Миналата седмица БТА съобщи, че върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън е определила 29 ръководители на делегации на Евросъюза в страни извън Общността. Бившият български премиер Филип Димитров получи посланическия пост на Европейския съюз в Грузия. Да припомним, че Димитров бе министър-председател на България (1991-1992 г.), депутат в 36-то, 37-то и 40-то
Народно събрание, постоянен представител в ООН (1997-1998 г.), посланик в САЩ (1998-2001 г.), наблюдател в Европейския парламент (2007 г.).и напоследък преподавател в Американския университет в Благоевград.
И разбира се, един от главните проводници и защитници на американската политика на Балканите и в България, и в тази си длъжност, виден предател на българските национални интереси. Впрочем, насаждането му в дипломатическото тяло, формиращо външната политика на ЕС без всякакво съмнение се състоя под мощен американски натиск. И това между другото обяснява изключителната неохота с която Катрин Аштън и въобще ЕК допуснаха за посланици представители на източноевропейските си членове, добре известни като американски троянски понита в съюза. И естествено бе пратен в последния останал американски сателит в постсъветското пространство – Грузия – да е по-удобно на американските му приятелчета да си получават редовно донесенията от все още крепящия се на власт психически болен Саакашвили. Колкото до участията на Димитров в тоталния разгром на българската икономика, държавност, обществен интегритет и национален суверенитет, те са толкова безобразно многобройни и фундаментални, че само за изброяването им ще ни е потребен тлъст том. Тук ще се спра единствено на изключително зловредната му роля около идиотското признаване на Македония през 1992 г. И ще се възползвам единствено и само от собствените му публични признания в интервю за в. Култура от м.март 2010 (можете да ги прочетете в интернет на адрес http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2836071). Изрично го посочвам с източника, специално за последните мохикани на тъмносинята идея(по филипдимитровски), за да не бъда обвинен в спекулации или необективност.
И така, да започваме:
Филип Димитров: Първо, комисията "Бадентер" (бел. ред. - Комисия на ЕС, която е трябвало да се произнесе по въпроса за признаваемостта на отделните републики на разпадащата се Югославия) ни тръсна решение вечерта преди заседанието на министерския съвет. Да не вземем становище на следния ден значеше да вземем негативно или колебливо становище. Това не можех да допусна. И да отворим вратата на всичко, от което се боях като от огън.
Комисията беше създадена в Маастрихт, когато всъщност се подписа прочутият договор, за общо действие на европейските държави към самообявяващите се републики. В знак на "пълна лоялност" към взетите решения, Германия призна една седмица след това Словения и Хърватска, с което въпросът стана особено объркан.
И се обърка още повече, когато Комисията "Бадентер" се произнесе, че трябва да бъдат признати само Македония и Словения.
В тази ситуация един скромен български премиер би могъл или да не прави нищо, или да се скара с всички, или да направи това, което направих аз.
Боже милостиви, Исусе Христе, прости ми, че споменавам всуе името ти! Прочетохте ли? Видяхте ли с очите си, как се подхожда към решаване на изключително, фундаментално важен въпрос за българската национална сигурност, за българщината в един широк исторически план, какво се прави от един „български” министър-председател във време, в което е трябвало да се решава българския национален въпрос, останал като язва на Балканите след отвратителните постъпки на великите сили на Берлинския конгрес и четири провалени от ”величествата” войни, завършили с две национални катастрофи. Някаква комисия им „тръснала” решение..., Германия направила(естествено!) каквото намерила за добре,... въпросът станал особено объркан... и после се объркал още повече – за „един скромен министър-председател”.
Не, господине, не „скромен министър-председател”, а министър председател с потресающо скромни възможности, дълбоко и непоправимо обиден от естеството откъм интелект! Или и това не е съвсем тъй? Във всички случаи или тогавашният министър-председател е бил с повече от скромни възможности или ни прави на маймуни, сипейки глупост след глупост за да ни замаже очите с префърцунени и нищо не значещи фрази, които приети буквално рисуват без всякакво съмнение грозната гледка на базисен управленски дефицит, липсата на каквато и да е геополитическа визия и дори на елементарно чувство за национална отговорност. Рисува отвратителната скица на страхливата предателска душица, захвърлила без всякакво угризение суверена си на бунището, за да си изпочупи краката да изпълнява американските директиви(именно американците държаха твърдо на суверенитет за Македония, за да не допуснат една Голяма България на Балканите!). Мъка, мъкаааа!
Да вървим по-нататък:
Филип Димитров: - Втори кошмар: в Солун се състоя милионен митинг, където едни "добри хора" викаха: "Македония е гръцка!". А аз не бих искал да видя половината от това множество в София да вика, че Македония е българска.
- Втори кошмар: в Солун се състоя милионен митинг, където едни "добри хора" викаха: "Македония е гръцка!". А аз не бих искал да видя половината от това множество в София да вика, че Македония е българска.Всякакво провлачване на решенията щеше да доведе неизбежно до емоционални патриотични изблици, които в крайна сметка щяха да направят невъзможно разумно последващо действие.
Или най-малкото, да ни поставят в силно затруднено положение пред света - в този момент още не беше открит път за никоя от източноевропейските държави към НАТО, но беше пределно ясно, че ако имаш разправии по границите си, трябва да забравиш за НАТО. А това беше моя стратегическа цел от самото начало.
Третият ми кошмар беше свързан с бежанците. Ако, не дай Боже, Сърбия започне нещо по отношение на Македония, представяте ли си потоците от бежанци?
Простете ми, уважаеми читателю, че ви натоварвам психически и морално, представяйки ви в цялата му мерзост един безродник, който бил не желаел да види в София множеството да вика, че Македония е българска. Не го досрамя от десетките не, от стотиците хиляди жертви, от реките българска кръв, ляли се отсам и оттатък границата за да се събере народът ни в една държава, под едно знаме. И как ще го досрамее, като „моя стратегическа цел от самото начало” е била НАТО!? И върхът на това елейно скудоумие изляло се от нечестивите му уста в интервюто за вестник Култура е обявяването на „третия му кошмар... свързан с бежанците”. Ето това е, това е змийски студената му душица, която нито се трогва от факта, че след евентуално сръбско нападение, сънародниците ни в Македонско ще бъдат тормозени, ограбвани, убивани и прокудени от собствените си домове; не, за господина това е формулирано като от някой охранен като шопар международен чиновник, като „потоци от бежанци”... За които разбирай, ще трябва да се грижим, да им осигуряваме подслон, дрехи, храни – купища главоболия! Ето от това е кошмара му!
Ес-тес-тве-но, на такава душица и през ум не й е минало, че едно нападение на Милошевич срещу българите по вардарско е по същество нападение срещу Българите и на това суверенната българска държава, целокупният български народ са длъжни и ще отговорят в пълна симетрия, стоварвайки цялата мощ на тогава съществуващите три български армии, на резерва, ефективната си щурмова авиация, да не говорим за единствения на Балканите изпепеляващ арсенал от ракети СС-300...
Ама какво говорите! Какви СС-300, какви 5 лева! Че той човекът, такова, за НАТО си мечтаел, за 51-ви щат ли, 52-ри ли. Само, че ние тоя филм със 16-та република вече сме го гледали...
Филип Димитров: Конфликт с президента Желев в това отношение не сме имали, напротив. Тъй като вече му бяха казали, че няма да прави изявление, аз му се обадих и му казах, че може да се изявява съвсем спокойно, защото аз поемам отговорността и признаването на Македония ще бъде обявено в следващите 15 минути.
Това може би е бил най-любовният ни момент с Желев. Той каза: "Каквото и да стане с теб, оставаш в историята"...
Ето го и пробивът, тази, последната фраза е единствената с която можем да се съгласим с едно кратко допълнение: Без съмнение ще остане в историята, в историята на българските национални предатели!
„Ибо пощуряхме, Господи”*
*Каламбур с нескопосания опит за роман на Ф. Димитров „Ибо живяхме, Господи”
