В разгара на оперетната война между премиера и президента на тема „Алтернатива ли е Първанов?”, лидерът на БСП най-после се осмели да обърне гръб на бившия си партиен покровител. Уплашен от задаващия се политически проект на Първанов, който неминуемо ще засмуче стотици червени кариеристи, Сергей Станишев натъртено каза: „БСП е единствената алтернатива на
ГЕРБ и тя ще продължи да го доказва с всяко едно свое действие или инициатива през следващите месеци”.
Винаги съм твърдял, че Първанов и Борисов са от едно номенклатурно-идеологическо котило, поради което демонстрираните различия между двамата нямат фундаментално значение. На думи премиерът и президентът развяват различни идейни доктрини, но в действията си изцяло се ръководят от интересите на финансово-икономическите си обръчи. Освен това двамата имат общ бизнесприятел с милиарди, осигуряващ им топлата връзка с кремълските олигарси – шефът на „Лукойл-България” Валентин Златев.
За разлика от президентско-премиерския тандем, Станишев е семпъл апаратчик, без собствена икономическа база. Поне така смятахме преди година, убедени, че истинските господари в БСП са Румен Овчаров и Румен Петков – първият контролира паричните потоци в енергетиката и така пълни черната каса на червените, вторият здраво държи партийните структури и така контролира вота на всеки конгрес на БСП. Пред опърпания си електорат двамата социалисти парадират със скромни материални придобивки, но само бизнесофисите на фирмите им с подставени лица струват милиони.
След изборното поражение през 2009-а Овчаров и Петков
предвидливо не взеха главата
на Сергей, оставяйки го на първата линия на тотално дискредитираната БСП. В търсене на силната личност, която ще възкреси червената мощ и ще ги върне на бял кон във властта, Руменовците оставиха Станишев да се пържи в собствения си сос. Добавим ли, че сивите кардинали са от кохортата на Първанов, Станишев е без шанс за оцеляване на есенния конгрес, ако пожелаят да го свалят. Но само ако пожелае бащицата Първанов и двете му силни пионки в БСП.
Станишев обаче възмъжа и започна да показва мускули. Освен това панически си дава сметка, че нова лява партия, оглавявана от Първанов, ще разцепи лявото. При положение, че със сегашния си електорат БСП не може да вземе повече от 10-15 процента на следващи избори, президенска формация с лява фразеология ще потопи останките от червения кораб.
С основание водачът на БСП гледа на
президента като на реална заплаха
за собственото си оцеляване. И си дава сметка, че дори да бъде преизбран на конгреса, след година е възможен вътрешнопартиен преврат, при който Първанов да заеме мястото му на „Позитано”, под лозунга „Да спасим обезличената от Станишев БСП”. За кадровика Румен Петков не е никакъв проблем организирането на подобен заговор. Още повече, че не без основание Станишев е нарочен за главен виновник за провала на партията. А и след десетте безметежни години на държавното кормило, властолюбецът Първанов не се вижда като политически пенсионер, оглавяващ бутафорна фондация и преживяващ със скромната президентска пенсия от 3500 лева.
Ако ще сме откровени, нормално мислещите имаме интерес партията на левите чорбаджии и червените олигарси да потъне в небитието. БСП е вдъхновител и организатор на
криминалния икономически преход,
родил престъпните групировки и узаконеното ограбване на държавната собственост под благозвучното име „приватизация”. За да оцелее елитът й, БКП светкавично мутира в БСП, като най-отвратителната мутация бе прераждането на комунистическата номенклатура в капиталистическа. Дори само заради това БСП трябва да изчезне от политическата сцена, а идеолозите й да станат откровени десни политици – в какъвто успешно се прероди някога левият Борисов.
Първанов иска да е десен, но не бърза да се обяви за такъв. Понеже си дава сметка, че неокапиталистът-гербер е окупирал това пространство. И Станишев е десен в икономическите си възгледи, което видяхме при въвеждането на 10-процентния плосък данък. Болшевишката му носталгия на Бузлуджа е за лумпенизираните бесепари, одобряващи всеки управленски идиотизъм, ако е дело на червените. В този смисъл Първанов и Станишев са перфектни последователи на Макиавели, за когото властта над тълпата е върховна ценност, а идеологията е слугиня на повикване. Защото, ако бяха верни на идеологията си, Първанов и Станишев нямаше слугински да разположат американски бази и нямаше да изпратят окупационен корпус в Ирак.
Когато Станишев казва, че БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ, той удря не Борисов, а президента. От което Борисов не губи, защото дрязките в червения лагер са в негов интерес. Но топлите отношения „премиер-президент” отдавна пораждат съмнението, че и герберите са заинтересовани БСП да се стопи като политически субект, а Първанов да оглави псевдолява партия, партнираща си с ГЕРБ. А в недалечна перспектива, с режисирано изборно законодателство, в България може да наложат американският модел – президент с реална власт и парламент с две-три партии. Естествено, президент ще е Борисов, удобният му Първанов ще имитира лява опозиция в парламента, избрал за премиер Цветан Цветанов. За ДПС е излишно да говорим, понеже с твърд електорат от половин милион Доган е депутат до гроб.
Истинска идилия! Обаче престъпна идилия, погребваща всяка надежда за реална демокрация и социална справедливост.
В побългарената американска демокрация няма място за апаратни дребосъци като Сергей Станишев и те скоро ще бъдат изритани от играта на президента и премиера. Което никак не е лошо. В крайна сметка създаването на президентска партия и отчаяните Станишеви напъни да удържи властта на „Позитано” водят до краха на столетницата. Може би най-добрият вариант е топящата се БСП да продължи да бъде оглавявана от бездарния Станишев, а Първанов да роди хилава лява сила, конкурираща позитановци и обслужваща герберите.
Нека се разделим с лицемерните думи, че в името на България президентската институция трябва да се уважава, опозицията да е силна, а Борисов да успее на всяка цена. Да го кажем направо: За да успеят знаещите и можещите, бездарните политици трябва да се провалят. От собствената си глупост, но и с наша помощ.
