Преди 95 години, на 1 октомври 1915 г., България влезе в Първата световна война на страната на Централните сили. Нейните войски предприеха настъпление срещу Сърбия. Както се посочва в информационната част на една военноисторическа карта, издадена у нас преди около 70 години, ударът на българската армия е страшен. Сърбите търпят тежки поражения на бойното поле. За да помогнат на своя съюзник, англо-френското и руското командване координират действията на
военноморските си сили за оказване на натиск срещу българското морско крайбрежие. В разстояние на една седмица те нанасят удари срещу обекти по беломорското ни крайбрежие и срещу Варна. Тези факти са малко известни в нашата история.
Следва да отбележим, че досега някои изследователи изказваха мнение, че въпросът за предварителна съгласуваност между действията на руския и англо-френския флот в Черно и Бяло море е въпрос единствено на предположения. Други застъпваха гледището, че те са координирани, без да аргументират тезата си с фактологически материал. Този въпрос оставаше извън вниманието на изследователите, а конкретни аспекти на проблема за морските нападения на противника, като например отразяването на споменатите събития на страниците на българския печат, бяха изобщо извън обсега на проучване и коментар. Нека изтъкнем, че именно подробното изследване на нашата периодика позволи за пръв път да установят и идентифицират конкретни бойни кораби на неприятелския флот, участвали в нападения срещу нашето южно крайбрежие, като например руския крайцер „Асколд”. По обясними причини данни от подобно естество отсъстват от изворовия материал. Благодарение на тях имаме вече малко по-конкретна представа за силите, привлечени от противника за бомбардиране на български брегови обекти.
Първите артилерийски удари на неприятелския флот се стоварват по нашите беломорски градове. На 8 октомври 1915 г. в 13 ч. и 10 мин. пред Дедеагач се появява англо-френска ескадра от 10 бойни кораба и започва да го бомбардира. Нападението се предшества от разузнавателен полет на противников хидроплан. Разрушени са казармите, както и много сгради. По протежение на един километър всички здания между главната градска улица, успоредна на кея и морето, са превърнати в купища развалини. Митницата, агенцията на параходните дружества и митническите магазини са обхванати от пожари. Подпалена е гръцката мелница, както и големите складове за царевица. Пристанището също е разрушено, както и втората жп гара на Дедеагач, железопътният мост, бюрото на германския консул и на фирма „Менкер”. Гарата на ориенталската железопътна компания, както и два вагона, пълни с пощенска кореспонденция, изгарят в пожар.
Според публикации от печата пощата, околийското управление, гръцкото консулство и фарът умишлено не са бомбардирани, тъй като зад тях се намира френския католически пансион „Св.Франц”, изграден от бетон само преди една година. Същевременно обаче при нападението на неприятеля е засегнато френското консулство. Около 10 000 жени, деца и старци търсят закрила зад хълмовете край жп гара Бадома, отстояща на 8 км. от града. Населението екстрено изоставя своите домове и покъщнина. Благодарение на бързите и енергични мерки предприети от правителството, военните и общинските власти, жителите на Дедеагач без протакане са настанени в градовете Фере, Суфли и Димотика. Германският и австро-унгарският консул напускат Дедеагач и се настаняват в Суфли, а турският - в Одрин.
По-късно втора ескадра от 12 бойни кораба бомбардира Порто Лагос. Съществуващите публикации единодушно констатират, че артилерийските удари по крайбрежните беломорски селища на този ден са нанесени от две ескадри. Сведения за броя на бойните кораби, включени в тях, както и за времетраенето на удара съдържат известни различия. Според една по-късна публикация в печата, основаваща се на руски източници, в първата ескадра влизат английските крайцери „Дорис” и „Тезей” три монитора (М-16, М-19 и М-29), един авиотранспорт („Бен Май Кри”, според някои сведения „Бен Май Шри”), четири ескадрени миноносеца и десет тралчика. Тя има задача да разруши крайбрежните складове и железопътната линия. Втората ескадра включва два крайцера – руския „Асколд”, вече спечелил добра репутация сред съюзниците си с точната си стрелба, и английския „Клева”, както и четири английски есминеца и четири тралчика.
Бомбардировките на неприятеля срещу българското беломорско крайбрежие продължават почти ежедневно, включително и с хидроплани. На 10,12,13,17 и 19 октомври последователно са нанесени артилерийски удари срещу Порто Лагос, Дедеагач, Бадома и други пунктове по брега. С това противникът цели да окаже морално въздействие върху местното население и общественото мнение в България, за да повлияе негативно върху единството на Четворния съюз. В началото на 1916 г. след интензивна пет часова бомбардировка Дедеагач е разрушен напълно. Любопитно е да се отбележи, че заедно с англо-френските бойни кораби в нападението участва и един италиански боен кораб. Вероятно това е крайцерът „Пиемонте”, който заедно с други кораби от съюзническия флот е базиран през януари 1916 г. в пристанище Солун. Според някои данни в артилерийските удари срещу Дедеагач заедно със съюзниците, участват и японски бойни кораби.
Следва да отбележим, че бомбардировките на беломорските селища и особено на Дедеагач и Порто Лагос са твърде болезнени. За кратко време, откакто са включени в пределите на България, макар и недобре уредени, беломорските пристанища постепенно разширяват своите капацитети. Само за първата половина на 1915 г. през кейовете на Дедеагач и Порто Лагос преминават двойно повече товари, отколкото през Варна и Бургас.
Нападенията срещу незащитените ни крайбрежни брегове в началото на октомври 1915 г. са повод за остра реакция от страна на българското правителство. То изразява енергичен протест, изпращайки нота до всички неутрални държави. В нея се изтъква очевидното нарушаване на принципите на международното право и на чл.1 от конвенцията, отнасяща се до бомбардирането с морски сили по време на война, приета от Хагската конференция през 1907 г. Действията на неприятеля са остро порицани и определени като варварски. Ударите на противника предизвикват буря от възмущение и негодувание на страниците на българските вестници.
Своят гневен протест изразява и известният ни писател Антон Страшимиров. Обобщавайки чутото от очевидци, той пише: „Аз слушах стотици разкази и те ме пренесоха в средните векове, в дните на свирепи пиратски набези по морските брегове”. Сравнявайки ефекта от стрелбата на неприятелската корабна артилерия с изригващ вулкан, писателят възкликва: „Гърмът и трясъкът от морето се превърна в буря: нов Везувий сякаш бушуваше до нашия бряг”. В някои вестници се обсъждат идеи за възможни контрамерки срещу нападенията на противника, макар те да са в разрез с общоприетите принципи и норми на цивилизованото общество. Вестник „Народни права” публикува статия под надслов: „Англо-френският варваризъм”, в която се предлага всички английски и френски поданици в България да се съберат и заселят по беломорското крайбрежие в Дедеагач и Порто Лагос, като така бъдат изложени на риска да бъдат убити или ранени при следващите артилерийски удари на неприятелския флот.
Артилерийските удари на англо-френския флот срещу беломорското ни крайбрежие имат отзвук и на страниците на лондонските вестници. Впечатляващо свидетелство за емоционалната атмосфера, витаеща в Дедеагач по време на опустошителния артилерийски обстрел на англо-френския флот, е разказът на един очевидец, отпечатан във вестник „Дневник” на 24 октомври 1915 г.: „Беше тъкмо на обед, когато се показаха на хоризонта в морето няколко димящи черни точки. Сърцата трепнаха. Лека бледнина покри лицата. Всички очакваха тази напаст, но толкова скоро, Боже, и тъй ненадейно!… Няколко минути се изминаха и параходите вече бяха пред града, наредени за бой, жадни за разрушение. Мъже, жени, деца пребледнели тичаха из улиците… ненадейно няколко топовни гърмежа затрещяха. Детски плач и женски писъци ги последваха… Гърмежите се усилваха… Уплахата нямаше граници… Майки пищяха за децата си – деца пищяха за майките си. Кресливи, неспокойни и безсмислени думи се разменяха между случайно срещналите се. Всички бягаха, бягаха, бягаха. Накъде?... Никой не знаеше къде е най-безопасно. Някои се скриха из къщите - други избягаха на открито… Към 4 часа гърмежите утихнаха. Ние напуснахме скривалището… Зад нас беше горящият град. Всички здания край брега на морето бяха в пламъци... Зад тях чернееше морето. Вероятно там нейде се бяха оттеглили модерните нероновци, за да се насладят на пъкленото си дело”.
