През 1822 г., когато атонската гора била завоювана от турските войски, един от завоевателите - племенник на началника на турския отряд - дръзнал да стреля с оръжието си в Божествения лик на Пречистата Дева – Света Богородица Вратарница. Изстрелът попаднал в дясната ръка на Божията майка. Злодеят не останал ненаказан - той изпаднал в умопомрачение и се обесил на дърво, близо да манастирската порта. Свидетел - очевидец на самоубийството, разказал как е станало всичко.
Божията майка - покровителка на Атонските манастири, предотвратила нещастието и спасила Ватопедския манастир от разрушаване и унищожение. На Атонската икона и сега личи следа от изстрела, който пронизал ръката на Девата. Мястото на святата икона и до ден днешен е над вратата, която води към този манастир в Атон.
Тези дни християнската светиня, според официална информация от пресцентъра на Община Бургас трябваше да бъде изложена за поклонение в катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Според съобщението, тя трябваше да пристигне в крайморския град на 9 септември и да остане там три дни, заедно с други две Чудотворни икони.
За поклонението със сигурност бяха вкарани копията на Кикоската Божия майка и на Козелщанската икона. Светините идват от Украйна.
Според една от версиите, името на първата идва от названието на вид храст и е свързано с византийската епоха. Друга теория свързва името на иконата с планината Кикос. За нея е писано много от ръката на апостол Лука и от ръката на Божията майка, което знание се предава от поколение на поколение.
Светата икона е известна още като пресветата Богородица елеуса (източник на милосърдие). На нея е изобразена пресветата Дева, държаща Христос с дясната ръка. Кикоската Божия майка се ползва с огромно уважение сред православните народи. През 1576 г. е била покрита със сребърен и златен обков, поправен през 1795 г. Ликът на Богородица е покрит изцяло и никога не се маха, по желание на император Алексий. През 1669 г. александрийският патриарх Герасим се осмелил да приповдигне обкова, за да види лицето на Божията майка, но бил наказан за своето кощунство и принуден със сълзи на очи да проси опрощение от Господа. Според една легенда монасите смъквали покрова на иконата само в период на суша, като предварително я пренасяли на високо място, където отслужвали съответния молебен. Правели това без да гледат нейния образ, който бил обърнат към небето. Съществуват много народни песни, в които се възпява Кикоската Божия майка. Благодарение на нейната сила по време на суша е валял дъжд, бездетни са раждали и болни са оздравявали.
Козелщанската икона на Божията майка е подарена на манастира от Киево-Печерската лавра през 2000 г. Смята се за главна светиня на обителта и всяка година сестрите отбелязват деня на нейното даряване, 11 януари, като свой местен празник
Оригиналната икона донесъл един от придворните на императрица Елизабет от Италия /18 век/. Първото чудо на иконата е от септември 1881 г., когато костите на едно момиче, болно от паралич, се излекуват.
Оттогава започва и продължителната почит към тази светиня, която лекува различни болести - душевни и физически. Козелщанската икона на Божията Майка е известна с много чудеса, хората най-вече й се молят за благословия на семейния живот на младите двойки.
Заедно с чудотворните икони през дните между 9 и 12 септември за поклонение ще останат и мощите на светците Йов и Амфилохий.
