След 5-годишно размотаване, най-сетне в последния ден на ноември т. г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите склони да разгледа Плана за управление на Природен парк „Странджа“. Това, както казват пионери на Луната, е една голяма крачка на човечеството, тъй като предишният кабинет на ексминистъра Джевджет Чакъров отказа да предприеме каквито и да било действия в тази насока и дори бе даден на съд за неспазване на законовите разпоредби.
Както се очакваше, екологичният съвет разпореди актуализиране на отлежалият една петилетка план, заради настъпилите междувременно промени в законодателството и приетите през това време нови нормативни документи. Но все пак това дава надежда, че най-после ще се сложи край на безумното застрояване на последното оцеляло от нашествието на бетона райско кътче от родината. И ще се постави бариера пред куриозните искания на общините Малко Търново и Царево, като това да настояват в радиус на от 1 до 3 километра около населените места терените да бъдат изключени от територията на парка, защото на някой някога можело да му хрумне някакво инвестиционно намерение.
Подобно например на изграждането съвместно с... Индия на слънчева електроцентрала в защитена местност „Устието на река Велека“. Не, това не е виц. На общественото обсъждането преди две години на новия ПУП на Община Царево кметът на Ахтопол Бисер Колев се похвали, че вече има сключено международно споразумение за това и дори поиска отпуснатата за целта площ да бъде още увеличена, щото не виждал „с поставянето на едни фотоелементи с какво ще се наруши екологията там“.
Устието на река Велека впрочем привлича като магнит още много други разни хора с разни идеали и съкрушителна визия как да му видят сметката. Сред тях се нарежда дори
атлантикът Соломон Паси,
който по времето, когато още е външен министър и беше все още е женен за втората си съпруга – журналистката Бинка Пеева, си купува парцел на морския бряг в защитената зона и по-точно в местността „Айроди“. Негов ортак на терена е кинорежисьорът Евгений Михайлов, запечатал с камерата си репликата за танковете, изречена от колегата на съпарцелника си от Татово време – Петър Младенов.
Само че статутът на земята като земеделска нива не ги устройва и разчитайки на политическото си влияние като част от силните на деня, предприемат постъпки за смяна на статута й и обособяването на парцели за изграждане на индивидуални вили.
За нула време
кметът на Царево Петко Арнаудов
урежда проектирането на новия ПУП на парцела, а пред медиите се оправдава, че хората не знаели какъв бил статутът на парцела като го купували и излизало, че са си купили фабрика на 9 септември. Той твърдо настоява „Айроди“ да отпадне като защитена местност в новия ОУП на общината.
Засега бившата госпожа Паси е поставила само едно бунгало на терена си, а тъмносиният кинжал Евгений Михайлов примъква през лятото една каравана в имота си, която за през зимата си я прибира в София. Дали те са дали пример, или не, кой знае, но наоколо се е оформило постепенно цяло вилно селище от незаконни бараки и постройки. За късмет на техните собственици, гъста мъгла обви местността и ги скри от очите на данъчния хеликоптер, който се отказа да обикаля замъгления район.
Всъщност още през 2008 г. регионалната екоинспекция сезира РДНСК в Бургас и „Национален строителен контрол за незаконните обекти в местността „Айроди“ и те трябваше да бъдат съборени. Нищо такова не се случва обаче. Заповедите за премахването им се обжалват до безкрайност и постойките си стоят непоклатими в най-забранената за строителство зона.
За урбанизирането на защитената крайбрежна територия проплакаха и от
сдружението на собствениците
на земи тук „Т енд Т Айроди“. То пък се оглавява не от кой да е, а от бившия член на Надзорния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ексначалник в дирекция „Държавни военни имоти“ на Министерство на отбраната Трайчо Попов.
Известно време той представляваше закритата вече фирма „Стройтаун“, която пък вдигна молът срещу столичния хотел „Хемус“ – „София сити център“. Слуховете, разпространявани от медиите, свързваха тази компания с Румен Гайтански – Вълка, за който се знае, че има немалко бизнес интереси в района на Южното Черноморие.
В управлението на „Стройтаун“ се завъртя и бившият шеф на Агенцията за дипломатически имоти в страната Диян Кавръков, който пък е известен с тлъстите комисионни от сделките с имотите на външно министерство, които пълнят сметките на фирмата му, регистрирана на Сейшелските острови.
Някак си не е чудно, че на 25 ноември станахме свидетели на безпрецедентната подкрепа, която получи Петко Арнаудов от най-различно оцветени общински съветници, политически партии, сдружения и граждани, на възраженията му срещу предложения План за управление на Странджа. Според цялата тази сговорна дружина той се превръщал в „спирачка за развитието на всички селища в парка“ и спирала всякакви инвестиционни намерения. Това щяло да изсели младите хора оттук и да обрече района на обезлюдяване – не че той и иначе не е гъсто населен.
„Това са плачове, които се чуват още от 2000 г. – коментира за ДЕСАНТ ситуацията директорът на Природен парк „Странджа“ Стефан Златаров. – Но не може интересите на 100-200 човека да бъдат решаващи за цялостната политика за опазването на тази защитена територия, която е не само от европейско, но и от световно значение. При това в преработения вариант от 2006 г. голяма част от техните претенции бяха удовлетворени. Но през годините тези неразумни и необосновани искания продължиха да ескалират. А да се протака повече с приемането на Плана, докато и последният човек каже „Доволен съм“, обрича Странджа на превръщането й в
бетонирана пустиня“.
Природозащитниците смятат, че е смешно Община Царево да залага целия си икономически просперитет само на туризма, при положение, че празните хотели в Слънчев бряг това лято красноречиво показаха, че това е една несигурна основа. А и самите царевци го изпитват на собствен гръб – откакто изникнаха лъскавите хотели на къмпинг „Нестинарка“, останаха без кандидати за квартирите, които самите те предлагат.
Но това не ги излекува от вируса да продадат земите си за стотина и повече хиляди евро. Затова все се намира някой, който да оказва инвестиционен натиск върху девствената природа. Без да си дава сметка, че влагата и солта, с които морският бриз ще обгръща издигнатите край морето бетонни постройки, един ден ще си отмъстят върху тях за разрухата.
Защото неуважението и несъобразяването с природата, не може да остане без последствия. А безразборното урбанизиране на крайбрежието неминуемо в бъдеще ще доведе до много трагични последствия за наличните екосистеми в района.
Останали са само няколко километра от източните окрайнини на България, в които все още човек необезпокоявано може да стигне до морския бряг и да открие малки усамотени заливчета и плажове. Без миризливи капани, разнасящи тежкия пушек от цвърцящи на скарата кебапчета, без да минава през бариери, където да му взимат такса за вход и без голобради анаболни момци да му оскубят десетачка, за да опъне телесата си на пластмасов шезлонг. До Царево всичко вече е презастроено като бетонна крепостна стена покрай брега. Оттам на юг, Странджа с последни усилия отстоява естествения релеф на района.
И ако бившите кадри на външното министерство, смятат, че ще изтъргуват тези земи както безценните ни задгранични имоти, спирачка на апетитите ми може да сложи единствено Планът за управление на природния парк, който с приемането си ще се легитимира с ранг на закон и ще възпрепятства раждането на нови „Златни перли“ и „Нестинарки“ в приморските поли на планината.
