През 2010 г., в разгара на икономическата криза, депутатите ще похарчат повече от 4 милиона лева за представителни разходи, признаха от администрацията на Народното събрание. Това означава, че всеки от тях получава по около 1500 лв. месечно над заплатата си. Според правилника на НС, само представителните им разходи са в размер на две трети от основната им заплата.
Особено скандално в случая е, че тези пари се изсипват безотчетно на народните ни избраници и след това никой не им държи сметка за какво точно се харчат. Иначе обясненията им са повече от тривиални – извънредните суми отивали все за неща, уж свързани с работата им - консултации с експерти, срещи с избиратели и т.н. Но това е много съмнително.
Достатъчно е само да се отбележи фактът, че почти всеки ден някой в парламента черпи за рожден ден. И отрупва огромна трапеза, с която би могло да се нахрани едно малко село, например.
Парламентаристите от ГЕРБ обясняват, че нямат намерение да въвеждат данък върху тези суми, което си е грандиозно нахалство. Защото за разлика от депутатите фирмите плащат данък върху парите, които харчат за представителни разходи.
Върху тях се начислява 10% данък върху разходите и компаниите нямат право да си възстановят данъчен кредит за ДДС, внесен при покупката на стоки или услуги за представителни цели. Оправданията на ГЕРБ са повече от смешни. Управляващите обясняват, че така биха създали проблем на депутатите от предишни парламенти. Както знаем, гарван гарвану око не вади. Следващите на хранилката в НС пък няма да искат да създават проблеми на герберите и така до края на света.
Особено смущаващ е и фактът, че за 4 години представителните пари на депутатите са нараснали почти два пъти. През 2006 г. въпросът отново бе на дневен ред. Тогава България не беше в криза, а според данните парламентът харчеше 2,5 млн. лв. за представителни разходи. Случилото се тогава бе много показателно. Един от тогавашните депутати издаде четата, а други му се нахвърлиха и го обвиниха в некоректност и неетичност.
Никак не издържа оправданието, че подобни пари се дават и в други европейски държави и при това става въпрос за доста по-големи суми. Там депутатите наистина получават допълнителни средства, но те винаги са целеви - било за пътни разходи или за други предварително определени дейности.
Например в британския парламент имат право на точно определена сума за наем на офиси, която не може да се ползва за нищо друго. По същия начин стои въпросът с наемането на сътрудници и секретари - парламентаристите са длъжни да изплащат на наетите лица заплати, осигуровки, пенсионни вноски и т.н.
Едно е ясно - наглостта на родните депутати е безкрайна. Те очевидно ще продължат да говорят за свиване на разходите и ще продължат да харчат с широки пръсти.
