се разиграва точно след последната спявка на формалния премиер Борисов с истинския задкулисен министър-председател Валентин Златев в ловното му стопанство “Паламара”, е ясно откъде е дошло и наставлението, че Ковачки трябва да се брани. Гарван гарвану око не вади. Милионер – милионеру – тоже!
Минният бос действително има нужда от солидно правителствено рамо. Не му стигат съдебните неволи, ами и Европейският съюз му бе лепнал черна точка. От Брюксел поставиха задача на първи септември ТЕЦ-ът на Ковачки “Брикел” в Гълъбово да захлупи кепенци. Причината – бизнесменът си е направил оглушки и е пропуснал да изпълни екоизискванията за изграждане на сероочистващи инсталации. Преведено на нормален език това означава, че той си е спестил харчлъка на едни 38 милиона, за да закупи техника, с която трябваше да спре най-сетне редовното обгазяване и тровене на населението на Гълъбово и околните села. Който е ходил там знае, че от миризмата на развалени яйца няма къде да се избяга. Но при Ковачки е така – той познава схемата събиране, но има проблем с операцията изваждане. Точно на първи септември обаче, наместо да прекрати бълването на димища и пушеци, ТЕЦ-ът не спря. Той не спря и на втори. Не се очаква да го стори и по-нататък. Защото именно на датата, обявена от ЕС, Караджова и Трайков приеха любезно подсъдимия, потупаха по гърба и дадоха да се разбере, че е наше момче и няма да го оставим на вълците.
Какво всъщност се случи на първи? Домакините на приятелската среща обявиха, че ще настояват пред Брюксел топлоцентралата да не бъде затваряна. Те си изградиха и алиби – бяха викнали дежурния напоследък по срещи на високо ниво и по празни приказки синдикалист Константин Тренчев, който да каже колко тежко ще стане положението с безработицата, ако топлоелектрическата централа на Ковачки уволни служителите си. Според Тренчев, 3 хил. души ще останат без работа, ако централата бъде затворена, от тях хиляда били от въгледобива, отделно били заетите в превоза на хората, ония дето осигурявали “скара и бира“ край работата и така нататък.
Социалният елемент винаги е добре дошъл, когато трябва да се брани гърба на някой милионер. Същевременно Тренчев и дума не обели защо синдикатите във фирмите на Ковачки са най-умрели, а техните лидери безропотно гласуват всичко, което милионерът-собственик им спусне. И как така нито един активист на “Подкрепа” досега не е гъкнал за отровите, които работниците в в ТЕЦ-а са принудени да дишат. Да не говорим, че организациите на “Подкрепа” във всичките поделения на минния бос в Гълъбово и Бобов дол най-безропотно изпълняваха указанията да водят под строй работниците на парламентарните избори миналата година, за да гласуват по списък за партията на Ковачки “Лидер”. И тогава Тренчев очевидно нямаше нищо против това. Водевилът между синдикален лидер и милионер-минен бос продължи и в началото на септември. Докато Тренчев се тюхкаше за работниците, които можели да останат на улицата, заради лошия ЕС, Ковачки пък му влезе в тона със сакрални слова. Нямал той проблем с инвестицията на 38 милиона, даже ей-сега щял да ги извади и да ги даде, дори и за централата не му било мъчно – бил готов да я затвори веднага. Ама на – за работниците се притеснявал – какво ще правят като спре да им плаща заплати.
Не стига това, ами Караджова и Трайков обещаха и още бонуси. Не за работниците, а персонални – за боса им. Те щели да направят постъпки за осигуряването на допълнителни парникови квоти за централата на Ковачки. Които щели да бъдат от резервния фонд с въглеродни емисии, предназначен за нови инсталации. “Горивните инсталации, замърсяващи околната среда, са имали право да изберат дали след 1 януари 2008 г. ще ползват разрешените от Европейската комисия 20 хил. часа работа без да спазват екологичните изисквания, или поетапно ще извеждат мощности. “Брикел“ са предпочели първия вариант и затова и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) им е дало безплатни квоти за замърсяване на въздуха само за тези 20 хил. часа”, обясни Караджова. Ковачки й дал пък думата си, че до момента може и да не е вложил 38-те милиона за сероочистващи инсталации, но на сега, след като държавата дала дума, че ще е зад гърба му, вече щял да го направи. Не е ясно каква е гаранцията, че един подсъдим за крадене на данъци, ще си спази обещанието. Още повече, ако съдът пък вземе че не се съобрази с актуалните повеи от властта и го прати зад решетките. В затвора грижата за здравето на гълъбовци ще му е последен дерт на Ковачки.
Трябва да се знае, че и това не е всичко - правителството е готово дори да плаща глобите на ЕС, които започнаха да текат от първи септември. Е, ще ги плаща не Борисов от джоба си, а всеки данъкоплатец, но това са някакви подробности. Каква ирония – обявеният за крадец на данъци ще се облажва за сметка на данъкоплатеца. Отново. Екоминистър Нона Караджова не се нае да изчисли колко точно ще струват на държавата тези глоби. Специалисти обаче пресметнаха, че само 3.5 млн. парникови квоти, които кабинетът Борисов ще извади от резерва заради “Брикел“, излизат около 100 млн. лева. Можете да си представите какво означават 100 милиона за бедна държава в момент на финансова криза и точно когато Бойко Борисов жално обяснява, че за нищо няма пари. Да, ама за Ковачки има. И не само за него. Дадат ли му стоте милиона, неминуемо и други босове на вредни инсталации ще се втурнат да искат същата аванта от правителството. А е ясно кой още е свързан с подобни димища и пушеци, дето тровят хората и за които също си трябват квоти. Същият, за чието ловно стопанство стана дума в началото.
*******
По 2 лева бонус за професионалния си празник са получили миньорите в Перник от рудника на Христо Ковачки. В първия момент въглекопачите решили, че някой си прави шега с тях, но след като ги накарали да се разпишат на ведомост за извънредните пари, които отпуснало предприятието за миньорския празник, разбрали, че наистина се гаврят с тях. По-добре да ни бяха спестили висенето на опашка за двете левчета. Парите не стигат дори за цигари или пък да се почерпим с една ракия за празника, негодуват работниците.
Заместник изпълнителният директор на мини "Открит въгледобив" инж. Огнян Зарев заяви, че това не е бонус за празника. Ставало въпрос за малка сума, с която хората да се почерпят. В момента нямам пари за бонуси. Кризата е много сериозна. Правим всичко възможно да не правим съкращения. Пари няма, защото не ни плащат от ТЕЦ "Република", каза Зарев.
За първи път от 190З година насам в Перник нямаше тържества за Деня на миньора. През миналите години в последните събота или неделя на август в меката на въгледобива се правеха общоградски купони с концерти и скара-бира. Някога на най-добрите миньори мината подарявала сребърни часовници. Сега шефовете и организаторите се оправдаха с кризата. Лора Бориславова
