Миналата седмица беше публикуван доклад на Европарламента по повод 17 октомври, обявен за международен ден за изкореняване на бедността. В доклада се посочва, че България е най-бедната от държавите-членки на Европейския съюз, като 51% от нейното население изпитва материални затруднения.
Това по европейските стандарти означава, че всеки втори българин, когото срещаме на улицата, живее, твори и спи през зимните месеци в една стая със семейството
си, за да пести пари за отопление. Въпросният „изпитващ материални затруднения” българин не си спомня вече кога за последен път е бил на почивка, яде кебапчета със силен соев привкус, а театралните афиши за него просто качествена амбалажна хартия. И всичко това на фона на онези над 13 милиарда лева, които щедра Европа предостави на страната ни при влизането в ЕС на 1 януари 2007 г.
Какво се случи у нас през изминалите 4 години? Защо продължава агонията на един горд и трудолюбив народ като българският. Какво ни липсва, че да сме като другите в обединена Европа. Иначе това време се оказа напълно достатъчно на други страни от бившия Източен блок като Полша, Естония, Литва, Словакия, за да си стъпят на краката и с бързи темпове да започнат да инвестират парите в производствата си, в инфраструктура и селското стопанство. И най-вече в хората си – предлагайки им възможност за реализация и просперитет.
Кой лъже за усвоените европейски фондове?
По телевизия и радио, по вестници и листовки представители на правителството на ГЕРБ ни заливат с бодряшка информация как в пъти се е подобрило усвояването на парите от фондовете. А почти нищо не се вижда с просто око. Също като десетките милиарди външни инвестиции от времето на Царя, Доган и Станишев, които се оказаха май едно гениално пране на пари чрез прословутите фондове, довели света до глобална финансова криза.
Какво е истинското положение с европейските фондове у нас? Отговорът е „повече от трагично”.
Използването на средствата по 7-те оперативни програми, които идват от т. нар. кохезионни фондове с цел да се помогне на по-бедните да достигнат в определена степен стандартите в „стара” Европа, е повече от символично. Катастрофални са и данните от усвояването на средствата по „Програмата за развитие на селските райони. Оказва се, че за 4 години България е получила реално 8,13 % от парите по оперативните програми и й предстои през следващите 3 години да усвои останалите 91,87 %. Средно това прави по 3,6 милиарда лева на година.
Има ли все пак светлина в тунела?
Сега е моментът да се върнем обратно на датата 17 октомври т. г., която трябваше да припомни на всички по света за бедността. Редно е да се запитаме: как е възможно, след като в Европа са ни отредили едни пари – при това милиарди, да ни четат по доклади като най-мизерната нация в ЕС и ние кротко да седим и да чакаме някой да ни вкара тези милиарди в дома, във фермата, в производството. Да ни ремонтира читалището, да обнови стадиона или да дофинансира планирания общински хоспис за възрастни хора.
Къде ни е парламентът, който да гласува съответните закони. Къде ни е Министерският съвет, който да излезе с подходящи постановления, улесняващи усвояването на средствата. Къде ни е „социалният” президент, който иначе умее да залага подслушвателни средства, прави се на учуден от незаконното строителство на неговите приятели и спонсори и пита за всичко друго, но не и за катастрофата с еврофондовете.
Отговорът на много от горните въпроси е в самите нас, защото спасението на давещия се е негово лично дело. За професионално занимаващите се с европейски програми веднага става ясно, че иде реч за подхода „ЛИДЕР”. Този подход е създаден в рамките на ЕС в 80-те години на миналия век, за да стартира на първо място структури на гражданското общество в селските райони и по този начин се осигури собственото спасение на всеки един човек. Подходът „ЛИДЕР” за създаване на Местни инициативни групи или съкратено МИГ, цели насочването на парични ресурси директно към лични, обществени и частно-обществени структури в малките общини и населени места.
За целта има добре работещи процедури за лицензиране на съответната МИГ и натоварването й със задължението и компетентността да разпределя ресурс в размер на 4 до 5 милиона лева на съответната територия. Необходимо условие за „раздаване” на парите е да се представят добре подготвени проекти. Разглеждането и одобрението им става на местно ниво – от управителния съвет на МИГ. След това се иска окончателно потвърждение от Управляващия орган на ПРСР – Държавен фонд земеделие и неговата Разплащателна агенция.
Данните досега показват, че изплатените средства по Ос 4, която обхваща и подхода „ЛИДЕР” са в рамките на жалките 0,22%. Министър Томислав Дончев, отговорник по еврофондовете, веднага би реагирал, че това не малко, а цели 22 пъти повече от усвоените от тройната коалиция пари (0,00 %). Истината е, че както и по останалите отделни оперативни програми, цари невъобразим хаос и липса на компетентност. Въпреки факта, че програма ”Административен капацитет” е рекордьор по усвояемост, 22,88 % от средствата по нея са изядени, изпити по безброй съвещания и семинари, а резултатът на практика е плачевен.
Мисията на всеки един от нас е да не оставяме на мира органите, от които зависи усвояването на евросредствата – на местно, общинско и централно ниво. Те трябва неспирно да бъдат разобличавани, ако бездействат или умишлено протакат процедурите. Защото в една силно централизирана държава като България, един единствен чиновник с много власт може да стопира стотици милиони и даже милиарди лева и те да не отидат по предназначението си.
Случаят с Калина Илиева – изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие“ е показателен. В ръцете на една млада жена, без всякакво понятие от земеделие, се дадоха за управление над 5 милиарда лева. Като че ли трагикомичната ѝ бременност сложи временно край на една агония в тази институция. Да се надяваме сега, че новото ръководство най-сетне ще даде ход на дейностите по подхода „ЛИДЕР”, а десетките папки с молби за лиценз на МИГ-ове, внесени в края на август, най-сетне ще бъдат извадени и разгледани. За да се даде шанс за всеки втори българин да излезе от графата „изпитващ материални затруднения”.
