Политиката винаги е била бал с маски. Всеки от участниците в него си слага красива физиономия, която е различна от неговата собствена, в повечето случаи нелицеприятна, мутра. Лошото за политиците обаче е, че винаги идва момент, в който маските падат и истината лъсва.
Началото на годината бе точно такъв момент за българската политика. Най-важната
маска, която падна през последните седмици бе тази на премиера Бойко Борисов. Както и да завърши скандалът с изтеклите в медиите СРС-та едно е ясно - Генерала загуби
образа си на честен и почтен
борец с корупцията.
Съвсем отделен е въпросът, че този образ беше по-скоро медиен, създаден от хора, заради които у нас журналистиката се превърна в мръсна дума. Всички, които следят по-отблизо държавните дела отдавна знаят, че Борисов съвсем не е бялата лястовица в българската политика, за каквато се опитваше да се представи.
Очевидно е, че сегашният ни премиер не се различава много от предишните. Също като тях той лобира за свои хора от най-високо до най-ниско ниво. Слага чадъри над определени фирми и се обажда да урежда работа на съотборници. Всъщност има една разлика, при това доста съществена.
Борисов допусна това да се разбере чрез изтекли в медиите разговори, записани със специални разузнавателни средства. Такава анархия в държавата никога досега не е имало. Всичко се е случвало, но нито един премиер не е "протекъл" чрез СРС. И Борисов, и вътрешният министър Цветан Цветанов минават за експерти в сектора за сигурността. Очевидно, че не са достатъчно добри специалисти дори в тази област, където работят цял живот. Съвсем ясно е какво можем да очакваме от тях в други области на управлението, в които навлизат едва от година и нещо.
Една друга маска, не по-малко внушителна също се свлече на пода от лицето на приносителя си. В общественото съзнание
лидерът на ДПС Ахмед Доган
винаги е минавал за голям политик. Толкова голям, че дълго време обществото беше склонно да му прости други прегрешения, материализирали се във вид на сараи, обръчи от фирми и т.н.
Е, в началото на годината стана ясно, че Доган не е чак толкова голяма работа, за каквато се опитва да мине. Няма как да си добър политик, при положение, че те изоставя най-верният ти до скоро човек.
Оставката на Касим Дал от централното ръководство на партията я разтресе из основи. Положението най-вероятно ще бъде овладяно, но не е много ясно колко още подобни труса ще може да издържи ДПС. Част от обвиненията на Дал също касаеха политическите възможности на Доган. Бившият зам.-шеф съвсем правилно отбелязва, че партията е в небивала изолация, което не говори за добри политически умения на нейния лидер.
Една друга маска, която не е с чак толкова дълга история също падна в началото на годината. Само преди няколко месеца лидерът на "Атака" Волен Сидеров реши да
замаскира същността си на пудел
на Бойко Борисов. Той се опита да яхне обществените настроения за референдум за членството на Турция в ЕС, за да се покаже твърд защитник на националния интерес. Покрай тази тема Сидеров дори си позволи да разкритикува и някои аспекти от социално-икономическата политика на кабинета. А депутатите му на няколко пъти гласуваха против ГЕРБ.
Оказа се, че всичко това е ден до пладне. В първите си изяви през новата година Волен отново декларира коленопреклонна лоялност към Борисов. И се опита да я обясни с факта, че ако ГЕРБ се провали на власт ще дойде Георги Първанов. Лакеите винаги имат обяснение защо са такива. Истината обаче е, че няма как хем да си лакей, хем да си лидер на партия, особено пък ако тя претендира да бъде националистическа.
Президентът Георги Първанов пък направо
захвърли маската на президент
на всички българи, която доста несръчно носеше през годините. Вместо да олицетворява единството на нацията той тръгна да създава своя собствена политическа формация. Но и това не е голяма изненада. В крайна сметка през втория си мандат президентът Първанов се погрижи достатъчно, за да срине авторитета на институцията, която представлява.
Накратко маските паднаха. Остава да видим кога ще падне и завесата, която избирателите ще спуснат пред сегашните актьори на политическата ни сцена.
