Името й е емблематично. Талантът й е неповторим. А песента е нейната съдба.
На 7 септември народната певица Стайка Гьокова закръгли 80 лета. „Крепеше ме преди всичко любовта към народната песен, сякаш с нея лягах и с нея ставах. Тя ми удължи живота“ – сподели народната певица пред националното радио в деня на своя юбилей.
Потомка на стар певчевски род от Чирпан, преселил се още преди раждането й в карнобатско, Стайка заживява с народната песен още от малка. След цели шест десетилетия сценични изяви, днес тя осъзнава, че никога няма да се освободи от магията й и както самата казва: „Все повече се убеждавам, че един живот не стига да обхване богатството на българската народна песен“.
Любопитен епизод в семейната й хроника е историята с един неин прадядо по майчина линия, който се включил в облога на няколко майстори-певци да пеят, докато не им свършат песните и не им секне гласа. Надпяването продължило три дни, ама то не било вече състезание, тъй като само стайкиният дядо продължавал да пее без да му секне нито гласа, нито потокът от песни, леещи се една след друга...
Признание за невероятния принос на гласовитата певицата за разнасянето на славата на българския фолклор е учреденият на нейно име конкурс „С песните на Стайка Гьокова“, който от 1999 г. се провежда в Карнобат. А равносметката на творческия й път обхваща над 15 хиляди концерта в Европа, Азия и Африка, около 40 грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Оригиналният й глас е съхранен и във фонда на радио София, радио Стара Загора, радио Варна и националната телевизия. Незабравими ще останат нейните „Аврам Зорница думаше“, „Разширило се небето“, „Дена за вода отива“, „Каква се е пролет задала“ и т. н.
Освен като самобитен музикант, Стайка Гьокова е известна и като голяма родолюбец и благодетел. Тя е направила много дарения на домове за деца. А обещанието й по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава да направи 100 самостоятелни благотворителни концерта е достойно за Гинес. И до днес тя не се е отказала от тези свои изяви на милосърдие. Вярва, че още може да бъде полезна. Защото е убедена, че гласът остарява последен. А нейният глас е едно безценно богатство за националната ни фолклорна съкровищница.
