Миналия петък земеделският министър Мирослав Найденов показа тайната на високия си рейтинг. Формулата е: измъкване, с приплъзване. Плюс потресаваща журналистическа посредственост, за която той няма вина, но добре познава и използва.
Найденов проведе среща с Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Поводът бе напрежението в бранша, породено от забавеното изплащане на субсидиите за 2010 г.. Както и куп още неизпълнени обещания на ГЕРБ. Две седмици преди това асоциацията бе поискала оставката на министъра. Земеделците обвиниха ГЕРБ в некомпетентност, бездействие, спукаха всеки един от балоните, с които Найденов лети из медиите. А той
мазнееше като олио над вода.
Но вечерта по новините това бе скрито от драгите зрители.
На срещата дума за покачването на цената на хляба почти не стана. Нямаше и защо, тъй като присъстващите, като всички производители у нас, нямат особена вина за оскъпяването на крайния продукт. Кярът остава в прекупвачите. В момента няколко големи търговци задържат зърното в очакване на още по-големи цени. Чиста спекула, но няма да видите Найденов край спекулантите, те и не искат оставката му.
Производителите, с които той се срещна, са продали житото още „на зелено” за 200 – 250 лв. за тон (сега към 450 лв.). Разчитали са на субсидиите, по-нисък акциз на горивото, както и други облекчения, фигуриращи в предизборната програма на ГЕРБ.
Найденов откри срещата с обещание субсидиите да бъдат преведени през март. Обяснява, че виновна за забавянето е Европейската комисия, която преди да отпусне парите искала да извърши проверки на площите. Все пак признава, че 300-те милиона лева, които България трябва да прибави към европейските субсидии, ги е нямало в първите два месеца от годината. Дянков гарантирал да са налице през март.
Това е и първата лъжа,
със задна дата. През есента пресцентърът на министерството бе разпространил, че държавата е осигурила нужните 300 милиона. Още тогава асоциацията отрече, но кой ли я чу? Медиите тържествено асистираха на измишльотината.
„Защо толкова забавихте прословутия слой. Кое ни гарантира, че и догодина няма да е така”, пита остро производител. Визираният „слой” е задължителен технически елемент от системата за картиране на площите. Земеделците разказват, че миналата година повечето са получили субсидиите чак през лятото, тъй като са заявили дублирана земя. А дублирането става именно заради несъвършенства на системата, която министерството трябва да оправи. „Едва 1.28% е застъпването на площите, искате да кажете, че това е проблем?”,
театрално недоумява Найденов.
Те му отвръщат, че в този малък процент влизат много производители, тъй като всеки е дублирал някакви минимални площи. Найденов се прави, че не разбира.
Вторият скандал възниква около акциза за горивата. През есента ГЕРБ са обещали да е по-нисък за земеделците. И то със задна дата - за 2010 г. Но Найденов казва, че ще стане евентуално през 2011-та. Пак се оправдава с ЕК. Хората са гневни.
Думата взема фермерът от Добричко Кирил Жендов. Казва, че ще подкрепи протеста на животновъдите на 10 февруари. „Няма да има протест”, хитро опонира Найденов. Истината пак е друга - протест ще има, просто няма да е на 10-ти.
Жендов негодува от бюрокрация и тежки данъци. „Ако давате на бранша един милиард лева, с което непрекъснато се хвалите, прибирате обратно от него милиард и сто. Мислите че управлявате добре, но не е. Ако не премахнете ограниченията пред бизнеса, трябва вие да се махнете”, директен е Жендов. Залата аплодира бурно. За Найденов обаче критиката е политическа агитация. „Това е политизиране, с политика ли ще се занимаваме тук”, контраатакува той. Жендов напуска омерзен.
Градусът на напрежението се покачва. Маринела Иванова, производител от Лудогорието, защитава асоциацията, че никога не се е занимавала с политика. Казва, че внимателно следи медийните изяви на Найденов и е огорчена от намеците му за картел. Тук той героично заема позата на неразбран: говорил за картел при хлебарите. „Взаимоотношенията с вас са като танго. Крачка напред, две назад. Добре си говорим, но нищо не правите реално”, протестира Иванова. Залата отново аплодира.
Наближава час, в което министерството е насрочило пресконференция. Журналистите са бесни и искат Найденов да изпълни това свято действие. Земеделците държат той докрай да чуе болките им.
Ясно е чия компания предпочита министъра.
„Извинете, но трябва да изляза при медиите. Не съм ги извикал аз”, казва той. Нищо, че съобщенията за пресконференцията са разпратени от пиарите му.
На брифинга Найденов излиза с поредна версия за картелите - няма при производителите, няма при търговците, вече и при хлебарите няма. Няма и групировки, които да крият зърното. „Да, някои може да го задържат в очакване на по-висока цена, но това не е с цел да се предизвика криза”, заявява той. Репортерите не се трогват нито от сменената позиция за картелите, нито от неглижирането на групировките (а иначе е смел, бори престъпността), нито от признаването и оневиняване на спекулата. Ни дума за скандалите вътре в залата. В новинарските емисии изтича празничната новина, че
Найденов щял да въвежда стандарт за хляба.
Медийният слугинаж е дълбока тема. Но в случая не става дума за цензура, или умишлено полягане пред министъра. Просто българските журналисти свикнаха да приемат властимащите за първа и последна инстанция. Няколко думи „специално за нашата медия” се считат за репортерски урожай. Преди време журналистите бяха на другата крайност – и най-големият луд да поискаше оставка, даваха му микрофона. Сега оставките се отразяват, само ако Бойко Борисов настоява.
Найденов си поприказва с репортерите. Другарски отговори на всички безсмислени въпроси. „Хубав човек – говори. Не е като някой да не говори”, доволни бяха журналистите. Цял бранш поиска министерска оставка, разобличи управляваща партия, а репортерите скриха гнева, унесени от приказките на „добрия човек Найденов”.
Докато Найденов се търкаше медиите, в залата важни отговори очакваха земеделците. Какво загуби той? Нищо. Фермерите знаят що за стока е, но го знаят отдавна. Баба Пена, която вечер сяда пред телевизора, пак не разбра.
