Има такава книга от Сергей Минаев, казва се „Мedia sapiens”. Едно от най-паметните изречения в нея е „Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-скоро ще ти повярват”. Сюжетът, с няколко думи, е следният: уволнен писач на речи решава да открие агенция за връзки с обществеността. Познавайки отлично света на
медиите и този на обществото-поглъщател на новини, той изработва страховити манипулации, за които печели много добри пари – почти докарва банка до фалит, измисля местна война в Грузия, в която загиват истински хора, от този факт миниатюрното парченце съвест останало у него го побърква и той се самоубива ритуално в телевизионно студио, пред погледите на милиони зрители от необятната Русия.
Веднага щом затворих последната страница от втория том на книгата, си помислих: челният опит на младия постсъветски специалист може с пълни шепи да бъде почерпен от нашенските медии. Но след минутка размисъл реших, че наистина нямат нужда, понеже 99 % от тях са внедрили отдавна челният американски такъв. Който работи в идеална симбиоза с отгледания в социализъм инстинкт на съвременния български зрител-читател-слушател „така казаха”.
„По-добре сме вече, писаха във вестника”. „Еди кой си е престъпник, министърът каза по телевизията”. „Мръсници-саботьори провалят усилията на доброто правителство”, „Държавата праща пенсионерите на море, тя мисли за тях”... Не ви трябва да напрегнете сериозно мозък, за да се сетите купища подобни заглавия на „новини”, които денонощно ви блъскат по главите от екран, радиоефир и вестници.
Страшно ми е чудно как партиите все още дават луди пари за предизборни клипове, в които много натежал всенароден любимец настига с мъка и пухтейки се мята в трамвай, шофиран от зализан очиларко; ухилен дедо с козя брадичка сочи бъдещето на хора с типично небългарски физиономии, които го гледат като един Месия; енигматичен огнеборец със сурова осанка играе футбол и бие, играе тенис и бие, играе кмет и бие...
И без това народът повсеместно и отдавна не вярва на такива директни внушения и когато ги види, пуска веднага байландото и глътва на екс един стотак, замезвайки със свещената псувня „Абе, всички са еднакви”.
Именно в новините трябва да инвестират бизнес-организациите по интереси у нас, наречени „политически партии”. Най-яката промивка безспорно са новините. И докато предишният Сергей изскимтя в края на мандата „Свършихме много, но не успяхме да накараме хората да повярват в това”, сегашният Бойко и всички управници полагат старания в тази посока, достойни за Гинес.
Ако не вярвате, нека направим простичък експеримент – пуснете си довечера телевизора и си дайте зор да изтраете всички новинарски емисии, по всички програми. (Един-два часа от живота си ще изгубите, но вие и без това го правите несъзнателно всяка вечер, този път просто ще си дадете ясна сметка за това). Вземете лист, химикалка и часовник. Отбележете надлежно колко новини, по колко минути, разказват за министър-председателя и тежкото Му дело да оправя страната.
Лекарите ще протестират – Той оправя работата. Народни душмани крадат и тормозят народа – Там е. Европа не ни ще – Той й се скарва и тя кандисва. По Дунав идват радиоактивни боклуци – Той им забранява и те спират по течението. Футболните национали са нефелни – Той ги нахъсва и те отиват на Европейско, трепят наред Англия, Испания, Бразилия...
„Ако нещо не е било отразено значи, не се е случило”, гласи едно важно правило на съвременния медиен свят. Добре би било да знаете, че от десетилетия има друго, което почти го е заменило: „Не е важно дали е истина, или не е, дали е станало, или не, важно е да бъде отразено.” Съвсем леко замисляне над това, което ще видите, докато правите горния експеримент, ще ви убеди в него.
Ще чуете за икономическия растеж от 0,5 %, който гръмливо беше обявен в централните емисии на почти всички телевизии, но никой не го е усетил по джоба си. За Европа, която ни очаквала с отворени обятия в Шенген, а тя всъщност ни мрази и мисли за просяци. За Хилъри Клинтън, която казала, че България вече е по-силен и по-надежден партньор, което е тъпо и нищо не означава, за италианският премиер, обявил се за най-пръв приятел на нашия, което вие кажете какво означава. За всичките управленски действия, които се извършват „за пръв път”, а всъщност, сме гледали същите простотии от предишните, че и по-предишните...
В края на това изложение, ви предлагам и напълно безплатен медийно-нормалнобългарски речник на някои основополагащи новинарски заглавия от недалечното минало и сегашно време:
„Аз, да имам някакви претенции към България? О, Боже, не!” – „Смятам да дойда, да си взема всичките гори, земи, резиденции и връх Мусала, за вас не ми дреме”
„Основните ни приоритети за 1998 година са борбата с престъпността, приватизацията и структурната реформа” – „Приватизацията му е майката, за останалото не ми дреме, аз не говоря с простия народ”
„Ще ви оправя за 800 дни” – „Гласувайте за мен, щом другите преди мен ви излъгаха, защо и аз да не мога”
„Съществуват обръчи от фирми, с които сме си взаимнополезни” – „Фирми финансират нашата партия, после ние лобираме за тях и те трупат капитали при явен конфликт на интереси”
„Някой тук иска да противопостави етносите в България. Господа, това е много опасно!” – „Аз държа етническия коз с моята партия, не си и помисляйте да ми противоречите”
„Колкото и да се съпротивлява системата, имаме политическата воля и реформата ще стане” – „Бъкел не разбирам от това, което говоря, обаче ще стане на моето и това е”
„Да, тя няма опит в образователната система, но е будна и има голяма любознателност към живота” – „Тази изобщо не я бива за заместник-министър, но е наш човек и затова я сложихме”
„Положението ще се оправи, България ще се оправи и вие ще се върнете. С вашия, придобит в чужбина западен манталитет” – „Елате си, елате, да си похарчите спестените в Америка долари у нас, че както сме блопнали от тая криза...”
„Кризата е зад гърба ни, но бодрячески тон не ни трябва” – „Баш сега ли се намери тази положителна статистика, когато ще си правя собствена партия!”
Със сигурност сте чували тези фрази и знаете кои хора са ги изрекли. Ако горенаписаното ви е помогнало оттук нататък да разчитате правилно новините, човекът, написал го, ще бъде с една идея по-доволен от себе си.
Media sapiens , нали така?
* media sapiens – “Медиен човек”, неологизъм, измислен от Сергей Минаев
