В средата на февруари премиерът на Република България Бойко Борисов регистрира забележително участие в шоуто на Иван и Андрей. Там той разясни разликата между мъжкото и дамското колело и ролята, която играят тези две изобретения в гражданското му съзряване.
„Разликата е в рамката. Аз карах дамско колело, но тъй като имам рамка, доста ги возех на нея”, описа нагледно премиера.
Да разясним: Мъжките колела имат рамка, женските нямат. Върху рамките често колоездачът качва разни спътници, а ако е напъпил юноша, и на село, това са девойки. Женските колела обаче нямат рамки, следователно никой там не може да седне. Освен ако не се разположи върху дългата и твърда мъжественост на колоездача, служеща в случая за рамка. Това е хипербола и по селата пубертетите го използват, за да се похвалят какви големи мъже са. В случая – премиерът на България, който „имайки рамка” и „возейки доста” на нея, даде да се разбере, че е
мъж от световна класа.
Ние, обществото, въобще нямахме нужда от подобно описателно потвърждение. Ние отдавна знаем, че Бойко Борисов е голям мъж.
Политическият му образ има много характеристики, но бликащото му мъжкарство е темела, върху който се градят всички останали добродетели.
Той, както разбрахме, е имал много жени. Пък и всички жени си падат по него. Ивана му пее на уше. Той, понеже е голям мъж, винаги е равен на най-големите – Берлускони му се възхищава на исполинския ръст, а Обама иска да си говорят всеки ден.
На него окото му не трепва, уволнява на мига, никой не може да го разколебае. Какво направи с Христоско Вретенаров, злополучния шеф на софийската фирма „Трамкар” – затвори го в една стая и оня си призна. А що стори със Стенли, когото БСП заподозря, че въртят заедно далавери – наби го.
„Станишев, излез бъди мъж”, крещеше Борисов пред прозорците на министерски съвет, когато все още бе кмет и редовно се джавкаха. Въобще, може ли някой да си представи, че Бойко Борисов не е мъж и половина?
Като говорим за Станишев, то трябва да му съчувстваме, че
напористата мъжественост на Борисов
ваеше красивия си публичен образ за негова сметка. И то твърде сполучливо, тъй като противоположните им натюрели се превърнаха в олицетворение на политическо поведение: Станишев, респективно БСП – колеблив, мек и по женски повратлив; Борисов - твърд като рамка на мъжко колело.
Поради естетически, възпитателни и народопсихологически причини вторият образ бе приветстван радушно от електората, приемайки го за чиста монета. Сега обаче под напора на управлението Борисов прави не съвсем мъжествени чупки в кръста. Монетата изглежда фалшива, каквато ползват илюзионистите.
Още като кмет той пускаше пред кикотещите се репортерки шегички за половата ориентация на Станишев. Публично намекваше за топлите отношения между него и Азер Меликов.
Никога обаче не събра смелост
в прав текст да каже това, което внушаваше. Но това бяха времена, когато избирателите искаха да видят единствено краха на тройната коалиция и съвсем не мъжкото клюкарене на Борисов остана незабелязано. Станишев в случая се показа по-голям мъж, тъй като не употреби личният живот на опонента за партийни цели. А можеше, достатъчно бе да се разрови в разтрогнатия брак на Борисов. Но не го направи и му прави чест.
Преди да разгледаме премиерското битие на „мачото”, нека пак върнем лентата назад. Датата е 14 януари 2009 г., пред парламента българите протестират срещу тройната коалиция, но тя прави всичко възможно да дискредитира и провали протеста им. В крайна сметка успява, след като внедрява лумпени, които провокират полицията, а тя не набива тях, а мирните граждани. Бойко Борисов е кмет на София, враг на правителството, народен спасител и всичко, което знаем от новините. Ролята му в януарските събития е ключова, тъй като полицията вади палките след разпореждане на столичната община за отмяна на митинга.
Борисов участва тогава в култова пиеска
вече забравена днес. Главният секретар на МВР Павлин Димитров отива при него и му казва, че има анонимен сигнал за заплаха за бомба. Митингът е отменен, а Борисов се оправдава с МВР и приятелят си Павлин Димитров. Десет месеца по-късно, вече като премиер, нито разследва „сигнала за бомба”, нито защо бяха бити невинни граждани. Но по-интересното е, че още тогава се появи информация, че за същия размирен 14 януари „мачото” си е взел отпуск.
Дали наистина го е направил не се разбра. Той прекара денят там, където по принцип прекарва трудовият си делник – в телевизиите. Но заповедта за разтурване на митинга е подписана от зам.-кметът Юлия Ненкова. По-късно Борисов обяснява, той носи отговорността, Ненкова подписала, тъй като ресорът й е сигурността. Но е ясно, че славният мачизъм на гербер № 1 първоначално е бил скрит нейде сред сметките какво ще спечели или загуби от личния подпис. И то за тъй важния протест на 14 януари, който бе най-ярката проява на гражданското общество у нас последните години. Борисов трябваше да определи дали е на страната на хората, или на властта, която ги наби – и до днес не го е направил.
Генералът стана премиер, мъжете победиха. Българската политика обаче не стана по мъжка. Всъщност, мачизмът почна да изстрелва хормони с двойна употреба – едни за родна консумация, други за пред света.
На 3 септември тази година мъжествеността на Борисов имаха щастието да изпитат байчовците, които строят автомагистрала „Люлин”. Денят е слънчев, премиерът отива на отдавна подготвена проверка, камери и фотоапарати уставно са там. „И в най-лошите сънища не сте ме виждали като премиер”, кресва Борисов.
Чичовците с лопати треперят.
Журналистите се радват. „Чухте какво им казах – който се е мотал пет години, сега ще плаща по-скъпо", разяснява премиера пред камерите. И тъй като магистралата се строи от турската компания „Мапа Дженгиз”, Борисов казва, че е заплашил колегата си Ердоган да не пуска повече турски фирми у нас. Дали е казал, или не, ако да, какво точно, не се разбра, но журналистите правилно схванаха и разпространиха, че големият мъж Борисов е размахал пръст на Ердоган.
Месец по-късно Ердоган дойде в България. Той не е байчо, не носи лопата. Затова и не изпита мъжествеността на Борисов, която се стовари върху беззащитните чичовци. Казусът с магистралата не бе обсъждан, или поне не бе обявено. Всъщност, мълча Борисов.
А Ердоган каза пред „24 часа”, че забавянето на строежа се дължи на закъснението в процедурите по отчуждаване, ненавременните плащания към изпълнителя и късното предаването на трасето за строителство. Тоест, без да бие кой знае какъв тъпан, оправда сънародниците си.
За темането, които българският премиер направи на турския, се писа доста. Само ще припомним, че Божидар Димитров също разбра колко голям мъж е приятелят му Бойко. Преди време си отвори устата за законните претенции на бежанците ни от Тракия, но получи моментална заплаха за уволнение.
Покрай Ердоган българският премиер
забавянето на строежа се дължи на закъснението в процедурите по отчуждаване, ненавременните плащания към изпълнителя и късното предаването на трасето за строителство.
нахока френския посланик Етиен дьо Понсен.
Дипломатът си бе позволил да каже, че България най-после трябва да обяви позицията си спрямо членството на Турция в ЕС. Каза и други неприятни за нашата власт неща, но Борисов се разгневи най-вече на желанието да коментира българо-турските отношения. „Аз не виждам смисъл да отговарям на френския посланик, който е казал нещо на заминаване. Ние сме суверенна държава и към посланиците се отнасяме с необходимото уважение, но многократно те в България надвишават правата си, когато се изказват. Ако нашият посланик в Париж отиде и даде по този начин на Саркози съвет какво да прави, аз мисля, че френската реакция ще бъде да го изпъдят от Франция", тросна се Борисов. И публиката, на която и без това й е втръснало да се взира в политическите детайли, се зарадва – най-после наш държавник се озъби на западняците.
Аз не виждам смисъл да отговарям на френския посланик, който е казал нещо на заминаване. Ние сме суверенна държава и към посланиците се отнасяме с необходимото уважение, но многократно те в България надвишават правата си, когато се изказват. Ако нашият посланик в Париж отиде и даде по този начин на Саркози съвет какво да прави, аз мисля, че френската реакция ще бъде да го изпъдят от Франция", тросна се Борисов. И публиката, на която и без това й е втръснало да се взира в политическите детайли, се зарадва – най-после наш държавник се озъби на западняците.Но детайлите са важни. Първо, България, чрез президентът Първанов, вече бе реагирала на изявленията на Понсен. Второ, в този момент дипломатът вероятно дори не е бил у нас, защото се стяга за мисия в Кения. Дали щеше да му го каже в очите?
Каза ли Борисов нещо на американския посланик Джеймс Уорлик?
Той се държи не като генерал-губернатор, а директно като премиер. Каза ли нещо срещу Франция, когато репатрираше нашите цигани? Да ги защити? Да ги обвини? Нищо не каза, сякаш проблем не съществува.
Подмина Понсен, когато пишеше статии из вестниците и се сърдеше на журналистите. Нападна го коленичил пред Ердоган, скрит за гърба на президента. И то за нещо, за което Понсен е прав.
В очите на мнозина подобни мурафети могат да минат за байтошовска хитрост. Но не са, защото държавна полза няма. Полза има за новинарския пълнеж на емисиите. И вероятно за изследователите на народопсихологията ни един ден. Тоя мачизъм следва да влезе в учебниците.
