Освен Деня на славянската писменост и култура, в календара има още една значима дата, която ни дава повод да се замислим за качеството на образованието в нашата татковина. Това е първият учебен ден. Хиляди първолачета ще прекрачат за първи път училищния праг, за да се научат на четмо и писмо, а на следващата пролет хиляди абитуриенти ще приключат базовото си образование. Но ще напуснат ли те достатъчно грамотни училището? Въпросът не е за подценяване, като се има предвид, че статистиката в това отношение е отчайваща.
Според доклад на ООН за развитие на човечеството (2007/2008 г.), България заема 50-то място по грамотност в света, непосредствено след Тринидат и Тобаго. Пред нас в класацията са и Самоа, Киргизтан, Тонга, Туркменистан и пр. Тази ранглиста обаче отчита нивото на грамотност сред възрастното население. В същото време друга статистика у нас алармира, че реално 28,8 % от 15-годишните българчета са функционално неграмотни. През май 2008 г. в София се състоя деветата Международна конференция по социолингвистика, от трибуната на която проф. Михайл Виденов заяви, че „новите бизнесмени” са родуцирали словесния си обхват до 400 думи от общо 120 хиляди в българския език”. Данните от представително социологическо изследване на агенция “Медиана”, проведено в края на с. г. по поръчка на ДАМС, пък сочат, че около 120 000 млади българи са неграмотни, като по тази причина трудно си намират работа и
остават трайно изолирани от обществото.
Ще речете, че това са предимно ромчета и турчета, но за съжаление не само малцинствата у нас представляват неграмотна пасмина. Пропастта, която от години е зейнала между нивото на образованост и грамотност на жителите на градските и селските райони, продължава да се задълбочава все по-дълбоко. В селските училища и населени места цари тотална неграмотност, която освен учениците, обхваща и даскалите, кметовете и всички останали местни фактори на управление. Всичко това едва ли е звучи изненадващо за някого, като се има предвид, че ушите ни се проглушиха от чесането на езици за нарастващата неграмотност сред населението. Но както се казва, „Кучетата си лаят, керванът си върви”. Вместо незабавно да вземе спешни мерки за справяне с обезграмотяването на нацията, предишното правителство допускаше разглеждането на законопроекти, които предлагаха да отпаднат държавните образователни изисквания, отнасящи се до усвояването на книжовния български език. Експертите от образователното министерство въведоха съмнителни тестове за оценяване и матури, които само
прикриват безпомощността на реформите
в образователната система. Но как да ги упрекне човек, като лично ексминистърът на културата Стефан Данаилов демонстрираше правописни пропуски, пишейки „збогом”, вместо „сбогом” (справка – траурната книга по повод кончината на Мария Нейкова). Той, Радой Ралин, вечна му слава, правилно казваше: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. В същото време, иначе сплотено активните по време на стачни действия за повишаване на заплащането им наши образователни дейци и просветители също досега не са предприели никакви конструктивни действия и инициативи по отношение преодоляването на пълзящата като грипна епидемия неграмотност.
На всеки е ясно, че правителствата в световен мащаб имат интерес от това, защото неграмотните хора се управляват по-лесно. Колко пъти народът ни, повдигайки невинно рамене, е използвал оправданието, че «ние сме прости хора и не разбираме», за да мотивира примиренческото си поведение, кютайки си на спокойствие във времена, в които е трябвало категорично да надигне глава и да настоява за правата си. Всички виждаме от историята, че
личностите, способни да променят света,
са образовани и грамотни хора. Да сте чували някой прост свинар да е станал цар в реалния живот, освен в приказките?! Дори опитите на коварните византийци да ни убедят, че именно такъв е случаят с нашия Ивайло, в крайна сметка удариха на камък, въпреки че години наред бяха подкрепяни от социалистическите ни историография, подклаждаща версията, че свинепасът Ивайло е повел антифеодалното въстание на българското селячество. Истината обаче надделя и днес всички знаем, че този решителен бунтар всъщност е бил областен управител на Овеч (дн. Провадия), т.е. не случен човек и не прост неграмотен пастир.
Ще кажете, сега живеем в модерни времена и не е толкова важно дали можеш да си напишеш правилно името, колко да можеш да щракаш по бутоните на компютъра и да се справяш добре с IT технологиите. Да, компютърната грамотност днес е едно от най-неистово необходимите практически умения, но уви, макар и потомци на откривателя на компютъра, данните на Евростат ни класират на последно място в ЕС по компютърни умения. Според тях 70% от мъжете и 69% от жените в България са тотално неграмотни по отношение на използването на компютрите. Но пък от синдиката на българските учители традиционно дни преди началото на всяка нова учебна година изпищяват, че не достигат учители по информатика и нформационни технологии. Слава Богу, учители по български език има достатъчно. Дали обаче те ще успеят да изучат едно читаво грамотно поколение е друг въпрос.
