Знаете ли кой признава последен, когато европейските институции за пореден път оценят със „Слаб (2)” управляващите в България? Да, познахте – управляващите в България! И не защото обменът на информация между Брюксел и София се осъществява с пощенски гълъби, не! Просто българските властници от всички нива се изживяват като щрауси и май дори вярват, че докато главите им са заровени в
пясъка, никой не вижда червените им задници. Та така и със слабите оценки – докато отричаш, че са ти завъртели следващата двойка, може и да има електорални баламурници, които да смятат, че се справяш за „Отличен (6)”. Затова мълчиш и не признаваш за шамаросването. А продължението е въпрос на гьонсуратлък – ти го плюеш, то вика, че дъжд вали. И така, докато следващият министър изгърми в качеството си на бушон, за да оцелее Непогрешимия Гръмовержец.
Търси се министър на транспорта
Сегашният просто не става. Поредната тежка железопътна катастрофа, разминала се като по чудо без жертви, доказва както управленческата му немощ, така и липсата на доблест. Иначе Александър Цветков вече щеше да си е подал оставката, вместо да се оправдава с човешкия фактор в БДЖ. А също така нямаше да пробутва нова републиканска транспортна схема за автобусен превоз, ощетяваща граждани и превозвачи, само и само за да се даде рамо на държавната железница, която е по-бавна от тази на барон Хирш. И още: министърът на транспорта щеше да отговори в прав текст и разбираемо за всички данъкоплатци защо Европейската комисия
започва наказателна процедура срещу България заради летище София. Тук оправданието със завареното лошо наследство не върши работа, защото от Брюксел са предупредили още през ноември 2009 г., че предстои подобна наказателна мярка, което обаче е влязло през едното министерско ухо и е излязло през другото.
Какво не харесва Брюксел
Според Европейската комисия „Летище София” ЕООД злоупотребява с монополното си положение, пречейки на фирмите да предоставят услуги по обслужването на пътниците и самолетите, поради което таксите остават високи. Това нарушава европейското законодателство за свободна конкуренция. Същото твърдят и двете компании, сигнализирали ЕК – швейцарската „Суиспорт” и гръцката „Голдеър Хендлинг”. Първата влиза на летището през 2007 г. по силата на принудата на успеха – европейските разпоредби изискват на всяко летище, приемащо повече от 2 млн. души годишно да има поне два оператора, които се грижат за обслужването на пътниците и самолетите. Така държавната „Летище София” се сбогува с най-сладкото – монопола – но не съвсем… Затова „Суиспорт” пише жалби до Комисията за защита на конкуренцията и до ЕК, в които посочва, че държавното дружество възпрепятства началото на дейността й и не предоставя всички необходими площи на частния си конкурент. По-късно "Голдеър Хендлинг" сигнализира в Брюксел, че министерство на транспорта отказва да разгледа искането й за лиценз.
Двете жалби са достатъчни на ЕК да открие през ноември 2009 г. процедура срещу България за ограничаване на свободната конкуренция. Според Брюксел на летище София са наложени твърде ограничителни условия за одобрение на фирмите за кетъринг, регистрация и пренос на багаж, зареждане с гориво и обработка на билети, с което се възпрепятства участието на повече фирми в предоставянето на тези услуги.
На третия ден след тазгодишните лоши вести от Брюксел министър Александър Цветков престана да се прави на щраус и ведомството му излезе с официална позиция…от която излиза, че забележката за наличие на монопол е свързана единствено с предоставянето на услугата „зареждане на въздухоплавателни средства с гориво”, но не е основателна, тъй като „към настоящия момент „Летище София" ЕАД не е единственото дружество, което е лицензирано за тази дейност и следователно са налице условия за конкуренция между доставчиците на този вид услуга". Освен това министерството на Цветков отрича твърдението на ЕК за налагане на прекомерни условия за одобрение на доставчиците на услуги, като изтъква, че само през 2010 г. са издадени общо 21 лиценза на три дружества, различни от „Летище София" ЕАД за извършване на 8 вида дейности на аерогара София.
Държавата е лош стопанин
Това го знаеше още Тодор Живков и остава в сила. Затова такъв е и халът на държавната БДЖ, както и на многострадалното летище София, което между другото трета поредна година – от отварянето на новия Терминал 2 в края на 2006 г. – отчита сгромолясващи се печалби, въпреки че пътниците са се увеличили с 45 на сто. Според статистиката печалбата спада от 30 млн. лв през 2006 г. до 12 млн. лв. за 2009. Очаква се резултатите за тази година да са още по-лоши. Дежурното оправдание гласи „има криза”. Това обаче някак си не се връзва с непрестанното увеличаване на персонала и разходите на държавната „Летище София” ООД. По-скоро монополът, който има до 2007 г. като единствен оператор на летището, буквално е развратил дружеството и то се е оказало съвършено неподготвено да работи в условията на конкуренция – макар и символична. И да не забравим – крало се е като за световно. Проверки на няколко институции за дейността на летището – на Агенцията за държавна и финансова инспекция от 2009 г., на транспортното министерство от началото на 2010 г., на Комисията за защита на конкуренцията и т.н., откриха сериозни нарушения от страна на ръководството, ощетили бюджета с милиони. Така в началото на август министър Александър Цветков смени шефа на софийския аеропорт Пламен Станчев с Асен Танчев.
С автомати срещу скъпотията
Засега най-запомнящата се стъпка на новия шеф на „Летище София”, огласена лично от министъра, е опитът на Танчев да пребори безумните цени на местните кафеджии с 40 автомата за кафе, безалкохолни напитки и сандвичи. Това със сигурност ще се хареса на милионите пътници, рекетирани да плащат по 5-6 лева за кафе, 7 лева за сандвич и 4 лева за малка бутилка с минерална вода. Всъщност темата за двете кафенета в аеропорта, които се държат от един и същи наемател, е повече от любопитна. През февруари 2008 г. конкурсът е спечелен от фирма "М.И.Г. Груп" АД, собственост на днешния архонт и евродепутат от „Атака” Слави Бинев. Няколко месеца по-късно, през юли 2008 г. "М.И.Г. Груп" е била заложена пред Българо-американска кредитна банка срещу заем от $1 млн., а в момента се управлява и води собственост на иначе безработните жители на Видин Данчо Славчев и Красимира Панкова. Така Слави Бинев си измива ръцете като същи Пилат Понтийски и оставя на други органи и институции да разчепкват мистерията… вкл. и малката подробност, че сред бившите собственици на „М.И.Г. Груп” се оказва и "Ер систем холдинг", в чиято управа е и Красимир Пешев - настоящ член на Борда на директорите на летището, назначен през януари т.г.
Вторият сезон на хитовия български сериал „Стъклен дом” се нарича „Време за истина”. Какво общо имат моловете с аеропорта ли? Много! Аналогията с „Летище София” е повече от възможна, защото по сполучливото сравнение на седмичника „Капитал”, всяко летище всъщност е огромен мол, който вместо киносалони има самолетни писти. Останалото са хиляди квадратни метри търговски площи, паркинги и заведения, от които могат да се спечелят или присвоят милиони. Време е за истината, не мислите ли? И ако държавата не става за стопанин, може би трябва да се помисли за друг – преди Брюксел да осъди управниците ни, а сметката да се плати от гражданите.
