С вълнуващо и високоградусно тържество в края на миналата седмица телевизия СКАТ отбеляза своята 17-годишнина. Една година преди да навърши пълнолетие равносметката на медийния тим е, че „без маска”, минавайки през жестока „турбулентност” и разтърсван от „10-та степен по Рихтер”, е успял за увеличи ъгъла на своя „паралакс” спрямо останалите продажни и слугинажни телевизии в страната.
17 години като „изгнаници клети”, сякаш „прокудени от бащин край”, членовете на екипа „здравословно” отстояват своето „от българско, по-българско”, издигайки „глас” в защита на българщината и биейки неуморно звънеца за своя „час по България”, за „другата история”...
17 години СКАТ представлява един открит „телевизионен форум”, в който „фронтално”, „от упор” и „директно” обявява: „Да! Антимафия”, предприемайки ударно „Десант в неделя”. А в не едно „дискусионно студио” кънти оглушителния „резонанс” на всичко, скрито „зад фасадата”.
Дали подрастващите, които днес се забавляват със своя „биберон” утре ще разглеждат с трепет и умиление „стария албум” под „облаче, ле бяло”, не знаем. Но със сигурност край „църквата на мълчанието” те ще израстат като праведни християни. Всъщност, по-важното е, че всеки зрител може да намери своето предаване в програмата на СКАТ и да заяви: „Не мога да мълча”!
Така че, „Карай да върви, това е блус”! И на многая лета, скъпи колеги от най-българската телевизия”!
