Миналата седмица станахме свидетели на поредната порция тотална манипулация, сервирана шумно и бляскаво на широката публика от всички официозни средства за масова информация в България. Поводът бе някакъв пореден измислен и добре сапунисан Международен ден на правото да знам, каквото и да значи това. Ако се съди по изобилието от ключове, които се раздаваха – златни и всякакви други – човек би могъл да си рече, че туй ще да е ден на ключарите.
„За осми пореден път на церемония днес в Международния ден на правото да знам Програма Достъп до Информация връчва годишни награди за принос в областта на свободата на информация по случай Международния ден на правото да знам, съобщиха от ПДИ. Отличените в шестте категории за 2010 година са: 1. Категория: Гражданин, най-активно използвал правото си на информация Награда "Златен ключ" се присъжда на: Д-р Георги Литов – за последователността и упоритостта в търсенето на информация относно третирането на бездомните кучета в общините Пловдив, Перущица, Асеновград, Хисаря и Стамболийски...”
За две бройки щях да пропусна четенето на кучешките истории в новините по-нататък, ако не бе ме заглождило любопитството дали има награден и за „последователността и упоритостта в търсенето на информация относно третирането на бездомните“ ЧОВЕЦИ, вместо отличените „бездомникучета” ама не. Оказа се, че такава награда няма. За сметка на това щях да умра от смях, докато прескачайки с поглед напред назад из текста не налетях на следното:
„4. Категория: Институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани. През 2010, с оглед на въведените с измененията на ЗДОИ от декември 2008 задължения за онлайн публикуване на информация, критериите за "Най-добра уеб страница" бяха интегрирани към настоящата категория. Награда "Златен ключ" се присъжда на: Община Бургас – за отлично изпълнение на задълженията за публикуване на информация по чл. 15; пълна и лесна за навигиране секция "Достъп до информация" на сайта й. Отговаря на заявления за достъп до информация по електронен път в срок и по същество”.
Всеки, който малко от малко следи публичните полемики в крайморския град, управляван от ГЕРБ-ерската администрация на Димитър Николов, ще е наясно, че тя е една от най-арогантните и притворни общински администрации в страната. Да изкопчиш информация от бургаските гербери е все едно да се сдобиеш с пропуск за аудиенция при св. Илия (вероятно служителите й вземат пример от местния си лидер – пословичния с мълчанието си по абсолютно всички ключови за града теми кмет).
За да не съм голословен ще ви цитирам откъс от публикация на младия бургаски журналист Лъчезар Лисицов:
„На 27 април се срещнах с Радостина Кирязова – началник на отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“. Повод за това бе тревогата на граждани от бургаския квартал „Братя Миладинови“, живущи в блок 88, които се страхуват, че с планирана промяна в регулационния план ще бъде унищожена единствената спортна площадка в района... Тя отказа да покаже събраните в специална папка документи, без ясна аргументация. Казах й, че ще поискам достъп до папката по надлежния ред, определен от Закона за достъп до обществена информация. След като минаха законовите 14 дни, в които отговор не получих, се обадих в общината да попитам има ли движение по моя въпрос. Оттам ми казаха, че запитването ми е предадено на подчинената на Марков г-жа Кирязова и че ще получа отговор от нея до два дни. Подготвяла писмо до мен. Какво писмо има да подготвя, така и не разбрах, след като аз искам достъп до документация, а не отговор на конкретен въпрос. От любопитство реших да изчакам писмото на Кирязова, но повече от седмица такова не получих. След това лично се срещнах с нея, при което тя ме увери, че все още подготвяла писмото и до ден щяла да ми го изпрати. Вече трета седмица обаче в пощата ми „няма никой“.
Ето за какво получава „Златен ключ” бургаската общинска администрация. За арогантност, за неглижиране на действащото законодателство, включително и това за достъпа до информация. Този златен ключ обаче вероятно не е сувенирен, а ще може за вбъдеще да заключва още по-сигурно „обществената” информация!
Другото, което прочетох в поменика от награди, вече окончателно ме хвърли в оркестъра. Помните грозната история с магистратските деца и парцелите в Приморско. Тя така и се замота с няколко уволнения и започнали вероятно дългогодишни съдебни дела.
Тази криминална история бе извадена на бял свят вследствие на задълбочено и продължително журналистическо разследване на „Десант“. Една седмица след публикацията на първа страница на флагмана на патриотичния печат, другите „водещи” национални медии се нахвърлиха настървено на темата, преписвайки по същество разкритията на „Десант“. А сега вижте какво пише в експозето на Фондация Програма за Достъп до Информация (да ме извиняват грамотните българи, но цитирам дословно начина на изписване името на въпросната фондация така, както е изписан официално публикациите им, в грубо потъпкване на законите на българския език и правопис!):
„2. Категория: Най-добър журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация Награда "Златен ключ" се присъжда на: Росен Босев, в-к "Капитал"– за упоритостта и последователността в използването на ЗДОИ. С цикъла от статии "Дом за техните деца" от пролетта на 2010, заедно с колегата си Йово Николов, журналистът направи разкрития за сериозни конфликти на интереси и нередности сред висши магистрати. Разследванията на Росен Босев винаги се основават на информация, получена от публични регистри, както и на документи, получени чрез достъп до обществена информация”.
Очевидно е, че за гръмотевичното журналистическо разследване, постръскало съдебна ни система, е награден този, който не го е направил. Този, който се основава, както е казано, на информация, получена от публични регистри...
Откога, господа от фондация ПДИ, вестникът „Десант“ се е превърнал в публичен регистър?!? Откога? Ако щете питайте самият собственик Валери Симеонов – и той ще ви каже, че вестникът му е национален седмичник, а не публичен регистър!
Мълчат. Мълчат господата от фондацията, мълчат по темата и се спотайват. Въпросът е защо?
Другият въпрос, който ще зачовърка читателя е – какво е общото и къде е Джордж Сорос в цялата тая история? Ще ви припомня анализите ми за изборите през 2009 г., публикувани в „Десант“ под заглавието „Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос”. Ето за това става дума. Друга една фондация «Глобална България» бе основана от от соросовите хора в България, за да реализират проекта «ГЕРБ» или «Бойко Борисов», както ви е по-удобно. За целта бе създадена и фондация «Типинг пойнт», чиято специалност е социалното инженерство, разбирай масовата политическа манипулация. Те доведоха ГЕРБ на власт. И сега, грижата за соросовото отроче естествено, че трябва да продължи с всички средства и на всякакви равнища. За целта се пускат в действие всякакви техники на манипулация и изграждане на положителен пиар. Ако ще се награждава община, тя трябва да е ГЕРБ-ерска, ако ще се награждава журналист, той трябва да е от «нашите момчета» (в. Капитал е собственост на член-основателя на фондация «Глобална България» – Иво Прокопиев).
А ето го отговорът и на последния ви въпрос – какво общо има с всичко това фондацията Програма за Достъп до Информацията? Ами да разлистим данните за тази институция: Сред учредителите веднага забелязваме поне две интересни имена – соросовият човек Красен Станчев и Филип Харманджиев, човек на соросовия човек Иво Прокопиев. Сред донорите... ооо, цяла кохорта познайници, финансиращи фондацията, са:
Фондация „Америка за България” (Българо-американския инвестиционен фонд) Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) (изпълнителен директор на тръста е Райна Гаврилова – бивш изпълнителен директор на Отворено общество София) Американска агенция за международно развитие(тука как е изписана, забележете, а най-долу USAID! Що така!?) чрез World Learning Kosovo Програма за човешки права и управление на Институт Отворено общество Институт Отворено общество – Будапеща Правна Инициатива на Институт Отворено общество Чарлз Стюарт Мот Фондация (Charles Stewart MOTT Foundation) – Тясно свързана със Сорос, неговото „Отворено общество“ е донор на фондация Мот Фондация "Отворено общество" – София USIS – София IREX – USAID Съжалявам, тъкмо почна интересното и ми свърши мястото, но вие, читателите на „Десант“, сте интелигентни хора, сами ще довършите анализа и ще си направите изводите...
