Един от най-подготвените ни по проблемите на арабския свят дипломати, о.з. полк. Радион Попов вече втора година стои в България въпреки получен агреман от Кралство Саудитска Арабия и издаден указ за назначаването му за извънреден и пълномощен посланик в Риад.
Биографията му е впечатляваща: роден е на 2 февруари 1950 година, възпитаник на
висшето военно народно училище „Васил Левски” във Велико Търново, а дипломатическата и разузнавателна кариера е стартирал през далечната 1972-а като секретар на военното ни аташе в сирийската столица Багдад. От 1986 до 1989 година е два мандата военно аташе там. Следва мандат в Мадрид, след което е отзован със заповед на тогавашния ни военен министър Бойко Ноев по обвинение в съучастие в далавери. Успява да очисти името си като осъжда Ноев. През периода 2003-2006-а е пълномощен министър на България в Кайро. Владее арабски, турски, английски, руски и в някаква степен испански. Има издадени две книги за кюрдите. Женен е, има три дъщери. Бил е зам. външен министър 2008-2009 година.
Агреманът му за новото посланическо назначение е от 12 октомври 2009 година , указът е публикуван на 8 декември с.г. Вече двама външни министри обаче се правят, че нищо такова няма, а отговарят с мънкания за икономическата криза и необходимостта от икономии. Нищо че още за 2010 година в бюджета на Външно са били заложени 80 000 евро за издръжка на посолството там. Сума, която е щяла да бъде двойно по-малка, защото домакините са ни предложили безплатно ползване на сграда, а самият Попов в официален доклад заявява, че е готов при необходимост да работи с редуцирана заплата. За кой ли път уточнява, че вижда престоя си в рамките на половин година, за да съдейства по отварянето на „вратите”. С горчива усмивка оценя случващото се като „талибански подход” и разчистване на сметки с 20-годишна давност. На практика в момента външното ни ведомство не разполага с достатъчно надеждни източници за информация от региона, тъй като е снело доверието си от посланика в Кайро Иван Гайтанджиев и нямаме дипломатическа мисия в Сирия...
Разговора с Радион Попов водим в Казанлък, където той пристига облечен почти по домашному от съседното село Дунавци, където е в момента постоянният му адрес.
- Кои са източниците ни от Близкия изток и Северна Африка, на които можем да разчитаме за достоверна информация относно случващото се там, г-н Попов?
- Дано не прозвучи саркастично, но предвид рязко падналото ниво на Външно заради талибанските напъни за разчистване на сметки отпреди 20 години май най-сериозните източници остават Интернет и телевизионните включвания. Знаете обаче че телевизионните предавания се контролират, забранено на Ал Джазира да излъчва директно. Да не говорим, че на практика българско журналистическо присъствие там почти няма. Нямам директна връзка с посланика ни в Кайро иначе щях да му напомня, че съм му дал телефони за контакт със съпругата на президента Хосни Мубарак, госпожа Сюзан Мубарак, началничката на кабинета й, бившата посланичка на Египет у нас, която има титлата „Доктор хонорис кауза” от Свищовския университет Хеба Елмараси и с един от седемте братя на президента, който е и президент на тамошния Олимпийски комитет.
- Потърсиха ли Ви поне за някакви данни около появилите се нови имена в политическия небосклон на Египет?
- Това изглежда е под достойнството на ръководителите ни, които имат далеч по-сериозни ангажименти да пригласят на официалните мнения и призиви от ЕС и САЩ. Нека да не очакваме невъзможното от министъра, защото неговата позиция ще бъде ехо от позицията на Европейския съюз. Полето ни за самостоятелни реакции е рязко стеснено. За съжаление и там реакцията не е единна, въпреки привидността. И това е защото различните европейски страни имаха различни интереси в Египет, особено някои от тях. За тях водещо беше опазването на авторитарния режим на Мубарак. Сходна е ситуацията и за САЩ, защото никой не е в състояние да гарантира че евентуалното следващо ръководство на 85-милионен Египет ще бъде толкова съгласно да отбранява интересите им в региона. Изненадва ме и никаквата реакция на Арабската лига, дори няма опит за събирането на 24-те й членове. Да не говоря за страните от Близкия Изток. Като че ли всеки е предприел някаква кръгова отбрана, потопил се с надеждата,че бурята ще отмине ...Всички държави са подплашени и натискат лостовете, за да не бъде предизвикан ефекта на доминото.
-Познавате ли се с новия вицепрезидент на Египет Омар Сулейман?
-Виждали сме се еднократно. Смятам че е по добре познат на ръководителите на Националната разузнавателна служба. Той е изключително подготвена личност и мога да кажа, че преди настоящите събития беше човекът, който трябваше да осигури подкрепата на армията при евентуално наследяване на президентския пост от сина на Хюсеин Мубарак Гамал.
- Как стана така, че световната шпионска общност, защото от край време Кайро е неин естествен център, „проспа” египетската революция? И като дипломат от кариерата как ще коментирате искането на хиляди млади египтяни те да бъдат представлявани на масата на преговорите от никому неизвестния мениджър на Гугъл Ваел Гонейм?
- Като оставим встрани клишето за Кайро като център на шпионската общност ще кажа само че разузнавателните служби на САЩ и на страните от ЕС пропуснаха да усетят недоволството сред широките народни маси. И продължиха да залагат на уверенията от страна на Мубарак. Когото десетилетия наред поддържаха всячески. Колкото до Гонейм - бих се въздържал. Според мен става дума за безпрецедентно доверие към стояла до сега извън прожекторите личност. Със сигурност има някаква логика и тя би трябвало да се търси в нарастващата роля на световните социални интернет мрежи.
-Какъв е вашият коментар за недопускането на Махамед Ел Барадей, когото Мюсюлмански братя припознаха за свое публично лице, до преговорите с вицепрезидента на Египет? Кои са силните имена в групировката?
- Тази групировка е много силна и много опитна, тя , въпреки че беше в нелегалност успя да има свои представители в парламента на Египет, да овладее до голяма степен трите синдиката там, както и общността на местните власти. Ще бъде голяма грешка тя да не бъдат допускани до хода на преговорите. Фактът, че застават зад фигура като Ел Барадей означава, че познават добре съвременните правила и възприемат елементите на съвременния ислям, прилаган от Ердоган в Турция. Не е вярно че те работят с бедните, зад тях на практика е интелигенцията, зад тях са младите, които са основната част от населението на Египет. Колкото до имена ще спомена Мухаммад Махди Акеф, който е моментният ръководител на групировката.
- До каква степен вечният кандидат за президент Айман Нур от опозиционната партия Ел Гад може да бъде ръководна фигура?
- Това е една компрометирана фигура, зад която преди години застанаха САЩ, той обаче не оправда възлаганите му надежди. Просто заложиха на „куц кон”. Пак ще кажа, че извън фигурите на министъра на отбраната маршал Махамад Тантауи,лидера на Мюсюлмански братя, Ел Барадей и общността от Фейсбук не виждам сериозни водачи на протестите.
- Защо Русия се държи резервирано и не дава ясни сигнали за отношението си към случващото се в Египет, където има доста сериозни позиции?
- Извън туристическия бизнес не смятам, че Москва има някакво сериозно влияние, което не означава че дипломатите й не следят внимателно процесите. Просто и те изчакват да видят в каква посока ще се развият нещата, кой ще надделее в борбата за овладяване на политическите лостове.
- Ще се наемете ли дадете някаква прогноза за съдбата на източноправославните копти, които са малцинство в Египет, но пък за сметка на това техни представители са сред най-богатите в държавата?
- И досегашният режим е провокирал напрежение между мюсюлманската и православната общност. Доколкото мога да съдя от телевизионните репортажи представители на двете религии съвместно охраняват религиозни светини и церемонии. Надявам се да не се стигне до кървави сблъсъци. Колкото до ситуацията по върховете на обществото – там липсва противопоставяния на религиозна основа. Това е режисирано в низините и то е съвсем обяснимо.
- Появиха се информации, че според ръководството на ислямски Иран окачествява случващото се в Египет като нов етап на революцията на Хомейни...
- Има причини да се радват в Иран. Не съм сигурен че това е нов етап от ислямската революция, но при всички случай това ще послужи като катализатор за проислямистките движения и в съседните държави.
- България е външна граница на ЕС, какво ни очаква при по-нататъшна дестабилизация на ситуацията в Египет?
- Ако там се засили влиянието на групировката Мюсюлмански братя не само ние, а и всички страни ще бъдат поставени пред въпроса дали ще бъде запазен така трудно отвоюваният мир между арабските страни и Израел. Мимоходом ще напомня, за твърдата позиция на една Турция към Израел. Ако превес вземат промюсюлманските групировки няма съмнение, че този проблем няма да бъде подминат.
- Къде са в настоящата обстановка бедуините, тази туристическа атракция, но и трансмисия между официалната власт и палестинските групировки?
- Режимът на Мубарак успяваше с различни способи да ги държи лоялни. Купуваха се вождовете им, строяха се селища за тях в пустинята, въоръжаваха ги. Не изключвам облагодетелстваните да останат лоялни , но едва ли ще окажат особено влияние. Освен може би в района, откъдето произхожда Мубарак. Вижте, в голяма степен всичко зависи от поведението на армията, а поне засега тя не дава ясни знаци, че е враждебно настроена срещу му.
-Как стана така че за броени дни се сринаха полицията и тайните служби на Мубарак?
- Нека не прибързваме с такива крайни изводи. Режимът и контролираните от него тайни служби разполагат с още много ресурси да направляват в желана от тях посока събитията. Все още не сме стигнали до гражданска война. Все още армията и службите правят услуга на режима.
- Как би изглеждала една демокрация по... египетски?
- Може би ще има сходство с режимите в Мароко или Йордания, но нека не забравяме, че след Крал Фарук там 60 години е имало авторитарно управление, с някакви елементи на плурализъм, през последните години...
