Депутатите, които пренебрегнаха пленарното заседание, за да получат скъпи мобилни телефони като подарък, със сигурност ще бъдат един от хитовете в този парламент. И срамът върху техните чела ще стои още дълго време.
Но да не се лъжем. Няма никаква новина в това, че голяма част от народните ни представители са меркантилни типове, които са склонни на всякакъв вид корупционни практики. Не трябва да се забравя обаче, че парламентът е
представителна извадка на нашето общество. И депутатите са такива, каквито сме ние, защото те не са паднали от Марс, а са отишли в НС благодарение на нашия вот. Включително и на тези избиратели, които не са гласували.
Ето защо общественото внимание не би трябвало да насочва своите стрели само към парламентаристите ни. Скандалът с безплатните джиесеми поражда също много въпроси, свързани и с нивото на българската журналистика, които няма как да бъдат подминати.
Така и не стана ясно например на какъв принцип са били подбрани депутатите, поканени да получат скъпите подаръци. Организаторите на шоуто не дадоха смислен отговор на този въпрос, който всъщност в цялата дандания не им беше зададен. Най-коректно щеше да бъде, ако бяха изпратени покани на всички народни представители, за да се види реално колко от тях биха се отзовали. Ако пък това е трудно за реализация, то медиите, спретнали уловката, би трябвало да убедят публиката, че е поканена представителна извадка от депутати, подбрани на случаен принцип. Това обаче не се случи. Да не говорим, че не се разбра колко точно народни представители са били поканени, на кои от тях са пратени писмени покани, колко са получили телефонни обаждания и т. н. Всички тези съмнения и недоизпипвания пораждат основателни подозрения, че се е изпълнявала нечия поръчка. В кулоарите на парламента дори се заговори, че лично Бойко Борисов стои зад цялата работа. Премиерът, според клюката, искал да стегне депутатите си, които напоследък доста се поразпуснаха и дори веднъж заседанието бе прекратено заради липса на кворум. Дисциплинирането на мнозинството е хубаво нещо. Но някак си не върви за това да се ползват медиите.
Да се правят сравнения между тази акция и разследването на Би Би Си, което разобличи Иван Славков в склонност към корупция пък е откровено нелепо. Английските журналисти разследваха реални събития, за които са получили информация. Ако нашенските им колеги бяха организирали среща между мними бизнесмени, имащи интерес от даден закон, който е в дневния ред на парламента и депутати, склонни да продадат гласа си по него, нещата щяха да бъдат съвсем различни. Тогава всички безусловно щяхме да ръкопляскаме.
Със сигурност една от основните задачи на репортерите е да следят всяка стъпка на властимащите, за да ги хванат на тясно, когато кривнат от правия път. Едно е обаче да уличиш някого в лобизъм или получаване на подкуп и съвсем друго да организираш евтини пиар акции, с които да рекламираш собствената си медия.
Медиите наистина са четвъртата власт. За тях важат същите правила като за останалите три власти. А именно – властта не означава само да имаш права, тя е и носене на отговорност. Ако журналистите у нас смятат, че обществото не си задава въпроси и по отношение на тяхната дейност и не следи под лупа и техните изяви, жестоко се лъжат. Евтините номера определено не допринасят за престижа на професията.
