Преди 132 години – на 25 октомври 1878 г., в Сливен се основава първото червенокръстко дружество в България. Негов председател става представителят на българската православна черква и първи кмет на града на стоте войводи – митрополит Серафим. Уставът му е утвърден от княз Дондуков-Корсаков, който по това време е главен губернатор на Източна Румелия. Наред с него из цялата страна, разделена тогава на Княжество България и Източна Румелия, се създават подобни
организации. В София например се създава Софийско областно дружество за подпомагане на болни и ранени, чийто председател отново става един духовен водач – софийският митрополит Милетий. В него се включват и работят и работят редица видни граждани на София начело с губернатора на областта В. П. Алабин.
Така още преди настъпването на дългоочакваното Съединение на двете български области, нашият народ успява да изгради две от основните структури на една държава като армията си, която да го защитава, и хуманитарната структура, която да помага на болните и ранените й граждани. Тук ще отворим скоба, за да отбележим един малко известен факт от нашата история, а именно, че единствената по-стара структура от Българския червен кръст е Българската академия на науките. Тя е изградена цели 9 години по-рано, но... в чужбина.
Така или иначе много скоро след Съединението се стига до учредяването на Национална червенокръстка организация, което става на 20 септември 1885 г. Тя пък бива утвърдена с указ на първия български княз – Александър Батемберг, който поема новосъздадения БЧК под свое покровителство. Един месец след това с писмо от 20 октомври с. г. Международния комитет на Червения кръст в Женева признава нашата структура. Но не само Батемберг спазва традицията подобни организации да бъдат под опеката на коронованите особи. Важна роля в неговия живот играят втората съпруга на цар Фердинанд царица Елеонора, както и съпругата на цар Борис ІІІ – царица Йоанна Савойска. Самият цар Борис ІІІ е върховен патрон на Българския червен кръст от 1918 до 1943 г. Авторитетът на организацията личи и по това, че всичките й 15 нейни председатели досега са били видни фигури в обществения живот на страната ни. Нека да видим кои са били те.
Първи ръководител на националната червенокръстка структура става известният български духовник, политик и писател митрополит Климент Търновски. И ако така представен неговото име не ви говори нищо, ще припомним светското му име – Васил Друмев. Да, същият този автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението той е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България. Малко се знае, че роденият в Шумен виден възрожденец е ученик на Сава Доброплодни и Сава Филаретов и взима участие в главната роля на първото театрално представление в историята на България – побългарената от Доброплодни комедия „Михал Мишкоед”. Интересен е и друг факт от неговата богата биография. През 1858 г. той получава стипендия и заминава да учи в Одеската семинария. Там се запознава с надзирателя на пансиона – самият Георги Сава Раковски, който заразява учениците си със своите патриотични идеи.
След него председателския пост на Червения кръст поема един друг, доста по-неизвестен днес българин – д-р Пантелей Минчович. Той произхожда от стар род от Жеравна. По време на Кримската война неговия баща, известен като Димитраки бей, се изселва заедно с двамата си братя в Тулча, като до Освобождението и тримата са едни от ръководителите на политическите и културните прояви на българите в Северна Добруджа. Самият Пантелей Минчович е роден в Търново и следва медицина в Атина и Париж, но в крайна сметка се дипломира във Военномедицинското училище в Цариград. Цели 20 години той е военен лекар в турската флота, като стига до чин полковник. През 70-те години на ХІХ век става лекар в Тулча. Пословичен е големият интерес, който докторът проявява към българското народно творчество. Така например през 1869 г. той обявява награда от 5 турски лири във вестник „Право” за събиране на народни песни. През Руско-турската война вече е на разположение на русксото командване, а след Освобождението се премества във Варна. Временното руско управление е приключило и руските власти са предали управлението на страната в ръцете на новосформираната българска администрация, като във Варна Баумгартен предава губернаторския си пост на Драган Цанков. Само два месеца по-късно той е заменен от д-р Минчович. По-късно губернаторът на Варненска губерния става един от основателите на Консервативната партия и на Висшия медицински съвет. Неговата дъщеря Султана се жени за генерал Рачо Петров.
В ръцете на следващия председател на БЧК – д-р Панайот Жечев, който е и директор на Народното здраве, издъхва непримиримият патриот и родолюбец Захарий Стоянов.
Един от основателите на червенокръстката организация – Георги Сарафов, по-късно става и неин председател. Освен на лекарската професия, той е отдаден и на политиката, като за известно време през 1908 г. е и кмет на София.
Председател на БЧК е и водачът на Народната партия Иван Евстратиев Гешов. Той е бил депутат в 11 обикновени и две Велики народни събрания, министър-председател в 32-то ни правителство, а също и председател на Българската академия на науките. Когато е 16-годишен семейството му се премества в Манчестър, където баща му открива клон на фамилната търговско-финансова къща. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и университета Виктория, където макар и чужденец, печели общобританския конкурс по английски правопис и е удостоен с честта на пие чай с кралицата. По време на Априлското въстание той се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. Той е натоварен със задачата да предоставя на чуждите анкетьори сведения за зверствата при потушаването на въстанието. За някои от публикациите си в английския вестник „Таймс” по този повод той е арестуван и осъден на смърт. Разминава се с бесилото единствено благодарение на намесата на британското посолство и лично на външния министър на Англия лорд Едуард Хенри Дерби, като смъртната му присъда е заменена със заточение в Мала Азия.
Друг многократен депутат, премиер на България, председател на парламента и дългогодишен лидер на Прогресивнолибералната партия – Стоян Данев, също председателства известно време Българския червен кръст. Преди това, по време на Сръбско-турската война, той е бил доброволец в четата на Филип Тотьо. Завършилият право н Хайделберг и политически науки в Париж Данев, докато е председател на Народното събрание изпълнява някои дипломатически мисии. Така например той делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 г. и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор на следващата 1913 г.
Председател на БЧК е и един блестящ български учен, оставил трайна следа в медицинската ни наука – д-р Димитър Ораховац. Като стипендиант на Рокфелеровата фондация той открива резервоарната функция на далака. През 1949 г. проф. Д. Ораховац става първият академик по физиология в БАН, а две години преди това основава Института по невробиология. Покрай преподаването си в Медицинска академия, на която той е и неин дългогодишен ректор, акад. Ораховец е известен и като спортен деятел – през 1934 г. той е председател на футболен клуб „Левски”.
Всички страници на вестника няма да ни стигнат да представим всичките 15 червенокръстки председатели, но няма как да пропуснем да кажем няколко думи и за проф. Стоян Саев, известен и като доайена на анестезиолозите у нас и създател на специалността „анестезиология” в България. Малко известно е, че той носи името на знаменития си дядо Стоян Михайловски, който осиновява невръстния му баща, успял да се спаси от кланетата след разгрома на Илинденското въстание. Отгледан от писателят-баснописец баща му Константин завършва право и става зам. директор на Застрахователното дружество „България”, а после и юристконсулт на ДЗИ. Другият му дядо – д-р Никола Иванов, е първият българин, сдобил се със специалност „Хирургия”, който поставя основите на варненската хирургия.
Докато е председател на Червения кръст проф. Саев става един от основателите на водното спасяване в България. Той е и съветник на Световната здравна организация по изграждане на анестезиологията в регионалните й бюра в Индия, Монголия, КНДР и Виетнам. Избран е за академик към Европейската академия по анестезиология, за член на Английския кралски колеж по анестезиология и за пожизнен член на Международната федерация по водно спасяване.
С такива личности може да се гордее всяка една обществена организация. И може би е крайно време и другите държавни структури да се поучат от хуманитарното дружество, че за да върви работата, трябва наистина тя да се ръководи от големи хора – големи със знанията си, със способностите си и най-вече с патриотизма си.
