ПЪРВИЯТ ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит.
Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Заповедта е издадена от тогавашния военен министър Димитър Луджев. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия...
Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войника на набор. След изминалите 13 фатални години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.
Единствената грижа, която полага военното министерство за собствеността си тук, е да плаща на няколко пазача да охраняват обекта. Те обаче така яко са замаскирали присъствието си, че и със свещ в ръка да се търсят, не могат да бъдат открити. Всеки може необезпокоявано да се разходи из руините на поделението и да се наслади на гледката, без да бъде смущаван от никакво друго човешко присъствие или да бъде изгонен от митичните охранители.
Това, което се вижда обаче, може буквално да разбие сърцето на всеки милеещ за благоденствието на родината си човек. Съзнанието ти просто отказва да приеме за реалност гледката на безвъзвратно потрошените милиони, отделяни някога за отбраната на страната ни от пълнената с труда на родителите ни хазна.
Масивните казарми, строени половин век преди изоставянето си – през 1947 г., със здрави тухли, правени на място тук, сега зеят порутени. Оцелял непокътнат е единствено надписът на един от входовете им, нравоучително наставляващ „Повече пот в учението, по-малко кръв в броя“. До тях, в някогашния басейн, днес „плуват“ на сухо къпинаци и проскубани саморасли фиданки.
Обрасла в храсталаци е и добрата стара кухня, където в огромни зидани казани се е приготвяла манджата за изгладнелите след изнурителното юркане войничета. За тях имало изградени 3 столови с обща площ от цели 3 декара. И тъй като при такава голяма навалица от хора няма как да се мине без сакътлъци, настинки и разни други болежки, насред поделението е била разположена огромна лечебница с кабинети за прегледи, манипулационни и стационар. В настоящия момент обаче и нейната сграда има нужда от сериозно лечение и грандиозна строително-ортопедична намеса.
Покрай строгите учения обаче, намирало се е време и за развлечения. За целта на живописния скат зад плаца, сред дъхава борова горичка е издигната сцената на летен театър и амфитеатрално разположени пейки за зажаднелите за зрелища солдати – някога огласяна от концерти и театрални постановки. От нея почти нищо не е останало, но на няколко крачки встрани е оцелял паметен агитационен обелиск с патриотичния надпис: „Мила родино, ти си земен рай“.
Странно е как при тази разруха, най-дълговечни и най-непоклатими се оказват именно тези емблематични знаци на социалистическата пропаганда. Още не са избелели напълно цветовете и на фреските, посветени на историческия ХІІ конгрес на БКП и на „1300 години България“. А сред руините на трибуната, откъдето командването строго е наблюдавало как „чепикът набива крак“ в тържествен марш, почти непокътнат е останал барелефът на стария ни социалистически герб. Но не и двете зенитни картечници, които наперено са вирили дула от двете й страни и от които днес помен няма.
Как да не те хване яд, че този огромен сграден фонд, разположен в живописна местност, недалеч от Странджанското оборище – Петрова нива, толкова години е оставен да се руши, вместо собственикът му – Министерството на отбраната, да намери начин да го стопанисва. Пък като не може, мъжки да си признае безсилието и вземе, че го даде на други, които да го използват и да се грижат за него. Защо в това красиво място, с кристално чист и благодатен планински въздух, тези сгради не бяха превърнати в санаториум или старчески дом, да речем. Като се използва готовата инфраструктура с кухни, столови, спални помещения, поликлиника, база за развлечения...
Само че влакът към реализирането на подобни блянове вече отдавна е заминал към небитието. Сега е възможно само останките от бившия полк да последват участта на едно друго, чувствително по-малко поделение в същото село, което в началото на века бе дадено на малкотърновската община, и в което в момента се изгражда... животновъдна ферма.
От пресцентъра на Министерството на отбраната разбрахме, че „Освободеният войскови район в землището на с. Звездец, община Малко Търново, е предвиден за предоставяне на общината, съгласно разработената в МО визия за освободените войскови имоти“. Ами да бяха се сетили да направят това по-рано. На този етап на малкотърновската община не й остава нищо друго, освен да си блъска главата какво да прави с тези руини, защото те наистина вече за нищо друго не стават, освен за събаряне. На това му се казва „Мечешка услуга“.
На общината в Малко Търново 10 години след бастисването на поделението бяха предоставени и 82 апартамента в жилищните блокове, построени за нуждите на офицерските семейства. Сигурно всеки, пътувал към Турция по този път, се е дивил на окаяното им състояние. Но едва ли подозира какво ще завари вътре в някогашните апартаменти на военните, в които още няма заселени цигани. Истински апокалипсис! И кончета, които се разхождат пред входа като в прерия...
„Ами вижте какво представлява днес сградата на ДНА в центъра на селото – отваря ни очите Костадин Статев, местен жител, работил някога в същото поделение, който не крие болката си от тоталната разруха на цветущите преди време военни имоти. – Когато се строеше, участие взе и кметството на Звездец. Имаше огромна дискотека за младежите. Просторният салон се огласяше от неспирните културни мероприятия, концерти, забави... А сега няма къде едно селско събрание да си направим“.
Въпреки че отвън постройката изглежда читава, отвътре за стария й разкош безмълвно свидетелства само скритата под мръсотията мраморна венецианска мозайка във фоайето и почернелият дъбов паркет в затрупаните с боклуци помещения. А и на този обект има зачислен охранител, за който военното министерство продължава щедро да плаща. Пита се в задачата: за какво и на кого обаче, след като там не се мярка жив човек и никой не е виждал въпросния енигматичен бодигард наяве?!
Иначе Министерството на отбраната чинно е провело процедура по Закона за обществените поръчки и това основание е сключило договор за охрана на имота с охранителното дружество „Д. М. секюрити груп“ ООД, влязъл в сила на 1 октомври т. г., съгласно който въпросната фирма би трябвало да „организира и осъществява със свои 6 служители и технически средства невъоръжена охрана на казармения район в Звездец“. Очевидно никой не си прави труда да провери как на място се осъществява това и за какво се дават парите по този контракт.
В същото време тези дни стана ясно, че от МО се домогват да си осигурят най-големия бюджетен пай в държавата, завишавайки миналогодишните си разчети с цели 100 милиона лева, които щели били да отидат за – представете си – ремонти и строителство. Да се чуди човек как е възможна подобна безпрецедентна наглост! След като са затрили с безхаберието и смайващата си безстопанственост и безотговорност имоти за повече от стотици милиони само в Звездец (а то е едно от десетките поделения с подобна съдба), с какви очи от военното министерство, начело с оглавяващият го запасняк, си правят устата да налапат най-големия залък от държавната баница, за да се заемат с нови градежи. За все по-оредяващата ни армия ли, за все по-разрастващата се бюрокрация ли – иди, че разбери. Но най-вероятно на някой по-апетитен терен, на някое по-централно място, а не там – в затънтените странджански дебри, при все по-избеляващия спомен за полка край границата.
