Известните бургаски катаджии Тошо Тъпото и Гошо Простото кибичат както обикновено на касичка на надлеза до „Славянка”. Спират един мерцедес, а вътре седи някаква мутра. Почват да му проверяват важно-важно документите, гражданската, талончето за технически преглед. Мутрата с омерзение им подава мазна банкнота и изръмжава:
- Вземайте и помнете, че никога няма да умрете от СПИН.
Тошо Тъпото и Гошо Простото се почесали през фуражките за фасон, погледали се умно, после се метнали на катаджийския опел и догонили мутрата. Спрели го и отишли вкупом при него.
- Слушай, ето ти обратно парите, само ни кажи защо няма да умрем от СПИН?
- Защо ли? – попитал изненадан мутрата. - Ами защото сте капути!
СРС-та – МРС-та, улисахме се в поредните национални простотии и съвсем ги забравихме, ама тотално. Море, шило в торба седи ли! Понапече февруарското слънчице, позгря ни премръзналите гърбини и хоп! изпълзяха они като пепелянки на припек.
Как ще ги забравиш бе чоджум! Те за забравяне ли са! Изпълзяха, показаха се наужким срамежливо и къде? Не на камък да се припичат, а право на „касичките”, знаете ги тия удобно местенца, дето ще те прикепцат и ще ти отпорят някоя и друга кожа. Зер, попригладнели, съсухрени едни такива, непочерпени. Време е да позагладят косъма, да напълнят торбичката, да им светнат очичките...
Винаги съм се чудил и продължавам да се чудя, как може да съществува подобна паразитна организация като КАТ. За 20 години една сотня правителства всичко унищожиха в България – индустрия, заводи, фабрики, животновъдство, домати, ТКЗС-та, крави, санаториуми, пионерски лагери, овощни градини – всичко! Народът унищожиха – от 9 милиона малко над 6 останахме.
Но най-комунистическата организация в тази държава, най-корумпираната, неработеща, паразитна структура, само със самото си съществуване, обиждаща нацията ни на чест и достойнство – никой не пипна. (Ех, имаше един Богомил Бонев дето ги погна и тръгна да ги наритва към бунището на историята, ама му скроиха шапката, него самия наритаха и блатото пак се успокои, и всичко пак си потече по старому.)
Статистиката категорично демонстрира пълната безполезност на тази скъпа за данъкоплатците и унизително просташка за гражданите, пропита от корупция и неграмотност бюджетна организация.
Черната хроника на пътната полиция се води у нас от 1951 г., когато при катастрофи са били убити 202-ма души. През 1966 г. броят на жертвите достига 897, а през 1967 - до 928. Оттогава досега по пътищата на страната загиват по около 1000 души годишно. Най-страшна е била 1990 г. с 1527 жертви.(цит. по К. Аргирова) 2009-та и 2010-та бележат лек спад, който за разлика от тържествените зурни, които пиарите на КАТ надуха, не се дължи на божие чудо в пътната ченгесарница, а плътно следва графиката на спада в продажбите на автомобилни горива на дребно, т.е. людете у нас вследствие на зашеметяващата икономическа криза, рязко ограничиха ползването на автомобилите си, а и когато ги ползват гледат повечко да карат по инерция и инстинктивно отдръпнаха десния крак от газта...
С други думи – паразитете от КАТ нямат никакво обективно въздействие върху реда по пътищата. Нещо повече, липсва статистика, която да показва, какво се случва с реакциите на шофьорите след претърпяна репресия от пътните пепелянки, но аз съм убеден, че тъкмо с тези шофьори, след чудовищния стрес на който биват подлагани от униформените рекетьори стават най-зловещи катастрофи, защото стресираният човек е лош шофьор.
Гражданско общество?
Вятър и мъгла! Това ще го повярвам чак когато КАТ бъде разформирован, благодарение на което най-после ще бъде въведен ред по пътищата. Когато управляващите най-сетне схванат, че в изпълнението на тази тежка задача, не бива да се допускат най-големите гьонове в обществото!
