Малко на шега ще започна с това, че винаги ми е правило впечатление, че основните арийски белези за чистата германска раса, които хитлеристите изреждаха бяха: нордически тип, светлокоси, сметлооки... и разбира се, напълно съвпадаха с основните белези на руснаците. Тогава, по време на Втората световна война, някой с пълно право би изкоментирал – сбиха се арийците! Шейсет години по-късно, нещата са се извъртели на 180 градуса и в съвсем обозримото бъдеще на нашата
цивилизация вече ясно се вижда смяната на караула – започва да се изправя колос, какъвто светът не помни и пред който залязващата американска империя скоро ще козирува...
Тия дни Джордж Фрийдман, шеф на частната разузнавателна агенция Стратфор, базирана в Остин, Тексас, чийто аналитичен капацитет особено много ценя, публикува статия, в която отчаянието от мрачното бъдеще на Америка дори не е прикрито. Нещо повече, развивайки глобалната си геополитическа хипотеза, Джордж, който не държи обезателно да посещава на място страни, за които пише, този път е тръгнал да овършее Балтийско-черноморската дъга – „санитарен кордон”, известен като Интермарум, в това число Полша и Румъния.
Какво накара Фрийдман да напише може би една от най-острите си критики срещу политиката на Вашингтон, че и да се грабне да прекоси половината планета, за да провери на място катастрофичната си хипотеза? Като здравомислещ човек, разполагащ с огромна база данни от същинска информация, занимаващ се с задълбочени анализи, а не с манипулация и проимперска пропаганда, остинският аналитик не е заслепен от собственото си красноречие, подобно на вашингтонските политици. Няма съмнение, че за него възможността от сгромолясването на империята САЩ е съвършено реална. Това разбира се, не е новина за онези, които следят геополитическата ми страница във в. Десант, но за да не съм голословен, ще цитирам самия Фрийдман: „Най-големият ужас за американците не трябва да е Китай или АлКайда. А амалгамизацията на технологиите от европейския полуостров с природните ресурси на Русия. Това ще породи сила, която е в състояние да заплаши американското превъзходство. Това е, което се случи през ХХ век. Германо-руският съюз, колкото и на ранен и неафиширан етап да е, трябва да развълнува Съединените щати”.
Впрочем, нека оставим Джордж Фрийдман при напълно основателните му страхове и неприязън към Европа, превърнала се набързо в статията му в „европейски полуостров” (вероятно на суперконтинента Евразия) и да видим за какво точно става дума.
Открай време отношенията между Германия и Русия са сменяли редовно полюсите си, водейки не един и два пъти до грозни и трагични събития в общата им история. Не върхът, а най-огромното падение в този смисъл беше сблъсъкът им през Втората световна война. Но като споменах за обща история, дори и най-повърхностен поглед би показал на всеки наблюдател, че развитието на двете европейски суперсили в голяма степен е било паралелно и много сходно, дори когато са били в антагонистична опозиция. Същият преглед би показал, че взаимната подкрепа, която са си оказвали през столетията, е била много съществена и стратегически определяща. Ако за миг си позволим романтичен прочит на историята, не можем да не отбележим невероятното привличане между двете нации-държави, макар че през целия двайсети век да не са били никога в една коалиция, а винаги във вражески позиции. Времето след падането на Берлинската стена обаче е дълбоко белязано с изключителна геополитическа и стратегическа близост, от която, който може да гледа е видял израстването на новата яка стоманена ос Берлин-Москва. Да ви припомня напосоки някои от събитията, тенденциите и фактите от последните години:
Германия и Русия имат интензивен обмен на политическа, икономическа и културна основа. Русия гледа на Германия като на своя основен европейски партньор, като самата тя е изключително важен търговски партньор на Германия;
Германия и Русия се кооперираха за изграждането на газопровода „Северен поток”, независимо от огромните критики и обструкции на другите европейци срещу Германия;
Много германци, особено източните, имат отлични познания за Русия, а немският език е твърдо на второ място по изучаване в руските училища, конкурирайки английския. През 2005 г. бе подписана германо-руската декларация за „Стратегическо партньорство в образованието, изследванията и иновациите”;
Германия има тежка индустрия с големината и капацитета, достатъчни да модернизират инфраструктурата на Русия. Тази визия е в основата на програмата за модернизация, която стартира президента Медведев. Русия на свой ред има необятни природни ресурси, които са от жизнен интерес за германската икономика;
Именно Германия бе решаващият фактор за включването на Русия в групата Г-8
Германският банков гигант „Дрезднер банк“ е тясно оплетен с най-голямата руска фирма „Газпром“;
Германия, заедно с Франция от една страна и Русия от друга, се противопостави на поканата за приемането на Украйна и Грузия в НАТО при срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Като резултат двете бивши съветски републики не получиха очакваната покана от НАТО.
Буксуването на ЕС, заедно с безобразията на еврочиновниците от ЕК, от доста време притесняват германците, но дълговата криза на Гърция, провокирала срива на еврото, послужи като повод за безпрецедентни вълнения и протести срещу ЕС в Германия. За първи път след Втората световна война германците демонстрираха напълно оправданото си самочувствие на европейска суперсила, ведно с нежеланието си да мъкнат Европа на гърба си. Емигрантският проблем изскочи като първа точка от германския дневен ред. И за първи път стана очевидно, че Германия не изпитва никакви сантименти към ЕС във вида, в който съществува. Образно казано, германците загърбиха Европа и без да се притесняват се обърнаха публично на изток.
Къде е другият голям в Европа в тази картинка? В тази ситуация Франция няма особено голям избор от полезни ходове. На Великобритания в Париж открай време е гледано като на американски агент в Европа. Другите европейски икономики са или малки, или разклатени. Основният френски ресурс и взаимодействие винаги е бил насочен към Германия. Въобще няма да коментирам жадния френски поглед към руските ресурси. При това положение, петлите очевидно са решени да загърбят мегаломанските си сантименти и да играят стриктно прагматично – удължавайки оста Москва-Берлин и до Париж, с което ще си спечелят статута на член-основател на новото хипергигантско евразийско образувание – и да станат една от главите на новата геополитическа ламя. Аз например бих допуснал, без особен риск от грешка, развитието на този актуален сценарий и към Пекин, но това е вече друга история...
Какво правят в случая американците? Според Джордж Фрийдман – нищо не правят – поне нищо смислено. Но той и мнозина трезви наблюдатели оттатък океана трескаво търсят изход от смъртоносната за империята САЩ развръзка. Според тях изходът е в интензивна подкрепа за Интермарум - Балтийско-черномоската дъга, предвождана от Полша. Отново ще цитирам Фрийдман:
„...Истината е в Интермарум – Полша, Словакия, Унгария, Румъния и може би България – който представлява алиансът на това поколение. Той ще блокира руснаците, ще ги отдели от германците и вежливо ще ограничи Турция в проникването й в югоизточна Европа... За мен, подкрепената от САЩ Полша, пазеща Северно-европейската равнина, Словакия, Унгария и Румъния, пазещи подстъпите към Карпатите, ще предотвратят това, от което Съединените щати трябва да се боят най-много – съюза между Русия и Германия плюс Западна Европа. Ключът е ... Интермарум”.
Казано е „Блажени са верующите!”, на български език – „Гладна кокошка – просо сънува”. Това, че интермарумът щял бил да спре инвазията на Турция към европейския югоизток е толкова смехотворно, че ще го оставя без всякакъв коментар. А това, че Полша ще се заеме да пречи на съюза Германия-Русия, па макар и с усилена американска помощ, е повече от съмнително.
Ще се изненадам много, ако поляците не са си научили урока по история. Да си между Германия и Русия в географията е зла, трагична участ. Но да си срещу Германия и Русия е признак на нелечимо суицидално разстройство.
Очевидно Джордж има нужда да се поразходи между Прибалтика и Черноморието, за да научи що е то Румъния, Словакия или пък Унгария и, както сам се изразява, „може би и България”...
