Напоследък тв ефирът масирано ни облива с кампании за малките несретници, затворени в социалните домове, заспиващи без майчина ласка. Прекрасно е да си въобразим, че да се намери уютно семейно гнездо за всяко от тези пленничета на съдбата е мисия възможна. Има деца, белязани жестоко, които дори не осъзнават собствената си трагедия. Те гаснат тихо, далеч от очите хорски, а хората или не
говорят за тях, или на отделни, сакаш избрани от Бога, посвещават гръмки благотворителни акции.
За 33 деца в Дома за медикосоциални грижи в Кърджали никой не се е втурнал да засвидетелства обич и съпричастност. Те са обречени да живеят до края на дните си в иначе уютния,
светъл и просторен, но социален, дом.
Те са с много тежки увреждания, а от тях 20 са в състояния, несъвместими с живота. Тези жертви на съдбата обаче също са вписани в регистъра за осиновяванията, който се води в Регионалната дирекция по социално подпомагане. Това заяви директорът на бившия дом „Майка и дете” д-р Йорданка Господинова.
Участта на родените с малформации и различни увреждания е горчива, те са в омагьосания кръг на добрите намерения и безизходицата. В отделението се обгрижват до последния им миг бебета, родени без мозък, други с хидроцефалия, неподлежащи на операция. Има такива с детска церебрална парализа, с епилепсии, с тежки вродени сърдечни пороци. За тях родителите са подписали декларации за съгласие за осиновяването им и поради това те са вписани в регистъра.
Тези деца няма как да бъдат отглеждани от биологичните си родители, но не са нежелани от тях. „Веднъж ударени от съдбата с такова дете, те го настаняват в нашия дом, тъй като не могат да го обгрижват подходящо и страдат през цялото време, а после да ги накараш да се съгласят с осиновяването им е повече от жестоко. Вече обаче може да бъдат отглеждани в домовете, без да се вписват в регистъра”, обяснява д-р Господинова.
Те са живи, защото имат адекватна
медицинска помощ. И ако някое от тях си отиде, това е не, защото някой от персонала не е професионалист и не е положил достатъчни грижи, а защото състоянието му е изчерпало компенсаторните функции на природата, пояснява лекарката.
В периода от 2000-а година насам само през 2008 г. не е регистриран случай на починало дете. През миналата година въпреки постоянните медицински грижи, в дома са издъхнали 3 болни хлапета, 5 – през 2001 г. , 4 през 2005 г. и т.н. Там живеят и 10 деца над 7-годишна възраст с тежки увреждания, 4 от тях са остри случаи и са по на 12 и 13 години.
Две от тях са слепи, но свободно подвижни и особено агресивни, имат и психични заболявания. Те са рискови и за себе си, и за околните, и на практика няма къде да бъдат изведени. Това е огромен проблем, подчертава шефката. За всички деца, отглеждани в институциите, има три варианта с общата дума „семейство” - биологичното, при осиновители или в приемното такова.
Програмата за приемните семейства е разработена от 2004 г., но в Кърджали има само една майка, която отглежда здраво дете. „Няма как тези 33 деца с тежки увреждания да отидат в приемни семейства или да се върнат при биологичните си родители – така буквално им подписваме смъртната присъда. В тази сфера на реформата трябва да се внимава много и да се подхожда деликатно, защото става дума за съдбата на деца. Хубаво е, че обществото се организира, че се говори за това, че се провеждат различни кампании за набиране на средства”, подчерта д-р Господинова.
Домът в Кърджали е от 6-те в страната с разгърната структура – с отделения за увредени деца и за недоносени, както и за физически здрави. В отделно реновирано крило работи център за деинституционализация „Детска мечта”. В него са изведени хлапета над 3-годишна възраст и те живеят в среда, близка до семейната. От 15-те деца там 5 са с увреждания, останалите са здрави. Те са били оставени в дома
веднага след раждането им.
За тях се грижи специален персонал, те посещават детска градина извън дома. Така се разчупва моделът на институцията.
Продължителността на проекта е 14 месеца, след финала му средствата ще се осигуряват от общинската хазна като делегиран бюджет, заложен за 2011 г. Това е първият проект с европейско финансиране, разработен и спечелен от детския дом в Кърджали. Екип от 9 служители – лекар, психолог, педагози, медицинска сестра и детегледачки обгрижват питомците в центъра. Логопеди, кинезитерапевти, 6-има психолози и педагози осигуряват всекидневно лечение на малките. Домът разполага и със зали за кинезитерапия, за психомоторно развитие, с каквито други не могат да се похвалят. Д-р Господинова обаче е готова да се откаже от всичките „екстри”, които е успяла да въведе, но да види реализирана мечтата си да доживее деня, в който в България няма да остане и един дом за изоставени деца. Как обаче да деинституционализираш дете, което няма къде да отиде, пита тя.
Освен това българските осиновители често поставяли безумни претенции – бъдещата им рожба да е руса, със сини очи и ако може, да е от майка студентка и баща професор! А е факт, че по-голямата част от захвърлените деца са с ромски произход. В Кърджали е налице и друг проблем – местните роми изповядват мюсюлманството и това очевидно не им пречи да се пишат етнически турци. Така циганските отрочета автоматически биват вписвани като турчета, а ако биологичната майка изобщо не посочи произход, те се отбелязват като българи. В момента в дома в Кърджали са оставени на отглеждане три бели и пухкави, с очи като теменужки деца на циганка, абонирана за затвора.
