Американският посланик Джеймс Уорлик все повече се вживява в ролята си на генерал-губернатор на нашите земи. И сякаш се възприема като краля-слънце, който олицетворява една държава, само че не неговата. Нищо чудно, че Уорлик се държи по този начин. Особено като се има пред вид колко
лакеи има той в България, които дават мило и драго за едно US-потупване по рамото.
При последната си публична изява само за един ден той наобиколи централата на СДС и агенция „Митници”. На „ Раковска 134”, например, подкрепи с присъствието си идеята на лидера на сините Мартин Димитров за въвеждането на фискален борд. От известно време Димитров се опитва да убеди правителството да запише в закона за бюджета и в конституцията, че решенията за разходи, които надвишават приходната част на фиска, ще се взимат с подкрепата на 2/3 от депутатите. Подобно искане има и за емитиране на държавен дълг, а предложението е ограниченията да влязат в сила от 2013 г., когато се очаква да бъде овладян бюджетният дефицит. Засега обаче от ГЕРБ не приемат идеите на сините и двете партии са в тиха война по темата. Именно за това бе призован на помощ и Уорлик – да спасява положението като Радецки на Шипка.
Димитров не се посвени да обясни, че ще има серия от още срещи и с други чужди дипломати и международни финансови институции. Уорлик пък от своя страна (нали вече се е нагърбил с ролята на спасител) заяви авторитетно, че България има силна валута и силен банков сектор заради поддържането на строга фискална дисциплина (каквото и да означава това).
Вярно е, че темата за поддържането на фискална дисциплина е особено актуална, след като през 2009 г. бюджетът завърши с дефицит от 3.9% от БВП, а през т.г. фискът трябва да приключи на минус с 4.8%. Подобен фискален борд вече е въведен в Германия. Въобще идеята правителството да харчи толкова, колкото събере в хазната е добра. Но другата идея на Димитров, а именно да търси подкрепа от посланици, никак не е добра.
Уорлик обаче не спря до тук. Същия ден той отскочи и до агенция „Митници”. На пръв поглед посещението му бе почти благородна мисия. Шефът на митниците Ваньо Танов поиска САЩ да ни помогнат с доставката на скенери за проверка на товарите по външните граници. Тема на разговорите беше и търговията между България, гарантирането на сигурността и т.н. Уорлик обаче не пропусна да изкаже подкрепа за професионализирането на българските митници и да изрази увереност, че правителството има политическата воля да се справи с корупцията в тях.
С което отново се набърка в неща, които не са свързани с пряката му работа. Да не говорим, че от доста време насам има спорове и конфликти между Танов и вътрешния министър Цветан Цветанов относно това да се дадат ли на митничарите някои полицейски функции. Волно или неволно с посещението си Уорлик взе страна и в този конфликт.
Вярно е, че вече повече от 20 години ни убеждават, че евроатлантизмът и глобализацията са бъдещето на света. И всеки, който споменава нещичко за държавен суверинитет се приема за ретрограден елемент. Въпреки цялото облъчване обаче общественото мнение продължава да не възприема за нормално посланик на една държава, която и да е тя, да се меси във вътрешните ни работи. Дори да го прави с най-добри намерения и да защитава най-справедливите каузи. Би било добре ако Уорлик и неговите лакеи във властта, които си позволяват да го използват като оръжие в боричканията си се съобразяват малко повече с този факт.
