Георги Първанов и мислителите край него неумолимо потвърждават природните закони. Ако един херметически затворен предмет бъде разширен, вътре се получава вакуум. Тъй е и с плътно прихлупените човешки глави, които никога не са виждали по-далеч от носа си. Колкото и да ги напъваш, да им приписваш „огромен интелектуален потенциал”, да ги зареждаш с медийни помпи, те могат да родят единствено вакум.
След 2 години на трескаво умуване, спяване по кьошетата, чертаене на планове и завери, „интелектуалците” и съветниците на Първанов успяха да измислят може би най-нескопосаното име на новата му партия – Алтернатива за българско възраждане (АБВ). Прекрасно е, навява асоциации с „милото и родното”, с азбуката, която е българския цивилизационен принос, но пък е и търсеният контрапункт на ГЕРБ, които радеят за европейско развитие.
Още по-голяма мисловна нищета
обаче издава сайтът, който АБВ пусна в интернет. Казва се „Аргументи”, а девизът му е Алтернатива за разумните хора. Тук вече творческият интелектуален процес на президентските шамани (едва ли Първанов е измислил посланието) става забавно-развлекателен. Първите букви от рекламното изречение образуват съкращението „АРХ”, което пък е пряка препратка към архара, който Първанов погна в Узбекистан. Затова в партийните среди вече тръгна шегата, че чрез сайтът, който трябва да трасира идеите на АБВ и да громи противниците му, е стартирала операция „Архар”. С водещ офицер Гоце.
Да правиш рейтинг на политик чрез реклама, която директно препраща към един от най-големите скандали, в които се е набърквал, е меко казано глупаво. Всеки нормален човек би се попитал как толкова „ерудирани” хора край Първанов – социолози, политолози,
доктори и пациенти на науките,
могат да сторят подобен гаф. Но обяснението е, че толкова им струва ерудицията. Не са сетили, не са го обмислили, толкова си могат. Кой да се сети – Кръстьо Петков, Кирил Добрев, Борислав Китов?
Щеше да е смешно, ако тези хора не се канеха да управляват България.
В последните години българинът отвикна да следи средствата за масово осведомяване. Изключение прави единствено телевизията, главно с шоу програмите. Но е добре хората да следят вестниците, защото те показват накъде духа вятъра. Чрез тях човек може да се ориентира кой за какво се бори в задкулисието на българската политика. Така например одите, които всекидневно пише пресгрупата на Ирена Кръстева за Бойко Борисов, са най-яркото доказателство за химията между премиера и Доган.
Така е и с електронните вестници. Тъй е и със сайта „Аргументи”. Той е огледало за доста от интригите, които текат покрай създаването на АБВ и са показател за случващото се, което официално се отрича.
Нищо в сайта публично не легитимира връзката с президента. Асоциацията е направена единствено чрез думичката „Алтернатива”, която дублира името на политическия проект. Това е така, за да може сайтът да казва туй, което държавният глава иска, но не може. Така, макар и с премерен тон, критиките в „Аргументи” са насочени основно срещу Сергей Станишев и БСП. Може да се прочете например, че Станишев трябва бързо да се ориентира в обстановката, да не се кара с Първанов, че втория нямал намерение да цепи левицата, но то и левица нямало...
Не за първи път политик или партия си измислят медиа, която да тори почвата, която после те ще орат. Това е
трик, стар колкото най-древната професия.
Интересното тук е, че хора, които се представят за „алтернатива”, действат чрез вехти похвати.
Отговорен редактор на „Аргументи” е Тодор Пройчев, бивш главен редактор на вестник „Поглед”, което е издание на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Това пък е казионна организация, която се занимава единствено със стопанисване на почивните бази, наследени от комунистическите времена. За мястото на Пройчев първоначално бе спряган виден президентски човек – председателя на СБЖ Милен Вълков. Но явно „мозъчният тръст” този път е преценил, че не е добре служител на ДС, какъвто е бил Вълков, да поеме сайта.
Там е и един от най-горещите поддръжници на президента сред журналистическата гилдия – Велислава Дърева. От доста време в „независими” анализи из различни медии тя ратува за активна роля на Първанов в политиката. Дърева е публикувала в сайта програмна статия, която завършва патетично с „Кой се страхува от алтернатива?”. Без думичка за тежките грехове на Първанов през годините. Другата звезда е Ива Николова, кандидат-кмет на „Синята коалиция” в Габрово през лятото.
Финансирането и „организационната обезпеченост” на сайта е поверена неофициално на Кирил Добрев. Синът на бившия вътрешен министър Николай Добрев доскоро бе сред най-близките сподвижници на Станишев. Но от миналата есен, музата му се нарича Георги Първанов.
Големият мерак на Кирил Добрев бе да стане сивия кардинал на партията. Създаде огромна младежка структура и щеше да успее, ако не се бе надценил. Той се срита с доста от атовете в БСП, като амбициите му прекрасно обслужваха Станишев. Но на размирно заседания миналия ноември бе изхвърлен от националния съвет, не без пасивното съдействие на лидера. Съвсем резонно след това Добрев намери покровител в лицето на Първанов. Ангажирането му в сайта показва, че в най-дълбоката пазва на столетницата се крият приятели на Първанов.
Сценарият на президента е да нареди следваща изпълнителна власт. И докато това стане, непрекъснато ще бъдем облъчване колко прекрасна е тази идея. Защото президентските магове няма да се откажат да компенсират липсата на всякакви стойностни свои качества, с упорство.
