Фундаменталното прозрение на премиера Бойко Борисов: "С арабите сме близки, на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да го отчитат хората, които вземат тези решения за подобни актове", обвърза националната ни сигурност с дюнержиите. Репликата, изречена наскоро, издава не само липсата на всякаква антитерористична стратегия от оглавявания от него кабинет. Тя е на път да предизвика международен скандал с неуместното внушение на премиера, с което той приравнява всички
араби под знаменателя на терористи.
Този държавник явно не е наясно с реалността в собствената си страна. Защото бизнесът с дюнерите у нас отдавна не е в ръцете на араби. Той се контролира от мутри, отломки на бившите СИК и ВИС, а край морето е на път да се разрази нов конфликт - кой да овладее пазара с най-евтината храна, прогнозират източници на "Десант". Първите сигнали за това вече са факт.
Всеизвестно е, че най-големият курортен комплекс у нас "Слънчев бряг" отдавна е парцелиран от различните силови групировки. Според анализите на МВР крупните играчи в сивия сектор са постигнали негласно споразумения под чия "юрисдикция" през следващия летен сезон ще попадне търговията с дрога, с цигарите без бандерол, с фалшив алкохол, с дрехи-менте... Успели са да пуснат пипала из почти всички сфери на легалния и да го превърнат в полулегален бизнес.
Малко известен обаче е факта, че има обаче една пазарна ниша, която към момента остава незапълнена докрай и към която са насочени доста сериозни апетити - залогът този път е кой ще нахрани бедните туристи.
Слънчев бряг отдавна е загубил статута си на атрактивна дестинация за почивка. Макар да предлага възможност за спа и яхтен туризъм, желаните летовници от най-висша класа вече са задраскали страната ни от туристическите гидове. Вече вписана в справочниците, като рай за алкохолния туризъм, България се ползва с репутацията на приют за социално слаби западно европейци. Това са хората, които пълнят хотелските си стаи с лютеници и хамбурски салами, а по време на романтични разходки, гарнирани със солидно количество алкохол, предпочитат храна на крак - завинтени пред някой от многобройните дюнерджийници и кебапчийници, които буквално са превзели алеите в Слънчев бряг.
Картината как бедни туристи преглъщат сочни дюнери, можеше да изглежда и екзотично, ако не беше още един смущаващ детайл - тоталния монопол върху бизнеса, наложен от групировките. Всеки друг, дръзнал да навлезе в нишата моментално се изхвърля. Разказите на потърпевши за способите, с които мутри разчистват конкурентите си в търговията с дюнери, напомнят историите познати от най-ранните години на БГ демокрацията - заплахи, побои и палежи.
Миналата година две такива заведения в курорта бяха изпепелени до основи от бандити, понеже собствениците им решили да продават стоката си на по-ниски цени и отказали да се вслушат в пожеланието да се оттеглят. Така, докато в Бургас един дюнер се продава за лев и петдесет, то в Сънито, държи твърда цена от 6 лв.
В този смисъл премиерът е прав - дюнерите действително са на всеки ъгъл. И край морето очевидно се ползват с особен статут. Според криминалисти, най-малко половината от тези обекти са незаконни. И ако за органите, които трябва да съблюдават законността на обектите по морето, шперплатова постройки с размери два на три метра може да се нарече заведение за бързо хранене, то реалността е съвсем различна.
Според неофициална информация от криминалисти бизнесът сега е под контрола на подопечени на Митьо Очите и Маргините. Затова и РДНСК, и ХЕИ, и агенцията по храните, предвидливо са си затворили очите - нищо, че повечето от тези „ресторанти под звездите“ функционират като на магия - без да спазват елементарни хигиенни изисквания. Никой не знае къде и как се съхраняват продуктите за приготвянето им, дали пък все пак те не са с изтекъл срок на годност.
Примитивните павилиони са без вода и канализация, аспирацията е немислим лукс. "Меса, сосове и зеленчуци, се държат на открито в адските жеги, а около тях кръжат мухи и всякакви твари. Момчетата, които приготвят храните даже нямат мивки, където да се измият.
Заради ниските цени обаче явно чужденците преглъщат цялата тази непретенциозност без да се оплакват. Какъв е мотивът на контролните власти, въпреки фрапиращите нарушения, да не затворят нито една дюнерджийница по морето можем само да гадаем. Действията им обаче със сигурност не са провокирани от репликата на премиера, от която излиза, че арабските питки предпазвали България от атаки на терористи.
