ДПС не пропуска случай да напомни, че България е страна по рамковата конвенция за защита на националните малцинства. И често оправдава с този документ една или друга своя инициатива. Създадената през 1995 г. и ратифицирана от нас през 1999 г. конвенция всъщност е един доста мъгляво написан и съставен от хиляди условности документ.
При по-внимателен прочит на документа обаче няма как да не се забележи, че някои нейни текстове определено навяват на мисълта, че самото съществуване на ДПС в този му вид, както и част от неговата дейност, противоречат на приетите общовалидни директиви.
В член 3 например се казва, че "всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право свободно да избере да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова и никакви неблагоприятни последици не произтичат от този избор".
Активът на ДПС обаче лиши мюсюлманите у нас от това право. Мнозина етнически турци не желаеха да възстановят своите турски имена след 1990 г., но не видяха бял ден, докато не го направиха. Малцината, които все пак устояха на натиска, все още са в немилост от своите. Ако държавата ни се придържа към конвенцията, тя трябва да провежда определена политика, която да не позволява капсулиране и нарушаване на правата на отделната личност.
Още по-любопитен е член 7 от конвенцията, в който се казва, че страните по нея "осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията."
Етническите турци у нас със сигурност имат свобода на съвестта и религията, донякъде имат и свобода на изразяването и на мисълта, но е факт, че нямат свобода на мирните събрания и сдружаването. В районите с компактно турско население просто няма друга партия, освен ДПС. За това обаче отговорността не е само на движението, а и на всички останали партии, които са оставили тези райони да се превърнат във феодални владения на Ахмед Доган.
България вече е ратифицирала конвенцията и няма как да се отметне от това. Но не трябва да забравяме, че нашенската рамкова конвенция я е написал Васил Левски, при това кратко, точно и ясно, без много-много обяснения.
"Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение - било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички ще спадат под едни и същи закони." Това е написал Апостола в своята „Нареда на работниците за освобождението на България".
Вече 132 години, макар и с някои тъжни изключения, ние успяваме да се придържаме към тази негова идея. Нещо, с което не могат да се похвалят някои от западноевропейските страни.
