На приключилия наскоро пореден конгрес на партията-столетница Кадиев и Станишев се припознаха, че са от едно семейство. „Изборът за кмет на София догодина е цивилизационен, за бъдещето на страната, а не между Йорданка Фандъкова и Георги Кадиев. За да бъдат спечелени изборите, е задължително БСП да се консолидира. Имам амбицията този път в София, на тези избори, да гледаме в една посока.Предполагам, че някои от вас не ме харесват. И аз не
харесвам някои от вас. Но ние сме в едно семейство. В едно семейство някой може да е алкохолик, друг неграмотен, трети – безработен. Вие за мен сте моето политическо семейство и аз искам да съм вашето политическо семейство. Очаквам от вас пълна подкрепа по време на предизборната кампания за кмет на София”.
Тъй рече от високата конгресна трибуна бунтарят Георги Кадиев и всички разбраха, че няма да каже кои са алкохолиците и кои неграмотните в ръководството на БСП, защото не иска да е безработен неин член, а да танцува поне още една предизборна кампания под светлината на прожекторите. Другарят Сергей Станишев даде да се разбере, че приема разкаянието и ето какво отговори от същата висока трибуна: „Показахме се като семейство. Вярно е, че сме семейство, което може да не е перфектно, но сме семейство, което се състои от мислещи хора, от хора, които са отговорни и пред партията и пред нашето общество”. И призова отговорните хора от БСП да слухтят и да пращат дори и слухове в бъдещия Щаб за безобразията на ГЕРБ, за да може противникът да се омаскари и орезили… не че не го прави вече втора година.
Остарелият младеж и набеденият опозиционер
Изказванията на конгреса на Столетницата хитро бяха позиционирани във времето веднага след обедната почивка, когато половината от столовете в залата останаха празни. Делегатите кротко придремваха, когато думата взе неостаряващият вече 20 години млад бунтар, най-талантливият ученик на Стратега Лилов, депутатът в пет парламента Янаки Стоилов. „Бизнесът почти изцяло е обсебил политиката, не без участието на БСП – каза той – ГЕРБ застрашава демокрацията и социалните права в България, а в сегашното си състояние БСП не може да ги защити. След като пропуснахме най-подходящото време за отчет и избори след миналите парламентарни избори, сега изпускаме и последния влак”.ГЕРБ застрашава демокрацията и социалните права в България, а в сегашното си състояние БСП не може да ги защити. След като пропуснахме най-подходящото време за отчет и избори след миналите парламентарни избори, сега изпускаме и последния влак”. Червенокосата фурия Илияна Йотова му репликира и го размаза като попадия – молец: „Да, другарю Стоилов, и ние така смятахме. Но вие, ставайки член на Изпълнителното бюро, замълчахте. Нали сте в ръководството на нашата партия? Защо там не налагате тази нова политика, за която говорите?”
Този атрактивен, но иначе ялов диалог провокира пловдивският олигарх Георги Гергов, набеден за опозиционер, заради нескритите си амбиции да си върне с печалба инвестираното в партията: „Не виждам и не чувам, това, което бих желал да чуя като човек, който обича реалностите. Залата е почти празна. Медиите ги няма. Поне да си кажем, за какво става въпрос, да си кажем болежките. С клишета, с лозунги, с хора, които дълги години са в ръководството на партията, с нейния заучен метод, ние победи трудно ще постигнем. Недейте на гърба на партията да си правите собствен пиар. Тези, които си правеха пиар минаха и заминаха, но употребиха партията”.
Тези думи, както и всичко останало не чу Румен Овчаров – несменяемият шеф на софийската организация на БСП и вече повече от година – открит враг на Станишев. Овчаров бе пренебрегнал висшия форум на любимата партия за да присъства в Лондон на дипломирането на сина си. „Дългият инкасатор” не липсваше на никого. Най-малкото на Станишев, който надали е забравил казаното от Овчаров преди година: „Кой беше Сергей Станишев преди 8 години? Нали Георги Първанов го извади като зайче от ръкава си и го назначи за председател на партията. И изведнъж стана незаменим...
Защо Лондон е по-добър от АОНСУ
За сведение на незнаещите – освен в Москва, Станишев е учил и в Лондон. Определено може да се каже, че е прихванал достатъчно от политическите умения, прилагани на Острова. В годините, откакто е начело на Столетницата, той показа висш пилотаж в апаратните игри; справи се с десетки интриги; с явните и тайни предателства на близки и не така близки другари по партия; успя да изкара пълен мандат като министър-председател и да остане начело на партията след разгромна и позорна изборна загуба. Ето как Станишев обобщи отношенията между партията му и евентуална бъдеща формация около президента Георги Първанов в отчетния си доклад пред 47-ия конгрес на левицата: „Без БСП не е възможно да се направи нищо вляво. Но БСП не може да бъде нечий електорален резервоар – нито да играе по нечия свирка, нито да бъде украшение за нещо, което ще устрои група от хора, които припълзяват към авторитета на президента и не си намират място в политиката".
И още един мъдър ход на родения в Херсон българин – Станишев се съгласи в БСП да се проведат вътрешни избори кой да е кандидат-президента на Столетницата. Присъстващите на конгреса и сочени за потенциални кандидати Стефан Данаилов и Ивайло Калфин не реагираха, поне публично. Но и двамата знаят, че Станишев си измива ръцете: ако кандидатът на левицата загуби – вината ще е на посочилите го редови социалисти; ако спечели – лидерът ще дели лаврите с шампиона.
Апропо – Морето на спокойствието се намира на Луната. Оттам вероятно са паднали и онези, които смятат, че Станишев изпуска контрола в семейството на Столетницата.
***
До др. Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“
Скъпа Танечка,
Пиша ти това писмо в една от почивките на поредните заседания на 47-ия конгрес на БСП, като спазвам всички права на конспирацията – дегизирана съм с мини пола и макси слънчеви очила. По нищо не се различавам от хилядите посетители на изложението „Стройко” в НДК, което е превзело нашата конгресна обител от площада до площадките пред всички входове за зала 1. Не знам дали знаеш, но аз съм върла твоя почитателка, вярна фенка на градивната ти критика срещу ретроградното в Партията и пламенна застъпничка на тезата, че тишината в спалнята ражда нови и печеливши идеи.
Пиша ти уплашена, стъписана и сломена! Къде си, мила Танечка? Къде са другарите от нашето движение?? Къде са радетелите за промяна??? Никакви ви няма! А уж щяхме да бъдем многобройни като бюлетините за ГЕРБ на последните избори… Вярно е, че един другар в началото на конгреса предложи да се проведат пълен цикъл отчети и избори, та белким свалим омръзналия на всички Стани-Шеф, но само 28 от делегатите го подкрепиха. Нима на всички останали им харесва да бъдем клани-клани-недоклани, бити-недонабити, безлични като умити мишки? Дори Краси Премянов, който до вчера си дереше гърлото, че иска избори, за да гътне Сергей, никакъв го няма. А помниш ли – беше време, когато казвахме, че на изток България граничи с владенията на Премянов?!
Танечка, на конгреса видях жив-живеничък Ленин (нищо, че малко приличаше на актьора Краси Рядков); видях Румен Петков (нищо, че в ранния следобед се запи в «Скай плаза»); видях дори Велислава Дърева (нищо, че не припари до трибуната); видях Янчо Таков (нищо, че оприличи БСП на стара бракма, от която не става ферари) – само тебе те нямаше.
Нима революцията се отлага? На мене можеш да се довериш – аз вярвах в теб, дори когато беше юрисконсулт на «Мултигруп»… Или – о, страх ме е да го кажа – Бойко е наш човек и ще свърши работата вместо Движението ни?
