Оставката на Касим Дал от централното ръководство на партията е знакова, ако употребим един от любимите изрази на Ахмед Доган. Дал не е кой да е в ДПС, нищо че на 18 януари вечерта колегите му в парламентарната група го изключиха от нея. Бившият заместник на Сокола е един от малцината видни депесари, за когото няма данни да е работил за бившата Държавна сигурност. Имиджът му на дясна ръка на Доган спомагаше на лидера също да се представи за борец за правата и
свободите на турците, въпреки информациите за агентурното му минало. Легендите за това как двамата са лежали в затвора и т.н. вече нямат никакво значение.
От реакцията на ръководството на партията става ясно, че Дал най-вероятно ще бъде изключен. Нищо ново. Това е била съдбата на всички, които са си позволявали мислене, различно от официалната линия в т.нар. либерална партия ДПС.
Историята познава и други сериозни трусове, свързани с имената на Гюнер Тахир, Осман Октай и др. Първият обаче бе примамен от Иван Костов, когато СДС бе на върха на славата си. Вторият пък бе изключен, след като бе обвинен, че е присвоил пари от партийната каса. И на двамата им беше много трудно да се представят за принципни противници на Доган, които са загрижени не за собственото си благополучие, а за добруването на електората.
При Касим Дал нещата стоят по друг начин. Той е твърде влиятелна фигура, ползва се с огромен авторитет в структурите. Още в началото на 2010 г., когато той бе свален от зам.-шефското място в ДПС в централния съвет имаше брожения срещу това.
Подобни емоции никак не са характерни за нравите в партията, в която думата на шефа е нещо като сура от Корана. Факт е, че ако някой има ресурс да води война срещу Доган това е точно Касим Дал.
Сигурно е, че войната ще бъде дълга и ще продължи поне до предстоящите местни и президентски избори. Дори Дал да бъде изключен, той ще има достатъчно възможности да влияе на ситуацията в етническата партия. Нещата едва ли ще се успокоят с изключването на бившия заместник, дори напротив, може да ескалират.
Не е ясно какъв ще е резултатът от вътрешнопартийните разпри. Но е сигурно, че имиджът на Доган ще пострада твърде много, дори да успее да се закрепи на върха в партията. Никак няма да е чудно ако ДПС не се представи чак толкова успешно на местните избори. Още преди 4 години на тогавашния вот за кметове и общински съветници се появиха много алтернативни кандидатури на бивши депесари. И на места дори спечелиха, побеждавайки номинираните от Доган. Ако Дал съумее да организира тези хора по някакъв начин, той ще нанесе много сериозен удар по редиците, строявани от предишния си съратник. И въпросът със смяната на лидера ще бъде по-актуален от всякога.
С това обаче проблемите в ДПС не се изчерпват. Заместник на Доган ще бъде намерен доста трудно. В партията му много се хвалят с банката си кадри, но истината е, че те са подбирани не толкова заради своите лични качества, а заради това, че са демонстрирали лоялност и преданост към вожда. За това сред младите трудно ще бъде намерен човек, който да консолидира редиците и да даде ново начало. Хората от ръководството - Лютви Местан, Емел Етем и т.н. - също вече са стари муцуни. Освен това те представляват различни лобита и няма как който и да е от тях да се превърне в обединител. Почти сигурно е, че евентуално оттегляне на Доган означава разпад на ДПС.
В крайна сметка това няма да е кой знае каква изненада. На повечето български партии продължителното присъствие във властта им се отразява твърде негативно и това избива на повърхността в момента, в който вече са извън управлението.
Очевидно и ДПС няма да бъде изключение от тази тенденция. Първоначално изглеждаше, че желязната дисциплина в партията ще й помогне да не последва съдбата на своите предшественици. Оставката на Дал обаче промени всичко.
Няма как да има бъдеще за партия, в която шефът на кабинета на лидера се самоубива. Или е убит в личните покои на началника си. Няма как да има бъдеще за партия, в която човекът, който е създал голяма част от структурите й си отива омерзен и охулен от своите. Движението успя да се спаси от конституционния съд, който навремето, противно на най-елементарната логика, не я обяви за противоконституционна партия, каквато всъщност е. Но няма кой да спаси движението от собственото му самоунищожение.
