Името на бургаския писател Петко Георгиев Чорбаджиев, по-известен като Петко Росен, е малко познато на съвременниците. Въпреки че е почти забравен, неговото творческо присъствие в националното литературно пространство е твърде значимо. Защото Петко Росен не е само писател, но и голям общественик, демократ и славянофил, човек с твърд и искрен характер, неподвластен на политическата конюктура.
„Във всички области, в които човешкият дух твори, се срещат люде, които не обичат да се подчиняват на закони и правила“ – отбелязва в предговора към книгата му „В поле широко“ Никола Балабанов. Самият Петко Росен учи в Сливенската гимназия заедно с Пейо Яворов, Минко Неволин и Елин Пелин. По-късно следва право в София, Париж и Женева, но прекъсва учението, за да вземе участие в Преображенското въстание през 1903 г. Фамилният му дом в Бургас става известен като „Хана на хъшовете“ и се превръща в оживено сборище на бунтовниците и комитите, подготвили странджанското въстание.
Първите си творчески опити прави в София през 1904 г., където дружи с Антон Страшимиров, Т. Г. Влайков и д-р Кръстев. В периода 1918-1919 г. е окръжен управител на Бургас, а през 1931 г. е избран за народен представител от демократическата партия. „Нямах си друга главоболка – пише по този повод депутатът Росен, та станах народен представител. Ха сега върви и изслушвай болките на народа, търси им лек“.
И през 40-те години на миналия век той не престава да се вълнува и безспокои за съдбата на България. Открито се обявява против войната и срещу окупацията на родината си от Хитлер. Хвърля всичките си сили, за да не бъдат депортирани бургаските евреи в лагерите на смъртта. Заплаща за това с интернирането си за половин година в Панагюрище. Самотен и разочарован Петко Росен напуска този свят на 30 април 1944 г. След себе си оставя в литературно наследство книгите „От Дунав до Бяло море“, „Между народа. Видено и чуто“, „В поле широко“ и „През гори зелени“. Повестите и разказите му са изпъстрени със сполучливи инвенции от любимите му странджански песни. Заради бликащата от творбите му лирика, спокойно може да се определи като един невероятен поет в прозата.
