Най-после истината излезе наяве. С 20 години закъснение узнахме, че от съветска република сме се трансформирали в американски щат. В който американският посланик Джеймс Уорлик се държи като щатски губернатор и нарежда на Върховния административен съд на щата Bulgaria каква присъда да издаде по делото „Ахмед Доган”.
Преди три седмици посланик Уорлик посети офиса на ДПС и заяви:”Лидерът на ДПС е важна фигура в страната, заслужаваща справедлив процес”.
Дипломатическото послание към ВАС бе едно:Внимавайте как ще се произнесете, защото аз държа на Доган!
Отчитайки евроатлантическата ни ориентация и новите геополитически реалности, на 18 октомври българските съдии взеха правилното решение. Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли искането за установяване на конфликт на интереси на народния представител Ахмед Доган, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание. Решението бе подписано с особено мнение от съдията-докладчик Марина Михайлова. Съдът осъди Народното събрание да заплати на Доган разноските по делото в размер на 150 лева. Единствената утеха за парламентарната комисия е, че решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в двуседмичен срок.
От решението на ВАС разбрахме, че Джеймс Уорлик диктува решенията не само на правителството, но и на съдебната система. Само 48 часа след триумфа на Доган във ВАС, Уорлик отново демонстрира губернаторските си амбиции. В интервюта за БНР и Радио „К-2” посланикът дръпна пламенна защита на обвинения в корупция вътрешен министър Цветан Цветанов. И така недипломатично сведе до знанието на Националната агенция по приходите следното предупреждение: Пощадете Цветанов! Не се ровете много-много в десетките му апартаменти, министърът е важен за нас!
Но и това не бе достатъчно за посланика-губернатор. В протяжните радиоинтервюта дипломатът препоръча да не бързаме със строежа на АЕЦ „Белене”, защото проектът бил суперскъп за нашите възможности и не осигурявал енергийната ни независимост от Русия.
Тъкмо бях готов да приема аргументите на Уорлик, когато дойде разтърсващата му бизнесоферта: Вместо да се охарчвате за АЕЦ „Белене”, по-добре е да построите Седми и Осми реактор в действащата АЕЦ „Козлодуй”! Разбира се, с участието на американски компании, предлагащи най-добрите условия. Между другото Уорлик ни препоръча и американския гигант „Шеврон”, и прословутия рисков експеримент за добиване на шистов газ, и вятърните си централи. Но това бе дребен елемент от колониалния пейзаж, в който чужд дипломат си позволява нещо недопустимо: Публично да диктува на държавата, в която е акредитиран, кои икономически проекти са добри и кои са лоши за нейните поданици.
Проследим ли хронологията на дипломатическата активност на Джеймс Уорлик, ще установим, че няма седмица, в която той да не присъства в политическия живот. Когато парламентът е във ваканция, или медийният ни премиер е в чужбина, Уорлик запълва вакуума със своя инициатива. Понякога посланикът действа конспиративно, но затова пък ефективно. Така той откри пред щатското посолство в София паметник на загиналите през Втората световна война американски летци. Същите янки, които през 1943 г. бомбардират София и убиват над три хиляди мирни граждани. И за да е пълно унижението на българската армия, Уорлик пречупи военните ветерани, които одобриха паметника на американските летци, дори присъстваха на церемонията при неговото освещаване.
Поставянето на унизителния за българите паметник в опустошената от американските самолети-крепости София е равносилно на издигането на подобен монумент в сринатия през февруари 1945 г. германски град Дрезден. Няма немски политик, който би поставил в центъра на Дрезден мемориал на свалените над града американско-британски екипажи. В София стана точно обратното – столичният градоначалник и главният архитект светкавично благословиха идеята на Уорлик и цялото кметство се изсипа при откриването на паметника и последвалото пищно барбекю в резиденцията.
Когато трябва да наложи официалната линия на Белия дом, за посланик Уорлик няма червена линия, която не може да се пресича. На 26 октомври Военният клуб приюти симпозиума за бъдещата роля на ЕС и НАТО в Афганистан. В присъствието на военния министър Аню Ангелов и шефа на Атлантическия клуб Соломон Паси, Уорлик постави въпроса за изпращане на нова порция пушечно месо в Афганистан.
“Достатъчно ли е присъствието на 580 български войници в Афганистан? Би ли могла България да направи повече? Несъмнено би могла”, заяви Уорлик и веднага чу горещи аплодисменти в залата.
Ето как прозвуча искането на губернатора: “Истинският въпрос, който трябва да си зададе правителството, е дали е от голям интерес за България да направи повече. Не е лесно да се изпращат млади мъже и жени на места, където ги грози опасност. Но вярвам, че вашият министър-председател и неговите съветници ще вземат правилното решение за България”.
Кулминацията на дипломатическата арогантност обаче надмина и най-смелите ни очаквания. Говорейки за пълзящия на Запад талибански терор, Уорлик предупреди, че досега не е имало терористични атаки на “Ал Кайда” срещу България, но това не означава че няма такава опасност.
От посланическата пледоария чухме две фундаментални истини за българския прнос към новия световен ред: Като съветска република трябваше да дисциплинираме непокорните унгарци, чехи и поляци, а като американски щат ще цивилизоваме иракчаните и афганистанците. И най-важното – цивилизаторската ни мисия зад граница има своите неизбежни рискове, един от които е бомбаджиите на „Ал Кайда” да посетят България.
Посланичката ни в САЩ Елена Поптодорова изрече с лигав комсомолски патос, че с военния си контингент в Афганистан българите за първи път са братя по оръжие с НАТО и САЩ. Докато Соломон Паси бе по-стегнат и прагматичен по американски: “Понякога военните са най-добрите дипломати”...
Дотук не изрекох нито една критична дума към премиера Бойко Борисов. Сторих това напълно съзнателно, воден от елементарно благоприличие и уважение към чистотата на българския език. Което не ми позволява да използвам точните думи за премиерското унижение пред чужд посланик. Но едва ли ще сгреша, ако изискано кажа, че Борисов е васал за еднократна употреба. Самият той гордо призна след срещата си с шефа на Евпропол: „ За мен най-важни са оценките на чуждите партньорски служби и евроатлантическите ни партньори”.
Все пак, нека сме признателни на Джеймс Уорлик за едно: Благодарение на губернаторството му умря илюзията, че ГЕРБ ще оправи България, а Борисов ще ни направи благоденстващи европейци. Засега оправени са само Цветан и Цветелина, с многобройните им апартаменти, приватизирани курорти и частни банки с държавни пари. Останалите седем милиона ще почакат до 2030 г., когато българският стандарт ще се изравни с европейския, както ни обеща финансовият бос Симеон Дянков.
Блажени са вярващите!
